Мир-р-рно, поправи се!

Нерядко армията се превръща в пример за човечност или извор на абсолютна глупост

Наближаващият 6 май е чудесен повод да се обърне внимание на някои любопитни факти от армейския живот по света.
За най-мощна се смята въоръжената сила на САЩ. Лидерството в случая се определя не от броя на служещите в казармата, а от количеството и качеството на военната техника, както и от обема на финансирането. С милион бойци в редиците си на второ място в тази своеобразна класация е Русия.
Смята се, че именно първият император от династията Романови - Петър Велики, заповядва да се зашият копчета върху ръкавите на войнишките униформи. Обяснението на този "дизайнерски шик" няма нищо общо с модата и стила. Всъщност така на селяните ставало неудобно да си бършат устата със скъпите армейски дрехи и ги ползвали по-дълго.
В някои страни хора с нетрадиционна сексуална ориентация отскоро имат право да откажат задължителната казарма. В гръцкия град Тива обаче още в древността подходът към този въпрос е бил доста различен. Управниците в Елада формирали от гейове Свещени дивизии, смятани за непобедими. Тъй като не искали да се опозорят в очите на възлюбените си, тези войници се сражавали неистово и предпочитали да умрат, отколкото да капитулират.
Преди време неуморните британски журналисти от "The Sun" направили проучване, за да разберат коя армия е най-секси. В изследването са включили само онези страни, където казармата е приоритет не само на мъжете. Над 16 хил. участници единодушно са решили, че най-чаровните войници са румънските.
Онези, които са имали шанса да наблюдават как скачат с парашут американските десантчици, знаят, че те не го правят със затворена уста, а с викове. Не, тези мачовци не пищят и не викат мама. Още първата им крачка извън самолета е съпроводена от крясъка "Джеронимо!". Най-интересното, че става дума за реален човек. Именно така се е казвал предводителят на апачите чирикауа, чието име означава Прозяващият се. Заедно с малка група негови последователи той се изправя срещу армията на САЩ в Аризона и в продължение на 25 години се бори за запазване на земите на индианците. За да се сдобият с куража и упоритостта на тази легендарна личност, военните го споменават на висок глас в особено напрегнати ситуации.
В средата на XX век местен вестник в Колорадо Спрингс публикува обява, с която кани децата да се свържат с Дядо Коледа. Рекламата гласи: "Обади ми се на личния телефон и аз ще говоря с теб по всяко време през деня или нощта." Посочен е номерът на Санта Клаус, но вместо специално създадената линия с имитатор заради правописна грешка редакцията пуска тайния код за спешни повиквания на противовъздушната отбрана. Заради чисто човешката реакция на полковник Хари Шуп от ВВС на САЩ, който решил да не разочарова момиченцето, потърсило на Червения телефон на Пентагона белобрадия старец, от 24 декември 1955 г. до днес проследяването на символа на Рождество Христово се превръща в традиция. Открива се нов телефонен номер за връзка, на който хората да се обаждат, ако искат да разберат колко близо е Санта до техния дом. Всяка Бъдни вечер служби на армията чрез сателити и специална военна техника са мобилизирани да следят пътуването и да информират децата за виртуалното му местонахождение.
Прочутата Брайлова азбука - тактилна система за писане и четене, използвана от слепите и слабовиждащите хора по света, изначално е разработена като военен код. Наполеон е поръчал на Чарлз Барбие да създаде средство за общуване в армията, което да става тихо и без светлина. Системата се е основавала на 12 релефни точки, кодиращи 36 различни звука. Но се оказва трудна за разпознаване и научаване, така че много бързо е отхвърлена от войската. Доста по-късно Луи Брайл опростява шрифта и го превръща не просто в букви за незрящи, а в начин да усетят живота като независими и пълноправни граждани.
Не е тайна, че за целите на армията често се използват различни животни. Употребата на делфините например започва по време на Студената война, когато САЩ и СССР разработват обучителни програми за най-интелигентните представители на фауната в света. В повечето случаи делфините служат като шпиони за търсене на подводници благодарение на прикрепени към тях камери и уреди, както и за спасяване на давещи се моряци.
Една от най-неуспешните програми на ЦРУ е свързана с опита за използване на мъркащи писани. През 60-те години на миналия век с 20 млн. долара се финансира топ секретният проект "Звукова котка", който цели да превърне животните в подслушващи устройства. Идеята била хирургично да им се имплантират микрофони с вградени антени и батерии в техните опашки, а след това да бъдат пуснати да се разхождат в близост до руското посолство. Според "гениите" на програмата котките трябвало да се разхождат около групи комунистически длъжностни лица и да "слушат" техните разговори, които да се изпращат към агентите с помощта на сложно радиооборудване. Стигнало се е дори до пускане на плана в действие. Но първата изпратена котка била прегазена от такси, преди да запише каквото и да било. Така операцията била прекратена скоро след започването й.



Ден на храбростта през годините у нас

6 май като Ден на храбростта започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване. С Указ номер 5 от 9 януари 1880 г. княз Александър Батенберг постановява празникът да се почита именно на Гергьовден.
Първоначално отбелязването му е подчертано скромно: церемонията включва панихида в гарнизоните, поздравления и обяд за извършилите подвизи на бойното поле и удостоените с ордена "За храброст", както и ограничени военни паради, които се правят предимно в София. По-късно цар Фердинанд придава по-голямо значение и пищност на честванията.
През войните в периода 1912-1918 г., макар и в бойни условия, празникът продължава да се отбелязва. Съпроводен е с отслужване на панихида за загиналите и молебен за живите. Прави се и преглед на войсковите части от върховния главнокомандващ на Българската армия. Тържеството завършва с военен парад.
До подписването на Ньойския договор Денят на бойната слава се чества отделно на 27 ноември (победата на Българската армия в боевете при Сливница в Сръбско-българската война от 1885 г). През 20-те години на ХХ век празникът се обединява с отбелязването на Деня на храбростта на 6 май. От 1931 г. Денят на храбростта и победите е обявен за боен празник на войската. За първи път при честването на Гергьовския празник през 1937-а тържеството започва от предишната вечер със заря, която дотогава е епизодично явление.
След 1946 г. традицията в отбелязването на празника на Българската армия е прекъсната. Първоначално е определена датата 9 септември, а след 1953 г. - 23 септември, която остава до 1989 г. Великото народно събрание определя за Ден на войската 23 август - в чест на решителните боеве при Шипка. През 1991 и 1992 г. българските воини честват тази паметна дата като армейски празник.
С Постановление на МС номер 15 от 27 януари 1993 г. 6 май отново заема полагащото му се място в календара като Ден на храбростта и празник на Българската армия.