От "Разпни го!" до "Осанна!" за Тръмп. И обратно

Една от поуките на Страстната седмица е, че пътят от "Осанна!" до "Разпни го!" е твърде кратък - едва няколко дни. Обратният маршрут обаче е по-дълъг. На Доналд Тръмп му беше нужна почти половин година, за да чуе възторжени дитирамби от онези, които непрекъснато и невъздържано дори за щатските порядки го ругаеха.  Може би той сега гледа и по професор вучковски не вярва на ушите си. Месеци наред по CNN го наричаха "майстор на глупостите", а след петте дузини "томахавки", изстреляни по Сирия, вече е истински президент на САЩ. Довчера действията му бяха "манифестация на злото", а днес вече решителността му е похвална и той заслужава подкрепата на американския народ.
Колко лесно било да преобърнеш настроенията в своя полза! Иска се съвсем мъничко - да захвърлиш ангажиментите, с които си спечелил президентските избори. Да забравиш, че си критикувал своите предшественици за военните интервенции зад граница. Че заради намесата в Ирак си нарекъл Обама създател на "Ислямска държава" и си сравнил Хилъри Клинтън със Сатаната. Че отказът от политиката на смяна на режими, характерна за предишните администрации, е бил основна точка в предизборната ти кампания. С други думи, иска се "само" да престанеш да бъдеш себе си.
Дано тези редове не прозвучат като разочарование от Тръмп. И не само защото няма как да се разочароваш от някого, от когото не си бил преди това очарован. А и тъй като авторът им е сред онези, които отдавна са напуснали света на илюзиите. Колонката му тук веднага след щатските президентски избори беше със заглавие "Гласуваха за Доналд, а избраха Хилъри". Защото беше наясно, че бюлетините за Тръмп са не просто срещу статуквото, а срещу начина, по който функционира системата. Но този начин трудно може да се промени дори в малка страна като България, пък какво остава за колос като САЩ с установени от десетилетия и дори векове механизми и нагласи. Капиталът знае как да опитомява вироглавите президенти, дори и когато те не само се афишират, но и искрено възприемат себе си като несистемни играчи. В еуфорията на предизборната кампания това няма как да се прозре от достатъчен брой гласоподаватели. Но мине ли "меденият месец", действията на опитомителите стават все по-видими. Страната бе залята от протести, ключови фигури от екипа на Тръмп бяха принудени да се оттеглят, пропаднаха някои от най-важните му идеи, като тези за здравните и данъчните реформи. Докато дойде денят, в който президентът разпореди изстрелването на ракети срещу Сирия и стана герой.
Това преобръщане може да не е разочароващо за живеещите без илюзии, но дори и за тях е тъжно. Защото е като престъплението, което начинаещият трябва да извърши, за да бъде приет в бандата. Като "обяздването", което сутеньорите устройват на новопривлеченото момиче, за да го склонят безропотно да продава тялото си. Тъжно е, защото едно общество цени не който и да е президент, а онзи, който е готов да действа като част от наказателна бригада. Който е готов на интервенция в която и да е точка на земното кълбо, и не толкова в защита на принципи, на ценности и дори на интереси, колкото да покаже на света, че за страната му е важна не силата на правото, а правото на силата. Разбира се, не цялото общество мисли така и това се доказа, колкото и сега да звучи парадоксално, точно от изборната победа на Тръмп. Но не подлежи на съмнение, че голяма част от гражданите на страната споделят тъкмо това отношение към света, което се натрапва от машината за войни, пари и пропаганда. Иначе нямаше да е възможно толкова десетилетия САЩ не само да възприемат себе си, но и реално да действат като глобален жандарм.
Несъгласието с чиято и да било роля на световен полицай не е нито подкрепа за един или друг диктаторски режим, нито оневиняване на която и да е употреба на химическо оръжие. Разумният човек обаче държи международните отношения, включително и военните намеси, да бъдат според  правилата, утвърдени от световната общност. И защото така е редно, и защото доста се е напатил от онова, което се случи след нерегламентираните нахлувания в Ирак и Либия. За разлика от тези страни, за които се доказа, че режимите не са притежавали оръжия за масово поразяване, не е изключено в Сирия химическото оръжие действително да е употребено от правителството. И не защото Асад би си го позволил в този момент, а тъй като все някога някъде мотивите за интервенция ще се окажат истински. Но това трябва да се доказва преди, а не след ракетните удари. Обратното означава да се действа по метода на пробата и грешката. А той води не до решаване, а до ескалация на проблемите. Това Тръмп би трябвало да го предвижда, а не да го установява опипом. Инак и той ще извърви пътя от сегашното "Осанна!" до утрешното "Разпни го!" Макар и не като Иисус Христос. И не в Страстната седмица.

Други текстове от автора на www.ivoatanasov.info