Жените пропукват мъжкото царуване в професиите

Пропуква се хегемонията на мъжете в трудовата заетост. Жените мощно нахлуват в нея и разликата между силния и слабия пол се стопява...Не, това не са феминистки розови очила, а констатациите на европейската статистическа агенция Евростат.  
Разликата в нивата на заетост между мъжете и жените през 2022 г. е била 7,7 процентни пункта, като това съотношение намалява с 0,7 процентни пункта в сравнение с предходната година. Сред трудоспособното население 79,5 процента от мъжете са били заети миналата година, докато при жените този дял е бил 71,8 процента, сочат най-новите данни на агенцията.
През 2021 г. разликата в заетостта между половете в страната ни е била 8,4 процентни пункта, което означаваше, че заетостта сред мъжете бе на равнище от 77,3 процента, а при жените - 68,9%.
Сред регионите в България най-малката разлика между процента на заетите мъже и жени е отчетена в Северен централен регион - 3,2 процентни пункта, а най-голяма - в Югоизточен район - 12,8%.
Според европейските социолози за различията в заетостта между половете има различни причини като например неплатени отговорности на жените за полагане на грижи или дискриминация при наемането на работа и недостиг на жени на ръководни постове. Фактори като неадекватни грижи за децата, обезсърчаващи данъчни мерки и професионална сегрегация също допринасят за трайните различия в заетостта между силния и слабия пол.
Според данните за икономическата активност сред мъжете и жените през миналата година делът на заетите жени в работната сила в страната е 90,7% срещу 89,5% при мъжете. Безработните жени са били 9,3%, а безработните мъже -  10,5%.
Участието на пазара на труда на жените от най-ниската възрастова група - 15-24 години и най-високата - 65+ години е значително по-малко. Според авторите на анализа това означава, че делът на жените на пазара на труда е съсредоточен в най-активната възраст на трудовия живот, а участието им в работната сила започва по-късно и завършва по-рано спрямо това на мъжете.
Най-съществена разлика между заплащането на жените и мъжете се наблюдава във финансовия сектор, здравеопазването, ИКТ сектора, преработващата промишленост и в сферата на културата, спорта и развлеченията, където надхвърля 30%.
Средната годишна заплата на мъжете в България е 20 515 лв., а на жените - 16 880 лв. Това е 20% разлика в заплащането, показват пък данните от Доклада за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2022 г.

Мъжете получават по-високи пенсии
Мъжете и жените в България не са равни във възможностите да посрещнат старините си. През миналата година средният месечен размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст е била 709,51 лв.
При силния пол тя е 797,19 лв., а при жените -  - 658,69 лв.. Коефициентът на заместване на дохода от пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2022 г. е бил 54,6 на сто. Стойностите на коефициента по пол са съответно мъже - 59,5 на сто и жени - 52,5 на сто.
Средната продължителност на получаване на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при трета категория труд през 2022 г. е 27,5 години за жените и 21,4 години за мъжете.
Средният осигурителен доход през 2022 г. е в размер на 1298,45 лв., като за мъжете размерът му е 1340,64 лв., а за дамите - 1254,20 лв., или разликата е 6,9 на сто в полза на господата.

Царството на Темида се управлява от дами

Царството на Темида се управлява предимно от жени. Статистиката сочи, че половината от ръководните длъжности в съдебната система се заемат от представителките на нежния пол.  Паритетно участие на двата пола се регистрира и по отделните длъжностни нива, като 57,1 на сто от позициите на зам.- ръководители са заети предимно от дами, сочат данните на НСИ.
Броят на съдиите в страната е 1868, от които две трети са жени. В сравнение с предходната година общият брой на съдиите намалява с 317 души или 14,5%, но съотношението между половете остава без изменение.
Най-висок относителен дял на дамите в тоги се наблюдава в административните - 77,9 на сто и върховните съдилища - 74,7 на сто.

Равнопоставеност има в науката

Във висшите училища и научните организации данните показват балансирано участие на двата пола в управлението, като в научните организации жените заемат 59,8 на сто от ръководните длъжности. Аналогични резултати се отчитат и държавните и обществените структури, където относителният дял на дамите в институциите и организациите извън законодателната, изпълнителната и съдебната власт е 58,5 на сто.
По-слабото представяне на жените се регистрира в управлението на държавните предприятия и търговските дружества. В тях 27,5 на сто от ръководните постове се заемат от по-красивата част от човечеството.
Прегледът на данните по длъжностни нива показва, че най-много жени заемат най-високото длъжностно ниво "ръководител" във висшите училища и научните организации - 47,2 на сто, а най-малко - в държавните предприятия и търговските дружества - 21,9%.
На длъжностните нива "заместник-ръководител" и "друга ръководна длъжност" относителният дял на жените е най-голям в държавните институции - съответно 47,7 на сто и 59,7 на сто.
Сред страните от ЕС България заема шесто място по относителен дял на жените ръководители в наблюдаваните дружества.
През 2021 г. най-висок относителен дял на жени ръководители се наблюдава във възрастовите групи 20-29 и 50-59 навършени години съответно 43,2% и 41,1 на сто. По икономически дейности жените ръководители са най-добре представени в здравеопазването и социалния сектор  - 74,9 на сто и образованието -  71,5%, а най-слабо в строителството - 17,7 на сто, добивна промишленост"- 18,3% и селското стопанство.

ЕК иска мерки за равно заплащане без разлика от пола
Европейският съюз иска да премахне дисбаланса и разликата в заплащането между половете като наложи специфични правила, за да направи нивата публични.
Работодателите няма да имат право да питат търсещите работа лица какви заплати са получавали на предишната им длъжност. Те ще трябва да предоставят свързани със заплащането анонимизирани данни при поискване от страна на работника. Освен това служителите ще имат право на компенсация за дискриминация при заплащането.
Законодателното предложение е насочено върху два основни елемента на равно заплащане на мъжете и жените: мерки за гарантиране на прозрачност в заплащането за работници и работодатели, както и по-добър достъп до правосъдие за жертвите на дискриминация при заплащането.
Работниците ще имат право да поискат информация от своя работодател относно индивидуалното им ниво на заплащане и средните нива на заплащане с разбивка по пол за категориите работници, които полагат равен труд или труд с равна стойност.
Работодателите с най-малко 250 работници ще трябва да публикуват информация относно разликите в заплащането на жените и мъжете работници в тяхната организация. За вътрешни цели те трябва също така да предоставят информация относно разликите в заплащането на жените и мъжете работници по категории работници, полагащи равен труд или труд с равна стойност.