18 Ноември 2024понеделник07:30 ч.

От дума на дума, та в... ДУМА

Пиенето и пеенето

/ брой: 197

автор:Панчо Панчев

visibility 3152

С известно чувство на неудобство подхващам днешната си тема - за непризнаването или поне подценяването на интелектуалната собственост у нас, но повод ми даде хубавата статия на Кирил Маричков "Само талибаните не плащат музиката", която прочетох във вестник "Труд". Казах си - щом един музикант може да се вълнува от този въпрос, защо и един литератор и театрал да не вземе думата. Не че някой ще я чуе (след като не е било чуто и отвореното писмо на 80 български творци), но да не каже някой после "А ти защо си мълча?"
    Статията на Кирил Маричков е предизвикана (сега се казва провокирана) от гласуваното отпадане в Закона за авторските права на член, според който се събират от продаваните празни дискове, компютърни флашки и други записващи устройства компенсационни възнаграждения за автори и изпълнители. От тези съвсем дребни права (2 до 5%) директно във фонд при Министерството на културата отиват 20%, а в държавната хазна 10% и причината за отказването от тези приходи е оправданието, че и досега те били несъбираеми или, както се изразява Маричков, рекли са си "Този член и без това не се спазва, дай да го махнем, че да си нямаме главоболия!" И следва логичното продължение на автора на статията, че с тези 20%, (по-точно 30%) могат да се спасят няколко филхармонии и театри, заплашвани от затваряне. Но в нашата държава явно по-важно е да не се ощетят търговците. А производителите било на материални, било на културни блага "пцета ги яли", както би казала бабата на Тодор Коруев.
    Лятото отминава, а ние все още си купуваме домати (тук могат да се споменат още много зеленчуци и плодове) по два лева, че и повече, а тия, които ги садят, поливат, прекопават и берат получават няколко пъти по-малко от цената им на пазара, измислена (безбожно надута) от печалбарите прекупвачи и търговци. Бих плащал, без да възразявам тези пари, но ако знаех, че по-голямата част от тях отиват при овощарите и зеленчукопроизводителите. На градинарите не им стига жестоката конкуренция на чуждестранните външно красиви, но често вътрешно безвкусни стоки, които безмитно се внасят, поради членството ни в Европейския съюз, но и родните прекупвачи ги ограбват пред очите на бездействащата (в това отношение) държава.
    Малко ли ни бяха "благините", които получихме за това пусто членство в Европейския съюз като затварянето на половин "Козлодуй", харизването на БГА Балкан, БТК, Булбанк, компаниите за бистрата ни вода, евтиното ни електричество и други национални дойни крави, та сега трябва да го доплащаме на дребно и ние - консуматорите, и производителите на зеленчуци и плодове.
    Но да се върнем към авторската тема! Няма ли начин да вземем от Европата нейните ясни закони в областта на интелектуалната собственост и тяхното стриктно спазване? В това отношение ние сме направо село без кучета. Ако някой не вярва, ще дам примери.
    Преди няколко сезона (не пиша години, а сезони, защото такова е летоброенето в театралната практика) един режисьор беше имал нахалството дори да заведе на фестивала "Вълшебната завеса" в Търговище моята небезизвестна пиеса "Приказка за калпаците" под друго заглавие и обявена като фолклорно произведение. А тази приказка е чисто моя измишльотина. Друг режисьор в друг град и за друга моя пиеса беше депозирал в театъра подписана от него декларация, че се отказва от авторски права, които всъщност  принадлежат на мене. Но защо да упреквам този или онзи, когато чрез своята измишльотина, наречена "Себра", държавата продължава произволно да задържа внесените от театрите авторски права. Уж се чу, че тази противоконституционна разпоредба ще се премахне, но и в момента стотина хиляди лева, законно полагащи се на писатели, преводачи на пиеси и театрални композитори, се бавят пред прага на дружеството "Театераутор" и не стигат до собствениците им.   
    Маричков пише: "С възнагражденията от авторските права едва ли у нас човек може да забогатее, но чрез тях той би могъл да преживява, тоест - да продължава да твори и да създава изкуство. Ето защо са важни тези възнаграждения - за да продължава да съществува българската култура."
    В целия свят не само пиенето, а и пеенето има цена. И никой не я оспорва, а всеки дисциплинирано си плаща както за храната, която пълни корема, така и за храната, която пълни душата. Докато у нас за простака, но за съжаление не само за него, а и за отговорни фактори, духовните блага, художествените произведения са не плод на усилен труд, положен от хора с творческо можене, а безплатни подаръци, паднали от небето, подобно дъжда.

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1878

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1896

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1933

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1989

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1872

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 2058

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1762

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 2027

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1980

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1943

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1818

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ