Бизнесът - повече иска, отколкото дава

От Евростат съобщиха, че равнището на безработицата в България през септември е 13% от трудоспособното население, което е с 2% по-високо от средното ниво за Европа. Това означава, че 439 хиляди наши сънародници са регистрирани в бюрата по труда. За съжаление, ако се пресметне реалният брой на хората, останали без работа у нас, процентният индекс със сигурност би нараснал с няколко единици. Защото официалната статистика не отчита останалите без препитание, които не са регистрирани в бюрата за трудова заетост, тъй като отдавна са изгубили надежда, че ще си намерят някаква работа. Тази статистика няма как да отчита и нивото на т.нар. скрита безработица, при която пазарът на труда не позволява на мнозина наши специалисти да заемат подходяща работа, отговаряща на квалификацията им, за да реализират пълноценно работната си сила.


Безработицата слага своя най-тежък отпечатък сред младите хора. Особено дълбок е той в страни със слаба икономика, каквато е България. Младежката безработица във възрастовите граници между 15 и 24 години у нас е с 50% по-висока от тази в Европа, заяви председателят на Икономическия и социален съвет проф. Лалко Дулевски. Безспорна е връзката между липсата на образование, което е резултат от ранното отпадане от училище, и все по-голямата трудност за младите хора да намерят работа и да започнат активна дейност на трудовия пазар, казва проф. Дулевски. Според думите му Северозападна България е един от регионите, в които е много отчетлив проблемът с преждевременното напускане на училище. На много места там

запустелите училищни сгради се разграбват

безнаказано и се събарят за строителен материал.

Талантът на младите хора в България често остава незабелязан и... изтича зад граница

Хиляди млади хора не завършват средното си образование. Това още повече задълбочава проблема с безработицата. "Страната ни ще се бори с младежката безработица. За справянето с това явление са предвидени 100 млн. евро през следващите години", заяви министър-председателят Пламен Орешарски при откриването на дискусионния форум в Министерския съвет под наслов "Професионалното образование и обучение - приоритет за България". "Образованието ни е все по-далече от модерните форми на преподаването и от съвременните практики, свързани с днешните икономически реалности", допълни той.
В този форум участваха министърът на образованието Анелия Клисарова, Меглена Плугчиева - посланик на България в Конфедерация Швейцария, Ивайло Калфин - евродепутат, Божидар Данев - изпълнителен председател на Българската стопанска камара, дипломати, представители на синдикатите, учители и др.

Работодателите търсят млади кадри, но с опит. За да го натрупат обаче, някой все пак трябва да ги наеме за първи път

"Образователната ни система полага усилия за наваксване на изоставането през годините на прехода. Необходими са мерки за професионална преквалификация на излезлите вече от образователната ни система, за да се задоволят нуждите на трудовия ни пазар - каза премиерът Орешарски. - Дискусията за образованието се води вече повече от 20 години. Най-често постиганият ефект е поява на нови учебни помагала със спорни качества. Днес образованието ни е все по-далече от модерните форми на преподаване, както и от реалните потребности на бизнеса. Затова мнозина от младите хора, завършващи училище, да не говорим за тези, които не успяват да се дипломират, се вливат в армията от безработни. Нашите ученици лесно цитират, но трудно решават практически казуси. В миналото

имахме добра образователна система

но съществуващите някога техникуми отдавна са закрити. Младежката безработица у нас расте, а в същото време има много незапълнени работни места, за които липсват специалисти", обобщи премиерът Пламен Орешарски.
Да, сигурно, господин премиер, съществуващата сега в България образователна система е длъжник на бизнеса в страната ни. Само че този бизнес, който е с такива претенции, не е ли склонен повече да иска, отколкото да дава? Какво прави всъщност този наш роден бизнес, за да създаде сам кадрите, които са му необходими? Какви средства той инвестира за тяхната професионална квалификация? Направили ли са нещо неговите представители, за да влязат във връзка с Министерството на образованието, та да бъдат създадени подходящи форми на професионално обучение и да се подготвят системно кадри, от които се нуждае? Има ли някакъв принос нашият претенциозен бизнес за практическата подготовка на младите хора за живота изобщо? Отговорът на всички тези въпроси е отрицателен. Очевидно е, че нашите млади поколения не са подготвени, за да отговорят на изискванията на българския бизнес. Резултатът е очевиден - преждевременно напускане на училище на хиляди младежи, които остават без квалификация. Само през м.г. са напуснали самоволно училище над 4500 български деца. От друга страна, мнозина от завършилите дори висше образование са ненужни като специалисти. Те попълват

редиците от скрита безработица

тъй като съществуващият пазар на труда не може да използва потенциала им от знания. В резултат на това 54% от нашите работодатели изпитват трудности за запълването на много свободни позиции. Според изследване на Евростат 35% от работодателите на Стария континент също се затрудняват да намират подходящи специалисти.
Държавата на свой ред допълнително утежнява положението на безработните. Оказва се, че тя не поема изплащането на здравните осигуровки на хора, регистрирани официално в бюрата по труда. За жалост голяма част от тях са още в младежка възраст. Срещат се фрапиращи примери на търгашеско бездушие от страна на лекари. Живи примери на класическо безчовечие и бездушие, с които България вероятно също би оглавила поредната срамна класация.
От Евростат сочат, че нивото на 13-процентната безработица тук през последните два месеца не е понижено. Непроменено е останало нивото й изобщо в целия Европейски съюз, където без работа са 10,9% от трудоспособното население, или 26,59 млн. души. Според последни данни безработицата в Гърция е достигнала 27,9%. В Испания тя остава на ниво 26,2%. В тези две страни почти всеки четвърти е без работа, като над 50% от хората без трудов ангажимент са младежи. Най-слабо засегнати от безработицата са гражданите на Австрия - 4,9%, Германия - 5,2%, и Люксембург - 5,8%.  
По данни на Българската стопанска камара най-голям

недостиг има за инженери

мениджъри, изобщо - квалифицирани работници. За да си намерят работа, на близо една трета от младежите до 29 години в Европа се налага да имат опит. За да го натрупат обаче, все някой трябва да ги наеме за първи път. Българското социално министерство има идея - всеки стажант да бъде наеман на трудов договор, да получава заплата и да бъде осигуряван, а с това и да трупа трудов и осигурителен стаж. Добри намерения на пръв поглед. Дано само не се окаже поредната некачествена настилка по пътя заникъде.