Свещена простота

Не е ясно какво вдъхновява Gen Z, дали тиктокизацията ги е превърнала в консуматори на кратки и екстремни клипове, или са поетични философи, недоволни от състоянието на света. Ясно е само едно - нито един политик не може да си позволи да се държи както Ивайло Мирчев в коридорите на парламента вчера, дори и да е бил обзет от желание да се хареса на младите поколения. Вбесен от изявления на Делян Пеевски 1/2 лидерът на ДБ тръгна да му крещи пред кабинета му с метален тон и да му иска обяснение. Тази постановка върви за клип в Тик-ток, но сблъсъците по този начин са запазена марка на Пеевски. Ако ПП-ДБ искат да приличат на него - тогава те са постигнали целта си и джен зитата могат да им ръкопляскат. Оказва се, че те са огледален образ. Абсолютно същите простаци, но с моралистични претенции. Не знам дали с такова видео можеш да изкупиш 9 месеца сърбане на турско кафе, но както се казва, когато някой се излага, не можеш да го спреш.
Клипчето обаче продължава и след като Пеевски влиза в кабинета си. Тогава Мирчев с демоничен гняв почва да кряка на човека от НСО защо пази Пеевски. И му съска сериозно като инстаграм инфлуенсърка, прекалила с въглехидратите. Дори първокласник може да му каже защо - защото човекът е на работа и си изпълнява задълженията. Ако Мирчев иска да вика на някого - нека да вика на шефа на НСО, но не и на човека, който стои там и е на работа. 
Ако утре Мирчев стане премиер (пу-пу), така ли смята да вика да хората в МС? 
Това ли ще е моделът на поведение? 
Това ли да очакваме от ДБ - крясъци не само по Пеевски, но и по обикновени хора, които са там по случайност. Не знам дали Gen Z се впечатлява от такива тик-ток импровизации, но съм наясно, че хората, които ходят да гласуват, са претръпнали на подобни пърформанси. 
Ние сме стигнали до политическа ситуация, при която тик-ток политиката се е изместила в кулоарите, не само в пленарната зала. Това е патология на политическото. 
Още по-голяма патология е политически лидер да вика и да се плюнчи пред обикновен служител на НСО. 
Този човек заслужава извинение, защото повярвалият си Иво Мирчев е гледка, която е омерзителна и кошмарна. Това вече не е политика, а нейният окончателен разпад. Обществените дискусии у нас се сведоха до серия от клипчета, в които хора с телефони се изживяват като ръководители на вселената. И всичко това е подлютено с толкова удивително ниво на простащина, че след това няма защо да се чудим как този модел е изкопиран в цялото ни общество. Защо да се ядосваме на младите, които обръщат полицейски джипки, когато политическите лидери се държат като хулигани на стадион, и то в името на някаква бърза и евтина популярност. Целият този евтинджос на политическите процеси днес се стоварва върху България като проклятие. Защото светът е сложен, а у нас сме пленници на свещената простота, точно като онази, която ужасява Ян Хус на кладата.