Точката над И-то
Ще бъде ли президент "Кралят без топки"?
/ брой: 190
Жалка история, негодува един от редовните критици на тази колонка. Все за Запада пишеш, все него анализираш, упрекваш, иронизираш и какво ли не още. Защо не кажеш нещо и за Русия?
Писал съм за тази страна премного. Дори бях удостоен с отличие от Агенцията по печата "Новости" за отразяване на съветската тема в българската преса. И не само защото такова беше времето, но и тъй като бяхме в това пространство. Беше ни важно да разберем какво от техния челен опит можем да приложим у нас и къде трябва да наблегнем на българската специфика. Сега сме в друга зона на влияние. Нейните столици са Брюксел и Вашингтон, поради което за нас е от значение не само да възприемаме положителното от тяхната практика, но и да се опитваме да променим онова, което не намираме за добро, стига да имаме самочувствието да се държим като равноправни членове и на ЕС, и на НАТО.
Предстоят почти в два съседни дни президентски избори у нас и в САЩ. Като гледаме как върви кампанията зад Океана, има ли какво да харесаме в нея? За вота през 1996 г. СДС въведе първични избори по американски модел. Но се създаде впечатление, че целта на сините праймъриз беше да осуетят по привидно демократичен път кандидатирането на наивния Желев за нов мандат като държавен глава. Година преди това опитът бе приложен и за излъчване на кандидати за кметските избори, а по-късно - и за парламентарните. Ръководството на СДС обаче не се съобразяваше с резултатите от предварителните избори и вкарваше в листите парашутисти. Така американският почин бе побългарен и опорочен.
Но нима в САЩ праймъриз дават по-добър продукт? Можем ли да кажем, че демократите и републиканците излъчиха най-добрите си фигури за президентската надпревара? Едва ли. Достатъчно е да чуем какво говорят победителите в първичните избори един за друг. Доналд Тръмп сравни Хилари Клинтън със Сатаната. Обвини я в пряк текст за съосновател на "Ислямска държава", аргументирайки се с това, че с политиката си като държавен секретар на САЩ през 2009-2013 г. е помогнала за създаването на ислямистки военни формирования в Ирак и в Сирия. Упрекна я, че искала да бъде Ангела Меркел на Америка, без да си давала сметка какъв ръст на престъпността и какви други бедствия е докарала на Германия масовата миграция.
Г-жа Клинтън пък изобличи Тръмп като представител на т.нар. крони-капиталисти, които използват връзките си с държавата, за да се домогнат до нечестно предимство на пазара. Поряза го и във външнополитически план - Москва щяла да празнува, ако Тръмп станел президент. И за да бъде портретът му още по-пълен, го сравни с прасе. В Арканзас имали приказка за това - можеш да сложиш червило на една свиня, но тя си остава свиня.
Двамата съперници взаимно се обвиняват в лъжи. Ако е така, който и от тях да спечели изборите, САЩ ще имат за президент лъжец. Ако пък всеки говори истината за другия, който и да победи, все ще е не само неприятно, но и опасно. Някой би казал, че в предизборна ситуация тези изхвърляния са разбираеми. Дори да е така, въпросът е дали тази практика може да ни служи за пример? И ако ние й се мръщим, защо в самите Щати не си направят сметка каква представа за демокрацията дават на света? Да не говорим, че цялата многомесечна епопея струва луди пари. През 2008 г. всички кандидати са похарчили 2,4 милиарда долара. Ако се вярва на "Ню Йорк пост", сега само кампанията на Хилари Клинтън ще струва толкова. Колосални харчове, за резултата от които избирателят едва ли ще може да възкликне с възхищение, подобно на Микеланджело пред една от скулптурите си: "Мойсей, говори!" Продуктът от първичните избори в САЩ е по-скоро сравним и дори по-лош от българския. И ако тук Костов изхвърли Нубиеца от листите, нищо, че беше спечелил безапелационно първичните избори в 25-и многомандатен избирател район, отвъд Океана това е невъзможно. Лошото е, че Клинтън и Тръмп са "манифестация" на държавата, казва Крис Досев, първият българин, кандидатирал се за Конгреса на САЩ от Републиканската партия.
Вчера Америка осъмна с голи статуи на Тръмп, наречени "Кралят без топки". Целта на проекта е да се осмее републиканският кандидат, представен с голям корем и къси пръсти. Тъй пък сигурно ще отговори на подигравката с нещо още по-обидно за Хилари Клинтън. Сериалът ще продължи чак до ноември. Как ли след такива гаври един от двамата ще се изправи пред нацията, като стане президент?! Големите пари обаче не се вълнуват кой точно "манифестира" държавата. Дори колкото по-окарикатурен е бъдещият държавен глава, те ще бъдат толкова по-доволни. Защото ще бъде по-послушен. За което и ние можем да съжаляваме, и то повече от американците. И не само защото е такова времето, но и тъй като сме в това пространство.
Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info