Знаещ и беден

През 4-те години на управление на ГЕРБ  Симеон Дянков размаха пръст на учените и им спусна три заповеди. Първо: срамно е да говориш за заплати, можеш само да ги споменеш внимателно, евентуално и може би в самия край на някое експозе. Второ: ако ви повиша заплатите, ще се повишат ли качеството и резултатите ви? И трето - не може да чакате от държавата, изкарвайте си парите сами. Така малобройните ни учени и преподаватели, за разлика от многобройните чиновници, станаха единствените работещи в публичния сектор, от които се иска да живеят с въздух, да имат резултати космически със заплати трагически и да се изхранват сами, дарявайки на икономиката и на обществото идеи и ум.
За разлика от всичко друго, тези заповеди много бързо бяха усвоени и до ден-днешен са върхът на обърнатата с главата надолу българска държава. Ако проследим данните на националната статистика, виждаме, че в края на 2013 г. средната месечна заплата в България е била 846 лв., като в същата година се е увеличила с 9,4 процента. В обществения сектор, към който спада и науката, средната заплата в края на декември е 919 лв. Ако обаче искате да видите каква е била в това време средната заплата в науката, няма как да го направите, защото в НСИ... нея просто я няма. Нещо повече - напълно необяснимо НСИ е ликвидирал  науката като отрасъл, при положение че тя е първи приоритет на ЕС. Ако поровите упорито из сайта на НСИ, ще откриете науката в колонката "Бизнес статистика". Що се отнася до заплатите, НСИ отчита някакъв "сектор Професионални дейности и научни изследвания". В този сектор НСИ включва 36 717 предприятия с 93 027 заети лица! И в този сектор, видите ли, средната заплата е 1299 лв., а с премиите - цели 1326 лв.
Не е ясно за какво служи тази срамотия, тя просто не дава никаква информация. Можем само да гадаем що е то "професионални дейности" - плочкаджии ли, автомонтьори ли, обущари? И от какъв дявол са обединени с учените, с които нямат нищо общо и които по данни пак на НСИ са 11 300 души на пълна заетост?
Понеже НСИ хитро е укрил заплатите в науката, можем да ги установим от ведомостите на БАН да речем. Където виждаме какво? Начинаещ учен - заплата 420 лв., асистент - 456 лв., професор 713 лв., научен секретар в институт - 718 лв., и т.н. С една дума, човек доктор, със защитена дисертация, получава почти два пъти по-ниска заплата от средната в страната. А като цяло средната заплата в БАН (620 лв., която през 2012 г. по волята на Дянков падна на 528 лв.) е много по-ниска от онези средни 919 лв. в публичния сектор. Всъщност, науката получава най-ниските суми в цялата система на общественото заплащане. Това е реалното изражение на "националния приоритет" наука и стойността на научния труд според държавата.
Чудесно е, че средната учителска заплата в последните три години стигна 730 лв., сега за педагозите се задава ново увеличение от 5%. Чудесно е, защото млади учители просто няма и нещо трябва да се направи, ако искаме и след 5-10 години да има кой да учи децата ни. Само че диспропорциите в оценяването на труда в България вече достигат чудовищни размери. Абсурдно е  професорът да получава по-малко от учителя в средното училище, а двамата заедно да се равняват на чистачката в една по-голяма фирма. Абсурдно е чиновниците из министерствата да получават от 670 до 3100 лв. заплати - до над 4 пъти повече от един професор. Абсурдно е началната заплата на едно чиновниче в някое държавно фондче да е 1000 лв., а човек с висша квалификация и 20 години научна работа само да мечтае за такава сума.   Абсурдно е току-що завършил с тройка калпазанин от някой вуз да се муси на начална заплата 700 лв. - колкото на професора, който пет години е обучавал цели випуски. Не говоря дори за някое новоизпечено банкерче с 3000 лв. месечен доход, но не е нормално доскорошни доценти да стават таксиджии, та да си докарат поне 1000 лв. на месец.
 Иначе в десетките стратегии е пълно с красиви мечти за "България на знанието", за развиването на наукоемки индустрии, за хай тех паркове и прочее утопии. Защото както нямаме учители, така нямаме и учени. Според Доклад на Европейската комисия за състоянието на кадрите в науката за 2013 г., България е изпаднала на едно от последните места по брой на заетите с наука на 1000 работещи. В ЕС-27 средният показател е 7 учени на 1000 работещи, у нас е 2,5 учени на 1000. В това отношение зад нас в низходящ ред са само Турция, Кипър и Румъния. А по брой на учени в бизнес сектора сме на последното място. И по заплащане на учените също сме твърдо последни в Европа - дори в Румъния и Албания средната заплата в науката е два пъти по-висока от тази в България. И за разлика от всички страни в Европа у нас натрупването на стаж в науката носи нищожно увеличение на заплатата.
Лошото е, че от ниските заплати следва и по-ниско заплащане от ЕС на нашите учени, които работят по съвместни проекти с техни колеги от други страни. Което си е жива дискриминация при една и съща квалификация и един и същ положен труд. През февруари т.г. министър Анелия Клисарова обяви в НС, че е постигната договореност в новата програма за наука "Европа 2020" да се допуска даването на 8000 евро годишно на българин, участващ в спечелен проект. Пак е нещо. Ако обаче човекът работи и друго в института си, а не само по проекта - което е масовият случай, тези 8000 евро се делят на броя на часовете, в които човекът е работил по проекта. Заплатата му си остава, каквато е - най-ниската в Европа.    
Е, чудно ли е, че над 50 на сто от начинаещите учени у нас заявяват готовност незабавно да напуснат страната при първа възможност. Всичките широки възможности, отворени в ЕС за мобилност на изследователите, се свеждат в България до познатото "уан уей тикет". Преди две седмици пред парламентарната комисия по образование и наука акад. Иван Юхновски заяви: "Младите хора, които идват при нас в БАН, след шест месеца напускат, използват академията като удобна стартова площадка към чужбина, към фирмите и банките. Реалните пари, които хората получават в областта на науката, са пълна и жалка трагедия, ние се разпадаме!". Ученият горещо призова депутатите да вземат мерки, преди последният учен да затвори вратата на науката в България.
Проучване на Еврокомисията през 2006 г. установи, че по това време следните средни заплати на учените в ЕС според техния стаж са били:
- 0 до 4 г. - 19 648 евро годишно;
- 5 до 7 г. - 27 627 евро годишно;
- 8 до 10 г. - 35 728 евро годишно;
- 11 до 15 г. - 44 018 евро годишно;
- над 15 г. - 52 599 евро годишно. 

Всяка държава търси различни начини да облекчи и стимулира занимаващите се с наука. През 2009 г. във Франция например на практика бяха увеличени заплатите на преподавателите във вузовете, които се занимават и с наука. Със закон бе определен хорариум за преподавателите от 128 часа лекции или 192 часа практически занимания годишно, а за работещите наука бе казано, че техният хорариум може да е намален за сметка на изследователската им работа, но не може да пада под 42 часа лекции и 64 часа практически занимания годишно.
През 2007 г. Европейската комисия отчете, че учените в някои държави получават недопустимо ниско заплащане. И в рамките на програмата "Хора" препоръча следните заплати за изследователите:
- Начинаещи учени в началото на кариерата им - 33 800 евро на година;
- Изследователи с докторска степен - 52 000 евро на година;
- Утвърдени учени с над 10 години стаж в науката - 78 000 евро на година.
За реалните суми, които учените трябва да получават след удръжките от заплатата, ЕК препоръча:
- Начинаещи учени - 1550 евро на месец;
- Изследователи с докторска степен - 2400 евро на месец;
- Утвърдени учени с над 10 г. стаж в науката - 3600 евро на месец.
Преди 5 години имаше обещание да се въведе стартова заплата в науката поне 600 лв. За да се види най-после, че знанието струва пари и че ако работиш с главата си, трудът и квалификацията ти се ценят. Е, не като при тези, които ритат с краката си по терена, но поне няма да умираш от глад. Но понеже заплатите на най-знаещите хора в България си останаха далеч под средните за страната, българските изследователи си избраха химн и всеки ден някой го пее: "Уан уей тикет"... 

Колко получава на месец начинаещ учен (в евро)

Германия    -    4235
Белгия    -    4086
САЩ        -    3423
Франция    -    3247
Холандия    -    2739
Англия    -    2374
Испания    -    2141
Чехия    -    1380
Полша    -    1250
Китай    -    664

Източник: Изследване за заплатите, Hewitt et Vacature, 2008
 

Учени на 1000 работещи (2000 и 2010 г.)


Източник: European Commission, Researcher's Report, 2013