Пловдивските пламъци осветиха покровителите си

Ако тази колонка я пишеше някой от сините депутати, участвали в парламентарното заседание на 14 декември 1995 г., сигурно щеше да я започне с: "Ние ви предупредихме!" Тогава десните заявиха с апломб на левите, че Конституционният съд ще отмени отстояваното от моя милост като председател на Комисията по култура законово изменение, според което да могат да бъдат отчуждавани недвижими паметници на културата, ако имат голяма стойност като исторически паметници или голямо значение за нашето културно развитие. Сините говореха за Конституционния съд като за свое подразделение и, ако се съди по преобладаващия му състав тогава, навярно не бяха далеч от истината. А най-разпространената в дясното пространство мантра беше, че държавата е лош стопанин. Поради което не беше никаква изненада обявяването на въпросния текст за противоконституционен.
Нещо повече: разгърна се грозна кампания срещу опитите да се предпазят паметниците на културата от плачевното състояние, в което доста от тях се намират днес. По измисления от скромната ми персона закон всеки, който наследи или си построи хубава къща, щял да се прости с нея, защото държавата можела да я обяви за паметник на културата и да я конфискува. Това се наричало хунта, писа в. "Демокрация". Профанизирането на избрания от социалистите подход за решаване на проблема се оказа само част от бедата. По-опасна излезе илюзията на десницата, че при повторния ни капитализъм държавата ще е толкова силна, та с лека ръка ще бърка в хазната и ще изкупува паметници на културата, които някой по върховете й си е харесал. Ето защо подобни намерения трябвало да бъдат нормативно пресечени, задачата за което бе възложена на Конституционния съд. Той изпълни поръчката, от което обаче не последва нищо хубаво. Защото днешната държава не само няма пари да отчуждава който имот й скимне, но не е в състояние дори да пази въздушните си граници, та призовава съюзнически самолети да охраняват небето ни. Ето как предупрежденията на десницата не само не свършиха никаква работа, но и дотолкова влошиха ситуацията, че опожаряването и разрушаването на исторически паметници като Тютюневите складове в Пловдив отдавна са по-скоро всекидневие, а не изключение.
Предупрежденията на левицата, за голямо съжаление, се сбъднаха. Още в началните години на реставрирания капитализъм забелязахме колко прав е бил художникът Илия Бешков с твърдението си, че първото поколение чорбаджии трупа само лой. Въведохме сочените за спасителен пояс данъчни облекчения за културата, но те не проработиха. Голяма част от фирмите бързо се бяха научили със счетоводни трикове да свеждат годишната си печалба до необлагаема сума. Така постигаха по-добър резултат, отколкото ако даряваха за култура. Облекченията им бяха напълно излишни. Днес Божидар Димитров казва, че бизнесмен е дал 25 милиона евро за реставрацията на Колизеума срещу правото да го използва за лого в индустрията си. Модна къща пък реставрирала "Фонтана ди Треви" също срещу право върху изображението му. Ние приехме такъв законов текст още през 1995 г. Но и той не проработи. Типичен е примерът с лъвчето върху етикета на бирата "Загорка". Вместо да се договорят с музея в Стара Загора, който е собственик на този исторически паметник, за някаква взаимноприемлива сума, пивоварите предпочетоха да махнат лъвчето от логото си.
Очевидно у нас европейските по дух, а и по буква, закони не дават европейски продукт. За да го постигнат, нашите нормативни текстове трябва да бъдат по-твърди от тези в ЕС. Защото преобладаващият манталитет у нас е друг. Дали е такъв все още, т.е. облагодородяването му е някъде в бъдещето, или е бил същият и при предишния капитализъм, сигурно може да се спори. Безспорни са обаче резултатите от хищническия характер на частните интереси. Виждаме ги в бетонираното Черноморие, в презастрояването на някои от планинските курорти, в посегателствата върху зелени площи, гори и дюни. В събарянето на сгради с културно-историческа стойност в името на поредния хотел, мол или тежкарска къща за новобогаташ.
В "меката топлина" на пловдивските пламъци мнозина видяха пагубните прояви на един манталитет, който не бива повече да бъде поощряван. Огънят не само освети своите покровители, но и стана ясно, че сегашният модел не работи. Дори и някои от онези, които преди 20 години бяха против ролята на държавата, днес настояват тя да изкупува частна собственост, за да предпазва от разруха паметници на културата. Само че как? При наложените от Конституционния съд ограничения това едва ли е възможно. Нужни са нови решения. Но най-вече е нужен консенсус по този въпрос между политическите сили и между тях и бурно реагиращата сега част от обществеността. А стигне ли се до съгласие, ще се намери и решение.

Други текстове от автора на www.ivoatanasov.info