Тъмни векове

Някога в тъмните векове е било съвсем нормално жените да умират при раждане, даже секциото не е било толкова успешна и популярна операция, колкото сега. Станала е такава чак през XIX в. В повечето случаи този стандартен разрез за наши дни в миналото се е правел с мисълта, че един живот ще се роди, но друг ще си отиде.
Днес живеем в ХXI в. и за щастие доста неща са се променили. Медицината е напреднала, технологиите също, уж и хората са се развили - душевно и ментално (дали?). Така изглежда на доста места по света, но за съжаление в България и по параграф "родилна грижа" се движим по-назад и усещането е още някак повече за тъмните векове, отколкото за модернизирано общество - отиваш да раждаш и не знаеш дали ще се върнеш, не знаеш и как ще се отнесат с теб... За много жени в България този страх не е преувеличение, а факт. И докато още много от тях ги е срам да говорят за това, което са преживели в родилната зала, защото им е вменено усещането, че насилието и там е нещо нормално и те са просто "лигли", все повече жени събират смелост и започват да говорят за най-кошмарното си преживяване в живота - деня, в който са родили.
Знам, била съм там и докато (за щастие) не мога да класифицирам раждането си като кошмарно (беше планирано и беше секцио), до последния момент в мен живееше несигурността ще бъде ли всичко наред. Не защото съм бъзла и лигла, а защото това беше усещането, което витаеше около мен през цялата ми бременност в България - чувство на несигурност. 
Нито за момент през тези 9 месеца не усетих истинска грижа и заинтересованост, целият процес беше рутинен, като освен с много чакане и неясноти по някои важни въпроси, нерядко беше обвързан и с не много човешко отношение. До последния момент не знаех как ще родя - дали с операция или по естествен път, защото нямаше кой да ми отговори на този въпрос. Не е лесно за една жена да няма никаква подготовка за раждането си, да не е въведена в процеса и да не знае какво я очаква. 
В България нерядко се тиражира и мнението, че ако искаш да получиш качествена грижа, трябва да си платиш. Но понякога дори това не помага и най-щастливият ден за някои се превръща точно в обратното - в най-трагичния. 
Нещо в отношението към родилната грижа в България трябва коренно да се промени, дали е обвързано с възпитание на повече човечност у нас като хора, с инвестиция в лекарите, както и подготовка на бъдещите родилки - положителни примери от света има много. Въпрос е да започнем и да ги въвеждаме и тук, вместо да приемаме липсата на човещина за норма.