Заради властта - всеки срещу всеки

---

САЩ 1945 г.: "Не можем да си представим правителство без БКП; В компартията има честни, смели и идейно осъзнати хора".

---

Седемдесет и седем години изминаха от онези бурни и размирни времена в отечеството, когато се срина старият свят и започна строителството на новия. Каква битка е водила за него и с чужди, и със свои БКП тогава! С какви ли не измишльотини се описва днес периодът 1944-1946 г., изсмукани от пръстите в сгъването на колене и гръбнаци пред янките.

И тогава, не в името на родината, а на министерски постове и облаги, много често са се вършели национални предателства. Та какво друго е да ратуваш като Никола Петков да влязат английски войски в отечеството ни, когато е било оттатък болката известно, че това навлизане означава Гърция, верният съюзник на Велика Британия, да премести границата си до Пловдив и до Рилския манастир?! Ако това не е предателство, какво е тогава! А Югославия императивно е настоявала - нали и тя е сред победителките във Втората световна война, още до края на 1944 г. да ни отмъкне Пирина? И това не са празни приказки, съществуват не един и два безспорни документа за лакомията на съседите ни. И ако на Парижката мирна конференция Съветският съюз не ни е защитил, както се казва, с нокти и зъби, това неминуемо е щяло да се случи.

Заради властта - свой срещу чужд, свой срещу свой, всеки срещу всеки. Който иска да прави аналогии с днешното време, май няма да сбърка.

---

"България в секретния архив на Сталин", (документи, писма, ноти, телеграми, протоколи, стенограми), консултант д-р Димитър Генчев, ред. Екатерина Аврамова, изд. "РТ агенция", 2005 г.:

Из разговора между Д. Г. Яковлев - политически съветник на Съюзната контролна комисия (СКК) в България, и С. Мошанов, бивш председател на Народното събрание на България

София 6 декември 1944 г. 

Секретно

Мошанов заяви, че е поискал тази среща специално, за да си изясни някои въпроси, които от негова гледна точка ще помогнат за общото дело в България. Той говори по два въпроса:

1. Вътрешнополитическото положение в България

Според него вътрешно-политическото положение в страната значително се е усложнило. 4-те партии, представени в ОФ, не си сътрудничат, а се конкурират, всяка се стреми да завладее повече постове и да постави навсякъде свои хора. Води се борба за влияние и власт. Опасността, застрашаваща единството на Отечествения фронт, идва не отвън, а отвътре.

А става така, защото начело на партиите стоят хора, които увлечени от партийните дела, забравят, че тези въпроси трябва да бъдат подчинени на общата цел - борбата с германския фашизъм.

Тези четири партии се изолираха от обществото, занимавайки се единствено със своите проблеми, ограничиха политическия достъп на другите демократични сили до управлението на страната, монополизираха властта, за която започнаха да воюват помежду си. Демократично настроената интелигенция остана встрани от обществените процеси, тя беше изолирана умишлено от управляващите, за да не се превърне в противовес на стремежите на отделните партии към хегемония.

а) Работническа партия: Тя е поела върху себе си цялата отговорност за политическата чистка в страната, за участието на България във войната и за реквизициите в селата за военни нужди. По този начин целият политически пасив е за сметка на Работническата партия, а оттам - на Съветския съюз.

Ръководството на Работническата партия, политически неоправдано и с излишна ревност се отнася към възможността за участие на други буржоазно-демократически партии в правителството, виждайки в това възможност за засилване на буржоазното влияние в Отечествения фронт.

В действителност това позволява на земеделци и звенари, използвайки своето монополно положение и без да се страхуват от конкуренция, да се противопоставят организирано на РП... 

Става така, че РП е поела цялата работа по ориентирането на страната към Съветския съюз, и то във време, когато за това дело трябва да бъдат привлечени всички слоеве на населението, и на първо място прогресивната интелигенция.

б) Земеделска партия. Поради това, че най-известният водач на тази партия Гичев е арестуван, а всичките му сподвижници като Александър Обов и други политически опитни кадри на Земеделската партия са изолирани от работа в нея, цялата земеделска маса попадна в ръцете на Г. М. Димитров - "новобранец в политиката" и явен английски агент. Достатъчно е само това, че Димитров не е съден за политическа дейност, а като английски шпионин, свързан с военното разузнаване, за да се създаде към него отрицателно отношение, а оглавеният от него земеделски съюз да не бъде приет от хората. Г. М. Димитров стигна до там, че българо-английското дружество работи в помещенията на земеделския съюз, а самият Димитров е зам. председател на това дружество.

"Всъщност стана така", заключи Мошанов, "че Работническата партия счете за свое право да работи за сближаването на България със СССР, а земеделците - за сближаване с Англия. По тази линия са и всички политически разногласия, застрашаващи единството на Отечествения фронт."...

2. За политиката на англичаните в България

Мошанов се е срещал с английския представител в България два пъти. Инициативата и двата пъти принадлежала на Босуел.

Босуел според Мошанов разговарял с него откровено и подчертал, че Мошанов може да говори, където трябва, за да разсее невярното впечатление, което би могло да се създаде заради тенденциозното подчертаване от земеделците на тяхната проанглийска ориентация. Босуел като че бил възмутен от държанието на Г. М. Димитров, както и поведението на кореспондента Леви, който се опитвал да се меси във вътрешните работи на България...

Босуел казал още, че англичаните са изпратили свой представител в Москва за подписване на договора за примирие, а не за да нарушат договореностите за България. 

Който мисли по друг начин, посочил Босуел, много се лъже. България се намира в зоната на военните операции на Съветската армия и затова всички тук, в т.ч. и англичаните, трябва да се подчиняват на представителя на Съветския съюз... 

Заместник-политически съветник на Съюзната контролна комисия

Д.Г. Яковлев

АВП РФ. Ф. 074. Оп. 34. П 115. Д. 10. Л. 13-16

Из доклада на секретаря на ЦК на Българската работническа партия (к) Трайчо Костов пред отдел Международна информация на ЦК на ВКП (б) за положението в България

Гр. Москва                 26 януари 1945 г.

Нещата се влошиха след сключването на Примирието и пристигането в страната на Съюзната контролна комисия, съставена от английски и американски представители. Очевидно, не без влиянието на англичаните, нашите съюзници започнаха да се отегчават от преобладаващото влияние на нашата партия в управлението на страната.

В Отечествения фронт започна да се забелязва единство в действията на останалите три партии срещу нас, против така нареченото "комунистическо надмощие" в ОФ.

По този начин в началото на декември назря криза в Отечествения фронт... Антиотечествените елементи от ръководството на Земеделския съюз развиха широка кампания срещу милицията, срещу Министерството на вътрешните работи и срещу комунистите...

На какво разчитаха десните елементи от ОФ? Да извършат преврат и да отстранят комунистите от власт - това едва ли би било възможно при наличието на Червената армия в страната. Във всеки случай те разчитаха на това да изплашат комунистите и да ги принудят към отстъпки, а може би са си мислили, че ако провокират стълкновения и безпорядък, това ще даде на англичаните повод за намеса и ще поискат въвеждане на английски и американски войски в нашата страна. В своята агитация те действително подчертаваха това, че в България заедно със съветските войски предстои да пристигнат английски и американски войски и по този начин ще бъде сложен край на преобладаващото влияние на Съветския съюз в нашата страна.

Как излязохме от тази криза? Решихме да се обърнем към народа...

Но трудностите при изграждане на новата власт не произлизат само от съюзниците, а и от нашите собствени редици. Ние все още не можем да ликвидираме методите на партизанщината. Сред нас са не малко другари, които и при новата власт продължават да действат със старите партизански методи, без да се съобразяват с никакви закони и разпоредби на властта.

Все още има случаи на произволни арести, побоища и дори убийства без съд и присъда. Разбира се, в повечето от случаите става въпрос за фашистки елементи, които биха могли да бъдат съдени и наказани, но има случаи и сведения за разчистване на лични сметки.

Някои комунисти, заемащи ръководни постове, вирнаха нос, започнаха да гледат на обикновените хора отвисоко. Има елемент на възгордяване и дори в някои случаи на тиранично поведение. Да вземем следния случай: секретар на наш партиен комитет в гр. Сливен, крупен индустриален център, отива на кино. Филмът започнал точно, когато той дошъл. Влизайки в залата, наредил да спрат прожекцията, да запалят светлината, за да може да намери своето място и едва тогава филмът да започне отново. Намират се и такива елементи, които желаят да се уредят на по-високи постове. Не всички комунисти в предприятията и учрежденията са образец на трудова дисциплина; има такива, които точно обратно, представляват образец на разхайтеност в работата.

Всички тези недостатъци в нашата работа, в дейността на някои партийни организации, комитети на ОФ или органи на властта, широко се използват от вражеската пропаганда срещу нас и народната милиция...

Досега ние се ограничавахме с разяснителна работа, в настоящия момент все повече и повече става ясно, че само с това няма да се свърши работа, че ще ни се наложи да организираме няколко показни процеса, а може би и да разстреляме най-злостните саботьори на отечественофронтовската законност, за да дадем възможност на всички до един да разберат, че повече така няма да търпим това положение. Както ни съветва др. Димитров, ние не трябва да забравяме, че властта корумпира... 

РЦХИДНИ. Ф. 17. Оп. 128. Д 750 

Разговор на К.Д. Левичкин с члена на ръководството на БЗНС А. Обов за положението в партията

Гр. София                    10 май 1945 г. 

СЕКРЕТНО

На 5 май приех Александър Обов (член на постоянното присъствие на земеделската партия) във връзка с публикувания призив на група от Постоянното Присъствие за свикване на конференция на земеделците.

Обов съобщи, че тази група, начело с него самия и Тончев, е поела задачата да свика конференция на земеделците, да изгони поддръжниците на Гемето, да избере нов състав на Постоянното присъствие и да измени курса на политика на Съюза в посока на укрепване на Отечествения фронт и отношенията между БЗНС и работническата партия.

Причините за свикване на конференция, по думите на Обов, са следните:

Старият състав на ПП, в който преобладават поддръжници на Гемето, в продължение на два месеца и половина бездейства и всъщност е загубил ръководството на Съюза. Н. Петков няма организационни способности, той е без опит в партийно-политическата дейност, без определени политически принципи и не се оказа в състояние да бъде водач на земеделския съюз...

Обов ме попита няколко пъти дали те (Обов и другите) ще получат нашата подкрепа в борбата им с Гемето и неговите привърженици. Отговорих, че този въпрос не влиза в компетенциите на Съюзната контролна комисия и че това е вътрешно партиен въпрос на земеделската партия.

...Обов отговори, че те са напълно уверени, че хората на Гемето не са подкрепяни от земеделската маса и не държат в свои ръце нито вестниците, нито радиото... 

К. Левичкин

АВП РФ. Ф. 074. Оп. 34. П 115. Д. 10. Л. 89-90 

Разговор на К.Д. Левичкин с българския регент Т. Павлов за развитието на правителствената криза

гр. София                    4 юни 1945 г.

СТРОГО СЕКРЕТНО

На 4 юни аз се срещнах с регента Тодор Павлов.

Павлов ми съобщи, че по сведения, нуждаещи се от проверка, в София са основани два центъра:

1. Военен (център) "Желязна ръка", в който влизат Велчев (военен министър), генерал Станчев (командващ 2-ра българска армия), генерал Генчев, генерал Стойков и други висши и старши офицери от българската армия;

2. Политически център, в който влизат П. Стайнов (министър на външните работи), П. Стоянов (министър на финансите) и министрите земеделци геметовци (Бумбаров, Павлов и Н. Петков). Според Павлов към политическия център се примъквал и регентът Ганев, който в последно време пътувал из страната и често се срещал с англоамериканци.

Двата центъра си поставят за задача, използвайки икономическите трудности в страната, да сплотят около себе си недоволните от действията на Работническата партия и Отечествения фронт офицерски и цивилни кадри, с които да подготвят преврат и изменят курса на вътрешната и външна политика на България...

По нататък Павлов каза, че в Регентския съвет се забелязва нещо подобно на криза. Регентите Бобошевски и Ганев са недоволни от назряването на такава министерска криза, която би довела до отстраняването на Бумбаров, Павлов и Петков от правителството. Тези дни Бобошевски и Ганев, в отсъствието на регента Павлов, който бил в Пловдив, подписали нарочно указ за награждаването на всички министри, в т.ч. и на Бумбаров, Павлов и Петков с най-високите български ордени, знаейки, че стои въпросът за изваждането на тези министри от състава на правителството. С това Бобошевски и Ганев искали да подкрепят министрите-земеделци и да настроят положително към тях общественото мнение. Регентът Павлов направил писмено изявление до Бобошевски и Ганев за своето несъгласие с награждаването на тези министри.

Преди две седмици било иззето писмо на близък родственик на регента Ганев до един американски професор. В писмото била изразена молба в Америка да подготвят място за Ганев, който явно няма да издържи създалата се обстановка в България и ще трябва да замине за Америка...

С.С. Бирюзов до В.М. Молотов, А.Я. Вишински, В.Г. Деканозов... 

Гр. София                 22 август 1945 г. 

На 21.08., по поръчение на ЦК на Работническата партия, ме посети регентът Павлов и съобщи следното:

"Вчера от 5 до 7 часа регентите приеха американския политически представител г-н Барнс, който заяви, че ще говори не от свое име, а от името на американското правителство. В началото той се опита да изглади някои недоразумения: например, че под понятието демокрация той разбира народовластие, т.е. такъв режим, при който целият народ има право да управлява своята държава; второ - Барнс каза също, че американското правителство не е противник на комунистическата партия, в която членуват честни, смели, идейно осъзнати хора, и че не можеш да си представиш правителството на България, без участието на комунистическата партия. Трето, че българският народ в своя път на развитие е свързан със СССР и между двата народа съществуват исторически и етнографски връзки. Но в същото време американското правителство смята, че България трябва да бъде в добри дружески отношения и с американския народ и държава. Изхождайки от тези предпоставки, той предложи на регентите да разпуснат сегашното и да назначат ново българско правителство, съставено от безпартийни хора. Регентите отхвърлиха това предложение.

След това Барнс предложи да бъде съставено ново отечественофронтовско правителство, в което трябва да влязат: първо, представители на четирите отечественофронтовски партии; второ, представители от групата на Никола Петков и групата на Гр. Чешмеджиев, трето, представители на бившата демократическа партия на Мушанов, Гиргинов и Борис Павлов, а така също и представители на безпартийната интелигенция. Да бъде уволнен министър-председателя Кимон Георгиев и на негово място да се назначи регента Ганев... И това предложение бе отхвърлено от Регентския съвет..."

Бирюзов

АВП РФ. Ф. 012. Оп. 6. П 82. Д. 196. Л. 59-60

 

Министър-председателят Кимон Георгиев чете декларация на второто правителство на ОФ, 1946 г.

---