18 Ноември 2024понеделник15:10 ч.

"Живи лаборатории" от мъртви стратегии не се раждат

Нов документ на МОН за научните изследвания до 2020 г. - пълен с европожелания без българско покритие

/ брой: 237

автор:Велиана Христова

visibility 2746

Осъвременен вариант на Националната стратегия за развитие на научните изследвания у нас до 2020 г. побърза да направи служебният ръководен екип на МОН. Проектът повтаря всички грешки на действащата научна стратегия, приета през юли 2011 г. в НС силово от тогавашното мнозинство на ГЕРБ. А прибавя и нови. Общото впечатление е за конгломерат от "модерни" текстове, приложими някъде по света, но слабо свързани с конкретната ситуация в България. 
В преамбюла на документа почти е запазен старият анализ за състоянието на науката у нас, от който няма да научите, че България в последните години постепенно стана най-изостаналата държава в ЕС по всички параметри, отнасящи се до науката. Съответно - няма да намерите цел за догонване поне на средните параметри в общността, нито пък идеи как да стане това. За разлика от актуализирания проект на МОН за Стратегията за развитие на висшето образование, тук просто се предлага заимствана от европейските документи лексика, но

куха откъм конкретика и реални мерки

В самия анализ за състоянието на науката у нас са оставени всички остарели данни, неточности и неверни факти от стратегията, изготвена и натрапена силово по времето на министър Сергей Игнатов. Отново се стъпва върху данни от 2008-2009 г., които отдавна са съществено променени. Освен това от данните за броя на публикациите и цитиранията, на проектите в рамковите програми на ЕС, не става ясно кой постига тези научни резултати в България - сочат се някакви усреднени величини в анонимно научно пространство, в което субекти няма. А отдавна се знае, че видимите български институции в световното изследователско пространство са БАН, Софийският университет и още 5 вуза. В общия кюп не става ясно държавата ще подпомага ли създателите на качествена наука или зад общите резултати на водещите ще продължи да маскира и да финансира еднакво десетките ни вузове, за които е пресилено да се каже, че имат сериозна наука. В Стратегията за висшето образование поне са изведени напред т.нар. изследователски университети. Тук и това липсва.
От размития анализ естествено следва неясна визия и за това, което трябва да се прави в следващите години. Изброяването просто на петте приоритетни области в науката не върши никаква работа. В действащата сега научна стратегия бе предвидено до 2013 г. всички наши вузове да преминат през международен одит за оценяване на научната им дейност - това си остана празно пожелание. Засега е факт единствено международното оценяване на институтите на БАН, което академията предизвика през 2009 г.   
Съдбата на научните изследвания е огромна тема. Тук ще посоча само две съществени грешки в документа. Едната е в броя на учените - МОН отчита като учени единствено онези под 4000 изследователи, които все още са останали да работят в БАН и Селкостопанската академия (ССА). Към учените не са причислени около 13 500-те преподаватели във висшите училища. Така държавата сама създава невярна представа за заетите с наука в страната ни.
Втората грешка е с финансирането - в документа се твърди, че по-голямата част от държавните средства за изследвания отиват в институтите на научните организации, а вузовете са слабо финансирани за наука. Това категорично не е вярно. То е следствие от едно недомислие в структурата на държавния бюджет, в който като пари за наука се пресмятат заплатите, парното и тока на БАН, ССА и други публични научни звена, а за вузовете се отчитат единствено онези 8 млн. лв., които държавата им дава целево за наука. Техните заплати и издръжка остават извън сметката. А реалността е обратна - тъкмо БАН не получава никакви пари за изследвания, държавата й дава субсидия само за ниските заплати, но не и за научна дейност. На висшите училища все пак се отпускат, макар и малки, суми за научни изследвания над заплатите и издръжката. В проекта за стратегия отново се повтаря сгрешената мантра, характерна за жалкия ни политически преход - "трябва да се финансират проекти, не институции". Не е така обаче. Принципът в цяла Европа е: за да се финансират проекти, трябва да има добре финансирани научни лаборатории с достатъчно добри условия и кадри за наука. Ако държавата не поддържа такива лаборатории с осигурени ток, парно, вода и апаратури, програмите на ЕС не им дават и проекти поради "неблагонадеждност". Проектното финансиране е надграждащ елемент над институционалното. В стратегията на МОН няма и помен от това разбиране. Каква стратегия може да има изобщо, ако

целенасочено не се поддържат най-качествените

научни структури? Факт е, че от години с най-нисък процент расте финансирането на БАН и СУ - лидерите в науката. Това е български феномен и как ще го преодолеем конкретно сега, след две или след пет години, трябва да каже именно стратегията.
Впрочем, от новия проект на МОН са изчезнали всички конкретни суми за финансиране на науката, които съществуват дори в действащата сега стратегия. В преамбюла четем, че е голям пропуск, дето досега не сме предвиждали конкретно процент, с който ще растат парите за наука всяка година. Но вместо да се запълни пропускът, от документа са елиминирани изобщо всички намерения за инвестиции. Дори в "Плана за действие", придружаващ новия проект за стратегия, няма нито един срок, нито една сума, нито една конкретна стъпка. Фондът "Научни изследвания" на МОН например трябваше до 2013 г. да разполага с 80 млн. лв. Нищо подобно не се случи, след като Дянков сви тройно сумите, дадени за фонда от кабинета "Станишев". След приемането на стратегията в НС субсидиите за наука бяха замразени на най-ниското ниво, а във фонда избухнаха скандалите с ограбването на парите му от частни ненаучни фирми. До ден-днешен той не финансира проекти, макар да обяви нов конкурс тази година, а срокът за оценяване на кандидатите уж приключи на 30 септември.
Какви са финансовите планове? До 2020 г. България трябва да увеличи инвестициите за наука и развитие до 1,5% от БВП, като от тях 0,7% ще дава държавата, а 0,8% - икономиката. В момента държавата дава малко над 0,2% он БВП, бизнесът - 0,1%. И как точно ще нараснат в пъти вложенията за наука, стратегията не казва. Днес средното ниво на инвестициите за наука в ЕС е 2% от БВП, а през 2020 г. ще бъде 3%. Чудо да стане и да увеличим парите за наука пет пъти до 2020 г., пак инвестициите ни в знанието ще са наполовина по-ниски от средните в ЕС.
Но може би най-големият недъг на въпросния проект за стратегия е, че той третира науката единствено като приложна, като конвейер за иновации. И ни връща в последните години на соца, когато бе въведен абсурдният лозунг

"науката - пряка производителна сила"

За фундаменталните изследвания, от които се раждат приложната наука и сетне - иновациите, в стратегията няма нито дума. За хуманитарната наука - също. За обслужващите само България регионални изследвания - ни звук. Нещо повече, много страници са посветени на предприятията и на иновациите (цяла глава VІІІ), а това изобщо не би трябвало да е предмет на този документ. Темата иновации е обект на МИЕТ и в икономическото министерство в момента се обновява друга национална стратегия - тази за иновациите. Би трябвало, като ще правим стратегии, най-сетне да си изясним примерно ще бъде ли фондът "Научни изследвания" на МОН обвързан с Иновационния фонд на МИЕТ така, че завършените проекти от първия фонд с приложен ефект да се преливат за по-нататъшен развой в икономиката чрез проекти в Иновационния фонд на МИЕТ. Очевидно авторите на стратегии нямат идея как се подпомага наука и как - икономика. Внедряването на иновации в предприятията, създаването на рискови фондове в тях, за да могат да си платят за готови научни разработки, е работа на икономическото министерство, не на МОН. Според нормалната логика МИЕТ финансира фирми, МОН финансира научни колективи. Създава се обаче усещането, че след като достъпът на фирми до фонда "Научни изследвания" бе ограничен след скандалите, сега служебният управленски екип иска да ги върне обратно...
Така всъщност при липсата на мерки за укрепване и развитие на самата наука проектът на МОН е пълен с идеи за технологични паркове и съвместни научни центрове за "авангардни изследвания" (спестено е поне споменаването на Технологичния парк на Плевнелиев в София). Бедна държава като нашата би трябвало да подпомогне и да използва максимално и веднага наличния потенциал от учени в съществуващите водещи лаборатории с доказани резултати. Включително за създаване на технологични паркове около тях. Така ни съветват и от ЕС. А ние ще раждаме нови

"силиконови долини" на гола поляна

без да са създадени каквито и да било условия - нито финансови облекчения, нито други лостове за защита, продажба и внедряване на научни продукти и за създаване на технологичен бизнес. Нищо не казва стратегията по тези въпроси. Но пък е записано, че проектите "бизнес-наука" от 30 сега щели да станат 250 през 2020 г., а неформалните съвместни научни групи от 25 щели да се умножат до 115 (що не до 124 например?). Щели сме да създадем ново поколение учени и да върнем успешните ни учени от чужбина (със средна заплата 628 лв. в БАН при средна за страната 818 лв.?). Впрочем ниските заплати в науката според МОН били от лошо управление и "липса на визия за обновяване на човешките ресурси"! Ех, Дянков! Какво обновяване и какви млади учени, ако държавата им плаща 400 лв. на месец. На чистачките в министерствата плаща повече. 
В крайна сметка, предлагат ни "стратегия", която е всичко друго, но не и документ, ефективен за българските условия. Той звучи ето така:
"Развитие и интензифициране на трансфера на знания чрез схеми за създаване на инкубатори за научни идеи. Създаване на научни/технологични паркове, научни градове, живи лаборатории, офиси за трансфер на технологии, бизнес инкубатори и акселератори, интелигентни градове и пространства за мащабни научни експерименти в реална среда. Развитие на виртуални научни организации и интегрирането им с глобални виртуални научни организации".
На поразия е преписвано от документи на ЕС. Само че "живи лаборатории" от мъртви стратегии няма как да се родят. 
 

Инспекторатът на МС иска наказания в Министерството на културата

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 220

4 щама на грипа тази година

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 220

3 януари ще бъде учебен ден в София

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 220

Експерти алармират за криза с тока през зимата

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 220

Инфлацията рязко се ускорява през миналия месец

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 220

Застраховката на такситата поскъпва заради честите инциденти

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 220

Еврокомисията повиши очакванията си за българската икономика

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 220

Стреляха по резиденция на Бенямин Нетаняху

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 220

Тръмп гласи високи мита за Евросъюза

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 220

Гръцката полиция на крак заради демонстрации

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 220

Накратко

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 220

Ново ниво

автор:Ина Михайлова

visibility 0

/ брой: 220

Това не са услуги

visibility 0

/ брой: 220

Иска ли Зеленски мир

автор:Юри Михалков

visibility 0

/ брой: 220

За лъжите и истините, свързани с „Гунди – легенда за любовта“

visibility 0

/ брой: 220

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ