Няколко думи
Птеродактилите на десницата
/ брой: 75
Да, о, да. Десницата пак го направи. За пореден път гордите рицари от светлина, ходещите съвести на два крака, кавалерите на безглутеновите мъфини от соя, сектата на алчните реститутки, величествените бойци с Путин и Кремъл си намериха нов враг - комунистическата символика по фасадата на бившия Партиен дом, където е настоящето седалище на парламента.
В аналите на космическата история ще остане фактът как Мартин Димитров още през 2023 година е започнал да страда, защото е трябвало да работи в сграда със сърп и чук и как мозъчните му клетки са експлодирали ежедневно под ужаса на тази постоянна инквизиция. И най-накрая той написал героично писмо на Наталия Киселова, че тялото му се предава, че той повече не може да работи в такава сатанинска лаборатория и иска тя да бъде премахната. А Киселова, тази добре законспирирана спяща клетка на Путин, му отказа с аргумента, че сградата е културно-историческо наследство. "Трябва да се разделим с тоталитарното минало", хлипа в свое видео Димитров, което туптящите сърца на нацията започнаха да споделят като знак как отечеството им е прихваното от октопода на миналото...
Вън от шегата обаче, този номер на десните партии вече се изтърква. Те не могат да съществуват в реална политическа среда и заради това постоянно се нуждаят от някакви символични битки, за да демонстрират признаци на виталност. Пето поколение вече расте в новите времена, ама птеродактилите от десницата все се бият с миналото, защото това е възможно най-безопасната битка. Паметници и символи не могат да ти отвърнат и да ти свият перките и заради това пето поколение десни бастуни градят кариера само върху историческите токсични плюнки и нищо повече. Те не са в състояние да напишат закон, който да промени нещата към по-добро, и така по естествен начин да оставят тоталитарните времена да отмрат. Ето как винаги в техните редици се появява някаква такава малоумна, тъпа, инфантилна и тежко сбъркана идея. Защото всичките им фантазии само дотам опират. И съм убеден, че тази фиксация ще продължи като болезнен спазъм. Днес Димитров воюва със символите по фасадата на Партийния дом. Утре цялата му секта колективно ще предложи ликът на Иван Костов да бъде на монетата от един лев или евро, за да може гордата му осанка вечно да пъди призрака на комунистите...
В Столичната община също виждаме отсянка на тези подводни течения в десницата. Вили Лилков гръмко е заявил, че е време за "обединение за дясно управление на София". Когато не воюва с паметници, десницата все е заета да се обединява. И колкото повече се обединява, толкова повече заприличва на скелет на стар динозавър, погребан от безмилостната диктатура на времето.
Най-големият проблем на страната винаги е бил, че десницата ни е тъпа, немодерна, комплексарска, ненужна, смешна, маниакална и психарска. Тя е безпомощна вън от символичните битки и патетичните глупости. И днес продължаваме да плащаме цената на толкова години антиселекция... Но пък дясното обединение всичко ще оправи. Убеден съм.