Очакван растеж на БВП в България

На 12 май 2011 г. при обсъждането на управленския проект на БСП по развитието на икономиката до 2020 г. Георги Ангелов от "Отворено общество" ме упрекна в песимизъм относно бъдещия икономически растеж и повишението на доходите до 2020 г. Главните му аргументи бяха, че висок растеж от 6-8 и дори 10% е постиган в други страни. Той също смята, че за 10-15 години могат да се постигнат доходи на човек от населението не само 75% (както е предвидено в проекта на БСП), но и 100%, т.е. да се изравним със средното в ЕС.
Аз също искам моята страна да се развива бързо и доходите ни да се повишават. Но едно е да искаш, друго е да можеш. А моженето зависи не главно от това дали други страни и народи са го постигали някога и някъде по света. Нашето развитие зависи главно от конкретните български условия и от икономическата среда в основните ни търговски партньори. Всички други разсъждения са приятни фантазии.
Занимавам се с прогнозиране на икономическото развитие на България от 1992 г. Ръководеният от мен колектив в Икономическия институт на БАН изработи и публикува през 2003 г. първата у нас "Стратегия за догонващо икономическо развитие на България до 2020 година". В 90-95% от случаите нашите прогнози се потвърждаваха. Когато говоря и пиша нещо, зная какво говоря и пиша, без да импровизирам и да се стремя да се харесвам някому.
В конкретния случай се ръководя само от професионални аргументи и не желая да подвеждам ръководството на БСП с благозвучни, но несериозни прогнози, а те да правят базирани на тях неизпълними обещания пред избирателите. Такова поведение би било мечешка услуга. Пиша тези редове, за да предпазя ръководството на БСП от нереални обещания. А обещанието до 2020 г. "средните доходи на българските граждани да достигнат 75% от средните за ЕС" е толкова несериозно, че граничи с авантюра, като се има предвид, че средните заплати у нас сега по съпоставими цени са около 20% от нивото им в ЕС -15.


Растежът на производството и доходите у нас са нещо конкретно, което се случва в конкретна страна с участието на конкретни хора на ръководни и изпълнителски позиции. Същото важи за здравеопазването (по което сме последни в Европа и на 58-мо място в класацията на Световния икономически форум от обхванати 139 страни); за качеството на висшето ни образование (67-мо място); за качеството на основното ни образование (76-о място); за пристанищната ни инфраструктура (87-мо); за качеството на производствените процеси (89-о); за финансовите ни пазари (91-во място); за иновациите (92-ро); за качеството на бизнеса (95-о); за надеждността на банките (95-о); за разходите на фирмите по внедряване на технически и други новости (96-о); за качеството на доставяната електроенергия (96-о); за технологичните трансфери с чуждестранни инвестиции (98-мо); за наличието на най-нови технологии (100-но); за доверието към политиците (104-то); за сътрудничеството между науката и производството по внедряване на новости (110-о); за етичното поведение на фирмите (110-о); за ефикасността на надзорните и управителните съвети (111-о); за услугите на полицията (111-о); за финансовите услуги (111-о); за защитата на интелектуалната собственост (112-о); за взаимоотношенията между работодатели и работници (113-о); за ефективността на антимонополната политика (114-о); за уповаването на професионално управление (116-о); за качеството на общата инфраструктура (120-о); за защитата на правата на собственост (121-во); за организираната престъпност (124-то); за качеството на правната система по решаване на спорове (125-о); за усвояването на технологии във фирмите (127-мо); за изтичането на мозъци (127-мо); за прозрачността при вземане на правителствени решения (130-то); за качеството на обучението на персонала (135-о); за качеството на пътищата ни (135-о); за примитивните ни външноикономически връзки (изнасяме на човек от населението 5-6 пъти по малко от Словения, Чехия, Словакия и Унгария и 12-15 пъти по-малко от Белгия, Холандия и Норвегия); за огромната задлъжнялост на фирмите (около 200% от БВП). Към това се добавя силно рестриктивната политика, която ограничава индивидуалното, държавното и инвестиционното потребление и потиска още повече растежа. При такива характеристики на нашето общество и на икономиката не е възможно постигането на средногодишни темпове на растеж на БВП от 2011 до 2020 г. с 6-8-10%, а повишението на доходите на човек от населението у нас за същия период до 75% от средното в ЕС е утопия.
За сведение на читателите привеждам таблицата и фигурата за сценариите на растежа на БВП у нас в сравнение с ЕС-15 от 2000 до 2050 г., които се намират на с. 82-83 от нашата стратегия (публикация N 43 в моя сайт в интернет на адрес  www.iki.bas.bg/CVita/angelov/index.htm).

Сценарий за растежа на БВП на човек - в % към ЕС-15
    

В сценария - еталон за ЕС-15 (първи ред), допускам средногодишен прираст на БВП на човек от населението за 2001-2010 г. 2%, а за 2011-2050 г. - 2,5%. Сценарий А за България е построен на 3% средногодишен прираст на БВП на човек за 2001-2050 г. За сценарий Б - 4%, за сценарий В - 4,5%, за сценарий Г - 5,0% и за сценарий Д - 5,5%.
Предпочитаният сценарий Е (ред 6) е построен за 5,5% средногодишен прираст на БВП на човек за 2001-2020 г.; 4,5% за 2021-2030 г.; 3,5% за 2031-2040 г. и 3% за 2041-2050 г. Изходните данни за 2000 г. в евро по паритетни курсове са ползвани от публикация на Виенския институт за международни икономически изследвания. Фактическите данни до 2010 г. в последния ред са изчислени от мен по данни от Евростат.
Сравненията с ЕС се правят по тогавашния му състав от 15 страни. След присъединяването на 12-те страни средният показател за ЕС-27 спада чувствително поради голямото население на новите членки и скромния им дял в обема на БВП спрямо този на ЕС (около 4,5%). Това понижи БВП на човек с 18%. Избраният подход е гонитба на движеща се цел, която може да бъде приближена, само ако се движим 2,5-3,5 пъти по-бързо от нея. Така може да се проследи относителното ниво на България по БВП на човек в резултат само на нашето развитие и развитието на ЕС в тогавашния му състав. Разширението повишава относителното ни ниво, но това не е наша заслуга, а на по-ниската база в ЕС-27 с присъединилите се по-бедни страни.
Изводът от последния ред на таблицата е очевиден. В резултат на силното изоставане на България по конкурентоспособност, ние сме последни и по БВП на човек. Темповете на растежа у нас към 2010 г. изостават от необходимите ни за успешно догонващо развитие. Ако продължаваме така, към 2020 г. можем да достигнем 48-50%, а не препоръчаните 55% от тогавашното ниво на ЕС-15 (ред 6 в таблицата). При такова темпо към 2050 г. може би ще достигнем 65-67%, а не препоръчаните 78-80% от тогавашното ниво на ЕС-15.
Това означава по-бавно подобрение на качеството на живота на българите, което сега е мизерно ниско по европейски стандарти. През следващите десетилетия нашата призводителност на труда ще е най-ниска и ние ще живеем най-бедно в сравнение с другите членове на ЕС.
    Предвиденото достигане на 75% от доходите на човек от средното в ЕС към 2020 г., при около 20% сега, е възможно едва към средата на века. Това личи много ясно от графиката.

Сценарий за растежа на БВП на човек от населението в България (ЕС-15=100)