Матушка Адриана

В последните колонки се позовах на двама англоезични автори - Съмърсет Моъм и Джеръм Селинджър, и веднага бях упрекнат, че едва ли не целта ми е да покажа колко съм наясно с писателите отвъд Калотина. Всъщност образите, които вплитам в разсъжденията си, дължа на неволевата си памет. Тя сякаш сама рови във всичко, което съм чел, и услужливо поднася подходящите за темата литературни примери. А моето поколение четеше много.
Ето обаче история, която по невероятен начин споява в една съдба Изтока и Запада, мира и войната, светското и духовното. Случих се в Москва, когато се честваше 65-годишнината от победата над хитлерофашизма. В центъра на руската столица, между Кремъл и възстановения след взривяването по времето на Сталин храм "Христос Спасител", се намира галерията на именития художник Александър Шилов. Героиня на една от картините е монахиня. На коленете си тя разгръща гимнастьорка с ордени и медали от Великата Отечествена война. А пред нея е отворена библия с кръст върху страниците. Лицето на възрастната жена излъчва благост и мъдрост, присъщи на хората, които не само са живели дълго, но и са постигнали баланса между различните стихии в битието си.
На следващия ден в "Христос Спасител" - най-високия катедрален храм в цялото православие, се откри изложба на българската художничка Милена Велчева. Още докато картините се подреждаха, в залата влезе монахинята от портрета на Шилов. Така узнах, че близо 90-годишната жена е известната матушка Адриана. Наталия Малишева, както е светското й име, пази от детските си години спомен за по-малкия брат на Ленин - Димитър Улянов, приятел на баща й. Едва навършила двадесет, заминава на фронта. Заради добрия й немски я разпределят в разузнаването.
Наташа 18 пъти прониква в тила на врага. Рисковете в службата й са на всяка крачка, но заживява с убеждението, че някаква сила я пази. За пръв път забелязва това през 1941 г. под Волоколамск, когато неин колега разузнавач бива ранен. Тя допълзява до него, за да го довлече до руската позиция. Налага се обаче да мине през открито пространство, в което се стреля. "Помогни ми, господи!", помолва се тя, съзнавайки, че е в безизходица. И - чудо! - изведнъж завалява сняг, какъвто не е виждала нито преди, нито след това. Видимостта става нулева и тя домъква другаря при своите.
При Курск получава задача да прекоси фронтовата линия и да се включи към телефонните кабели, за да подслуша разговорите на противника. Изведнъж пред нея изскача як немец, който избива пистолета от ръката й. Тя онемява от ужас, само си прошепва познатото: "Помогни ми, господи!" И немецът я избутва с думите: "Махни се, с момичета не воювам!" После й подхвърля пистолета: "Вземи го, иначе твоите ще те разстрелят!" След този случай тя още по-убедено смята, че не противникът я пощадява, а господ я пази. С 16-а армия на маршал Рокосовски стига чак до Берлин, без да получи нито драскотина.
След войната завършва авиация и е разпределена в легендарния Научноизследователски институт 88, ръководен от Сергей Корольов. В разгара на студената война нейният отдел конструира балистичните ракети, изстрелвани от подводници. По-късно Малишева участва в създаването на двигател за маневриране в околоземна орбита, без който космическите кораби не могат да се завърнат на Земята. Така тя става съпричастна с полета на Гагариновия "Восток".
Разработките на Наталия още няколко пъти повлияват на хода на историята. Тя участва в конструирането на зенитно-ракетния комплекс С-75.  За противовъздушната отбрана той е онова, което за пехотата е автоматът "Калашников". През 1960 г. точно с такава ракета над Свердловск е свален шпионският самолет Ю-2. Американският пилот Френсис Пауърс попада в плен. Година по-късно на моста "Глинеке" между Източен и Западен Берлин той е разменен срещу полковника от КГБ Рудолф Абел. А по време на Карибската криза едва не почва трета световна война, когато съветска ракета от същия комплекс улучва поредния Ю-2. Любопитно е, че във Виетнам през 1967 г. със С-75 е свален американски изтребител, пилотиран от някой си Джон Маккейн. Същият през 2008 г. е съперник на Обама за президентския пост в САЩ.
За пореден път всевишният изменя съдбата на Малишева през 1993 г. Предлагат й да стане депутат във Върховния съвет. В онзи, по чиято сграда на 4 октомври с.г. верните на Елцин елитни части на Кантемировската дивизия стрелят с танкове. Малишева обаче не е вътре, защото е отказала да се кандидатира. След този знак отгоре тя окончателно решава да отиде в манастир под името Адриана.
В края на живота си разбираш, че ценни са не материалните блага, а доброто, което си сторил, споделя тя. Само то носи покой и удовлетворение. Бих добавил, че само тогава някаква сила, независимо как ще я наречем, ни пази. Прав ли съм, матушке Адриана?

Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info