Ема Краун: Изкуството възпитава

ЕМА КРАУН завършва Националното училище по изкуствата "Проф. Веселин Стоянов" в Русе. Продължава образованието си в областта на музикалната педагогика, а от няколко месеца е и дипломант по "Музикални и мултимедийни технологии" към Софийския университет. Двете й специалности я провокират да търси подходи и стратегии за внедряване и използване на модерните визуални и аудиотехнологии в областта на музикалното образование, за да може децата да съпреживяват музиката дори и в такива предизвикателни ситуации като тази на дистанционното обучение. Освен като брилянтен изпълнител, пианист и композитор, развива се и в областта на аудио- и видеореализацията на своите композиции.

"Авторската музика е голямата ми страст"

"Мисля извън кутията, а и често откривам, че кутия няма"

- Пеете, свирите на пиано, композирате музика... Кое от тези занимания най-точно може да ви представи като артист, Ема?

- Мисля, че бих могла да изразя себе си най-ярко чрез авторска музика. В училищните си години изпълнявах класика и обожавах да изследвам различните светове и емоционалност на всеки композитор, до който се докосвах чрез произведенията му. Влюбих се в гениалността на Бах, чувствеността на Шопен, експресивността на руските композитори. Интерпретацията, когато изпълняваш класическо произведение, позволява пречупване през личния поглед, но винаги в строгите рамки на авторската творба. Затова често съм имала усещането, че искам да изляза от границите, които ми поставят нотите, и да излея себе си. Може би и това е причината да харесвам толкова много джаз, където импровизацията е водеща. Целият процес по създаването на собствена музика ме привлича по такъв вълнуващ и магнетичен начин, че смятам това за голямата ми страст. 

- Имате педагогическо образование, както и явен професионален интерес в областта на мултимедийните технологии в сферата на музиката. Това ли е пътят, по който днешният човек на изкуството трябва да потърси най-добрата реализация на мечтите и плановете си?

- Всеки има различен и индивидуален път в развитието си. Aко говорим за човек, занимаващ се с изкуство, професионални знания в конкретната област, емоционална интелигентност, естетика и обща култура са основните съставки за добра реализация. Естествено, има и много други, но за мен са важни и педагогиката, и технологиите. 

Изкуството възпитава. Смятам, че е от крещяща нужда творците да осъзнават и оценяват отговорността, която носят с произведенията си. Може би, ако имат повече знания в областта на педагогиката, ще разбират какви огромни щети биха могли да нанесат върху подрастващите поколения и, съответно, колко биха могли да допринесат за изграждането на успешни творци и градивни личности. От друга страна, технологиите са задължителна част за това да бъдем в крак с времето и да подпомагат работата и развитието ни.

- Какво е мнението ви за дистанционното обучение - има ли как децата да възприемат уроците по музика като един от начините за преодоляване на трудностите и несъвършенствата на онлайн преподаването?

- Ситуацията с този вирус беше непредвидена и се наложи бърза реакция и навлизане в онлайн обучението. Смятам, че на този етап не е разработена оптимално добра система. Всяко нещо има плюс и минус, но за да може максимално да се извлекат позитивите, минава време, в което се вижда кое сработва добре и кое не толкова. Мисля, че занапред онлайн обучението ще присъства винаги като план "Б" и е необходимо да се вложат максимални усилия в разработването на успешна и продуктивна система.

Конкретно в музиката, мога да направя съпоставка с това да идем на концерт на живо и да си го пуснем в къщи на компютъра. Възможно е звукът да е много по-добър и обработен, отколкото в залата, но емоцията е съвсем различна, когато преживяването е на живо. В часовете по музика за мен е най-важно да се запали емоционалността и креативността на децата, както и тяхната фантазия. Реалният контакт между учител и ученици е изключително важен. Освен да се запознават с теория и история на музиката, трябва се докоснат до различни инструменти, да пеят заедно и да композират. Енергията, която се предава, когато човек изпълнява или съчинява музика на живо, когато е с други хора около себе си, е съвсем различна. На този етап, всичко това доста трудно би се получило във виртуална обстановка. С разработването на добра система, смятам, че би могло да се извлекат максимално позитивите от дистанционното обучение. Въвеждането на музикални софтуери за създаване на музика, виртуални инструменти, запознаването с програми за нотопис, както и използването и разработването на различни приложения са добро начало. Изобщо, ако учителят по музика, а и децата, имат повече технологични знания, е възможно да се създаде среда, която да стимулира много креативността и самостоятелните извънкласни занимания.

- Какво означава за вас фактът, че италианска стрийм телевизия хареса композицията ви Boy и я пусна в ротация?

- За мен бе огромна радост да разбера, че дни след представянето на песента в личния ми YouTube канал тя вече се излъчва в телевизия, което означава достигане до много повече хора. От телевизията се свързаха с мен да ме поздравят и съм много щастлива за подкрепата, която ми оказаха. За един артист е от огромно значение да вижда и усеща, че има смисъл от това, което прави. А това, че творчеството ми се харесва извън пределите на страната, само може да ме стимулира още повече. Изключително съм благодарна и на всички медии в България, които ме подкрепиха.

- Как си представяте хората, които слушат вашите изпълнения? Какви реакции мислите, че предизвиква у публиката музиката ви? В YouTube коментарите под песните ви са много позитивни. Имало ли е обаче думи, които са ви изненадвали и обезкуражавали дори?

- Представям си публиката ми като интелигентна, позитивна, мислеща, търсеща, мечтаеща, креативна и влюбена в живота. Вероятно, има сходства с моето светоусещане или се вълнува от погледа ми над нещата.

Напълно съм наясно, че няма как една авторска песен да се хареса на всички, а и не е необходимо. Винаги съм смятала, че ако мога да докосна дори само един човек с изпълнението си, значи има смисъл. Изкуството има силата да ни показва нещата от друга перспектива, да възпитава, напътства, дори да лекува на душевно, а и на физическо ниво. Изкуството отваря нови светове. Щастлива съм, че до момента реакциите на хората са много позитивни и това ме стимулира да продължавам да творя.

На този етап, единственото обезкуражаване, което търпя, е главно моята самокритика.

- Колко често сте чували (чели), че имате уникален стил в това, което правите? И как се отнасяте към подобни изказвания?

- Като на изпълнител на популярни песни доста често са ми казвали, че имам собствен стил и виждане за интерпретацията. В авторската ми музика вярвам: има нещо, което би ме отличило, и смятам, че там е силата ми.

Радвам се, когато хората виждат моя почерк. Не харесвам идеята да се твори на базата копи-пейст. Не, че не е печеливша, просто аз не виждам смисъл там.

- На кого сте благодарна за вашите успехи и развитието като музикант? Кой най-много ви е насърчавал, давал кураж, сцена, приятелско рамо или се е появявал в живота ви във важни моменти?

- Разбира се, най-вече на родителите ми - за подкрепата им и за това, че ми осигуриха благоприятна среда за развитие. Огромна благодарност изпитвам към тях за възпитанието, което са ми дали, ценностната система и възможността да мисля извън кутията, а и често да откривам, че кутия няма. Дължа много и на всички преподаватели, които са присъствали в живота ми на различни етапи. Приятелите ми също са ме подкрепяли и давали кураж във важни моменти. Всеки в живота ми е допринесъл малко или много за моето развитие - като музикант и личност.

- Кое е най-необичайното място, на което сте се изявявали като инструменталист или певица?

- Едно лято, когато бях на 13-14 години, пях в един подлез "на шапка" във Варна. Бяхме заедно с двама приятели - музиканти. Направихме го главно за забавление. Единият от тях в последствие стана фронтмен на известна българска група. 

- Как ви повлия пандемията? Може ли подобна криза да вдъхновява за творчество?

- С риск да озадача много хора, ще споделя, че лично на мен ми повлия много добре. Като оставим на страна финансовия крах, за щастие, не съм боледувала и всички мои близки преживяха вируса сравнително леко. Тъй като много съм пътувала и ми се е налагало бързо да се адаптирам към различни обстановки, не изпитах някакви неудобства. Пролетта използвах затварянето вкъщи да напиша дипломната си работа и да правя неща, за които не намирах време преди. Най-много се радвам, че имах възможност да подредя мислите в главата си и да разчистя ненужното. Такива ситуации ни помагат да видим истински стойностните неща и, според мен, са катализатор за един по щастлив живот.

Абсолютно съм убедена, че подобни обстоятелства стимулират творческите импулси. Изкуството е отдушник и спасение, което ни пренася в различен, вълшебен и нереален свят. Често по този начин можем да преминем през тежки моменти много по-лесно. 

Няма да забравя, бях на 10 години, когато баба се обади по телефона и каза, че дядо е починал. Първото нещо, което направих, беше да отворя пианото и школата с Шопен и да свиря. Чувството, което изпитвах тогава, е все едно се пренасяш над ситуацията и изпадаш в медитативно състояние на спокойствие и любов. Сливаш се с Вселената. Обикновено най-тежките моменти и преживявания отключват вратата на вдъхновението. Майка ми е разказвала, че като съм била по-малка, съм изпълнявала "Болната кукла" на Чайковски при смъртта на котката ни. Признавам, че не си спомням този момент, но вероятно винаги съм имала това усещане в себе си...

- Хрумвало ли ви е да потърсите реализация извън границите на България?

- Разбира се, като всеки млад човек, който се сблъсква с трудностите в страната ни, но винаги съм искала да остана в България. За щастие, музиката ми дава възможност много да пътувам, а и с напредването на технологиите композициите ми могат да обиколят земното кълбо.

- Защо решихте да се спрете на псевдоним, който звучи като чуждестранно име?

- Да, Ема Краун е псевдоним. Желая творчеството ми да се свързва с него. Не бих искала да си поставям граници и, тъй като английският език е интернационален, за мен е важно псевдонимът да бъде приемлив за повече хора. Собственото ми име, което за някои хора е дълго и в повечето случаи трудно се произнася на друг език, желая да си остане за личния ми живот.

- Как разбрахте, че можете да пеете, или някой друг е забелязал афинитета ви към музиката? Има ли в семейството ви и други изпълнители?

- От съвсем малка пея и свиря. Още с влизането ми в музикалното училище разбрах, че съм музикална и давам добри предпоставки за развитие. Имах леки колебания, дали да не се захвана по-сериозно с рисуване, но това бързо отмина.

Голяма част от фамилията ми са творци. Дядо ми Христо Крондев е един от основателите на Русенската опера, бил е много популярен оперен певец - солист. Има издадени над 140 плочи с негови изпълнения на стари градски песни. Баща ми - Петър Крондев, в младежките си години също е бил солист на операта. С откриването на Телевизионен център Русе на БНТ постъпва на работа като телевизионен режисьор. В по-късните години е и постановчик на оперни и театрални спектакли. От създаването на РТВЦ-Русе до пенсионирането си майка ми Росица Крондева работи като филмов и компютърен монтажист. Самата тя има принос в много наградени художествени, музикални и публицистични предавания на БНТ. Чичо ми Емануил Крондев е бил също дългогодишен певец в хора на операта.

- Върху какво се съсредоточихте напоследък? Ще изненадате ли и с други песни публиката тази година?

- Фокусирам се върху развитието си в аудио- и видеопродукцията, както и в изследване на съвременни методи на обучение. Работя над създаването на авторски албум. Ще споделя, че тази година ще издам песни на български език по текстове на младата поетеса Мира Дойчинова-Ирини. Красивите й стихове ме вдъхновяват силно и бих искала чрез музиката ми да достигнат до още по-голяма аудитория. Надявам се да имам възможност да представя и други композиции, но това изисква много усилия и средства. Годината едва започва, затова пожелавам на себе си и всички хора вдъхновение и сили да сбъдват мечтите си. А ако ги загубят, да си спомнят винаги за устрема на вълните...

Снимки личен архив и Holly Peters, Оман