Как да спасим погубеното ни училищно образование

За пореден път МОН се захвана да прави кардинални промени в училищното образование, и пак на парче. И за пореден път БСП и левицата изобщо са извън този процес, като да не ги интересува. Така е вече от доста години. А ако има отрасъл, който изгражда обществото и определя развитието на една страна във всички сфери, това е образованието. Не икономиката, не технологиите. Образованието влиза във всеки дом и засяга всеки българин. Особено базовото. В училището се ражда и умира всяко общество.
През 1990 г. системата на българското образование бе обявена за еталон за Европа. Съветваха ни да не я променяме. През 1992 г. Швейцария заимства официално нашата система конкретно за професионално образование. Оттогава насам ние сринахме образователната си система, професионалното образование включително - на етапи, но последователно. През 1991 г. с консенсус между политическите сили бе приет един доста добър Закон за народната просвета, но и в него - заради появата на ДПС и изучаването на майчин език, бе направена първата крачка, училищата бяха разделени на държавни и общински с различни правила, за да може в общинските да се изучава майчин език.

Вторият съществен удар бе нанесен през 1999 г.,

когато Световната банка ни наложи да закрием стотици малки училища, понеже не били... икономически изгодни. Третият удар дойде през 2000 г., когато финансовият министър на НДСВ Милен Велчев буквално преписа английския тип финансиране на училищата по брой деца на принципа “парите следват ученика”. Става дума не за делегираните бюджети, а за начина на формирането им. След това министър Симеон Дянков нанесе невиждан погром върху секторите на знанието изобщо, като оряза неимоверно парите им. Междувременно се правеха промени в учебните програми, но след приемането на новия Закон за предучилищното и училищното образование (ЗПУО )в края на 2016 г. бяха буквално съсипани учебните програми по два предмета, определящи манталитета, мисленето, общата култура и националното самосъзнание на младите хора - историята и литературата.
Така стигнахме до днешния ден, в който българското училищно образование се озова в дълбока криза. Всеизвестни са резултатите от международното изследване PISA, нашите младежи в знанията и уменията си са на последните места в Европа, те масово не разбират това, което четат, не умеят да изразяват мислите си, дори когато имат такива. А след завършването на средно образование над 11 000 младежи от намалелите до 63 000 души випуски заминават за чужбина. Наскоро излезе международна статистика, според която възрастните хора в България са на 12-о място в света по качество на знанията си, а младите - на 89-о място. Без коментар, както се казва.
Ето защо е крайно време началното, основното и средното образование да заемат безусловно мястото си на национален приоритет в дейността на всички държавни институции и в обществото.

В програмите на всички партии виждаме декларации

за приоритет на образованието, но вижте на кое място се поставя то - някъде преди спорта. Проблемите са огромно количество, поради което на сегашния етап са необходими незабавни действия  за решаване на най-неотложните. В най-скоро време трябва да бъдат предприети конкретни действия за постигане на необходимия обрат в основните сектори на образователната система:
Анализ за резултатите от училищния закон
От приемането на ЗПУО изминаха повече от 8 години, а според законите на страната след първите пет години трябва да се направи оценка и подробен анализ на неговото въздействие. Общият анализ сочи, че законът се нуждае най-малкото от преработка и промени. Най-малкото е, че трябва да се върнат светите думички Учител и Просвета. Същевременно следва да се обсъди и вариант за изработването на изцяло нов закон, за да няма отново промени на парче, които си противоречат.
Инвестиране на средния за ЕС процент от БВП за образование
Основен параметър, определящ мястото на публичен отрасъл като образованието в държавата, е процентът от Брутния вътрешен продукт, заделян за него от хазната. Ние по принцип изоставаме в публичните си разходи. Според данните на Евростат за 2023 г., страните от  ЕС  отделят в бюджетите си за публичната сфера средно 50% от своя БВП.  Води Франция с 57, 3%. Най-бедната страна в Европа - България, е намалила публичните си разходи до… 39,8% от БВП за 2023 г. И сега от сутрин до вечер се говори за свеждане на дефицита до 3%, примерно чрез ново орязване на публичните харчове. Специално за училищното образование в ЕС през 2023 г. заделят средно 4,9% от БВП (във Франция - 6,6%),  докато в България през 2024 г. неговото финансиране бе сведено до 3,9% от БВП. Очевидната цел за страната ни трябва да е постигане поне на средния процент за Евросъюза, за да компенсираме поне малко нашето изоставане в това отношение.
 
Промяна в начина на формиране на делегираните бюджети

Финансирането по формулата “парите следват ученика” доведе до огромно разслоение и неравнопоставеност в качеството на образованието в големите и малките селища, в големите и малките училища. Трябва да се обмислят вариантите за финансиране не по брой ученици, а по потребностите на обучението и обществото. Достъпът до качествено образование и материалната база трябва да са еднакви във всички училища. Заплащането на учителския труд да не пада под 125% от средната работна заплата. Да се обвърже и с постигнатите резултати.

Преработване на учебните програми

Сега всеки ден се говори и се обсъжда промяната на учебните програми, но се акцентира главно върху намаляване на обема, прехвърляне на учебен материал между класовете, технологичните умения на учители и ученици, преминаване от “зубрене” към приложни умения, участие на бизнеса в съставянето им. Главното обаче, на което не се фокусира вниманието, е, че учебните програми по всеки предмет трябва да бъдат съставени чрез комплексното им обмисляне, в цялостна рамка, за целия период от 1. до 12. клас. Не е добре обучението в училище да се сведе само до практически и технологични умения. Усвояването на базовите познания по всеки предмет са главното, най-вече в основното образование.
Особено значение за изграждането на мислещи личности с национално самосъзнание имат учебните програми по два предмета - история и литература. Изучаването на история следва да бъде удължено и в гимназиалния етап до 12. клас във всички училища, а не то да бъде прекратено в 10 клас. Защото базовите знания по този предмет трябва да са еднакви и за бъдещия литератор, и за бъдещия инженер. Изобщо - за българина в бъдещето. До завършване на гимназията учениците забравят това, което са учили и не е чудно, че млади хора в горните гимназиални класове смятат, че поемата “Септември” на Гео Милев се отнася за... Априлското въстание. В училището трябва да има предмети “Българска история” и “Българска литература”, а не цялата история на България да се вмества в два класа - седми и десети, което не позволява на учителите да преподадат материала, а на учениците - да го усвоят.

Децата днес са коренно различни отпреди

и се променят всяка година заедно с новите технологии и това налага нов начин на преподаване, защото можещи и свободни хора се изграждат чрез базовото  знание, преподадено и усвоено с използване на технологиите. Не е препоръчително обаче изкуственият интелект да се извежда над всичко в обучението, защото в училище той може да нанесе и огромни вреди, както предупреждават и западни анализатори. Дори в интернет ще прочетете шегата, че изкуственият интелект се появява там, където изчезва естественият.
От програмите по история трябва да се премахне очевидната политическа намеса, политическият подбор и тълкуване на събитията, за да се премине от политическа употреба на историята към преподаване на реалната история. Въпросът е не да се зубрят дати, а да се осмисля случилото се в различните периоди. В предмета "Литература" пък в първите класове на прогимназията трябва да се премахне измисленото делене по теми, а не по периоди или страни, защото смесването на наши и чужди автори от различни епохи обърква децата, които за пръв път ги изучават като отделни предмети.  Не може децата за пръв път да се запознават с Иван Вазов едновременно с Джерълд Даръл. Или да учат “Хайдути” на Ботев заедно с “Легенда за рома”. И е съвсем абсурдно “Градушка” на Яворов да попада в темата "Природа". Кашата в главите на децата става пълна. Осмислянето на общи идеи в литературата у нас и по света трябва да става в контекста на епохите - но в по-горните гимназиални класове.
И нещо много важно - крайно необходимо е най-сетне

да се премахне академизмът от учебниците

учениците се занимават не с литература, а с литературознание. Цели абзаци от учебниците са написани така, че са напълно неразбираеми за учениците и дори за родителите, които искат да им помогнат. А и не е нормално едно и също произведение да се изучава по отделни откъси, при това - включени в програмата на различни класове.
Не на безконтролното проникване на НПО в училище
Един от съществените проблеми в последните години е участието на фондации и сдружения, на НПО, в учебния процес. Някои от тях - добре финансирани от чужди държави и подчинени на техните цели. Сега влизането на НПО в училище се решава само от конкретния училищен директор и това води до корупция и извращения. Решението е чрез закона да се въведе контролиран от МОН допуск на НПО до училищата и контрол за тяхното участие в обучението.

Изработване на правила за дисциплината

Днес се спори дали да се върне оценката за поведение в училище. Въпросът за поведението в училище може да се реши, като се въведат правила за дисциплината и се контролира спазването им. Стресовата образователна среда, агресията на учениците и намесата на родителите без правила сега отказват мнозина учители от професията. Според рейтинговата система, над 40 на сто от завършилите педагогика изобщо не работят като учители. Следва да се изработят правилата за отношенията учител-ученик-родител.

В по-дългосрочен план

Учителската професия следва най-сетне да стане регулирана професия. Трябва да се въведе допълнителна квалификация, особено за началните учители. Необходим е анализ на професионалното образование, да се види как да се използва онова, което бе загубено от предишната система, за да се подобри мрежата от професионални училища, да се оборудват те подобаващо, а не само да се говори за връзката им с бизнеса; чрез данъчната система трябва да се поощряват фирми, които финансират училища и дават стипендии за ученици, както и за такива, които осигуряват работа за завършилите професионални училища.
Има и много други проблеми в образованието, но съсредоточаването с действие дори само върху изложените дотук ще доведе до осезаем ефект.