Кога в България ще настъпи щастие

Щастието не е в парите, стига да разполагаш с достатъчно пари. Но "достатъчно" не значи все повече. Над определена граница на доходите - според научни изследвания, около 10-15 хил. долара на човек от населението годишно, щастието вече не се определя от количеството на парите. Щом насъщните нужди са задоволени с подобна сума, индивидуалното щастие започва да зависи от личността и обществото.
Към 2017 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на човек в България е 8030 долара. Ако знаем темпа на икономически растеж, не е трудно да изчислим кога най-сетне ще сме достатъчно богати, за да си позволим да сме щастливи. При средно 3% годишен прираст, ще "пристигнем" между 2025 и 2035 г. Дръжте се, почти не остана.
Тези изчисления са нереалистични, защото са линейни - не предвиждат кризи и повратни точки. Година след година, българският БВП трябва да се надува с по 3%, дори ако населението се топи като снежна топка. Следва най-важното: този темп на растеж трябва да се постига за сметка на социалната и екологичната политика. Защото дългото майчинство, кооперативите, приятелската взаимопомощ, природните паркове и още ред безценни неща пречат на ръста на БВП.
Тоест, за да "растем" и така най-сетне да станем "щастливи", трябва да се откажем от онова, в което се корени човешкото щастие? Ясно е, че този уж парадокс подменя действителните човешки ценности с някаква измислена системна цел. Отвъд една граница растежът ни отдалечава, вместо да ни доближава до щастието. 
Растежът повишава неравенството, а то трови душите на хората. България, макар и не първа по растеж, е европейски шампион по неравенство. Индексът Джини, измерващ поляризацията на доходите, за България е 40.2 пункта при по-малко от 30 пункта за развитите страни членки. Социалният напредък, който в Чехия се постига с 2% ръст на БВП, у нас се нуждае от поне 3%. Разликата се оттича в офшорни сметки. Защо тогава повечето икономисти ни препоръчват "ускорен", 4-5% годишен растеж?
Впрочем за милионите българи отдавна не става дума за неравенство, а за оцеляване. По данни на финансовото министерство, 80% от лицата, плащали подоходен данък през 2017 г., имат под 1000 лв. месечна данъчна основа. Според синдикатите, сумата, необходима за приемливо съществуване на едно семейство, е близо 2400 лв. месечно.  
Хората са социални същества, програмирани да се сравняват с околните. Когато нормалният бит изглежда недостижим с честни усилия, а богатите пръскат ярки доказателства за своя успех, в обикновените хора назрява мрачно негодувание. Лекарството срещу тази масова депресия са данъците. В някои страни от ЕС бизнесът създава и по-големи неравенства от нашите, но там те се смекчават чрез умело конструирани данъчни системи.
През 2008 г. България избра растежа пред данъчната справедливост и резултатите са налице: най-неравно и най-нещастно общество в ЕС. Днес за България данъчната реформа е по-важна от ръста на БВП, за да се възцари усещане за напредък и просперитет. И няма нужда да чакаме до 2035 г.