102 години безсмъртие

Гошо Гочев

На 16 март се навършиха 102 години от рождението на народната героиня Вела Пеева. Тя е родена през 1922 година в село Каменица, днес квартал на Велинград, в семейството на Катерина и Пейо Пееви. Била е трето дете, момиче. Кръстена е на баба си Вела. Това звучно име се повтаряло най-често в големия каменски род Пееви. Вела ще вземе това име, за да го остави не на внуци и правнуци, а на един град - единствен в България, именуван на жена героиня - Велинград.
Вела израства в заможно семейство. Не изпитвала глад и нищета. Отлична ученичка. Учи в "жълтото училище" близо до родния й дом.
В школото в кв. "Каменица" в една от класните стаи имаше чин. На месингова плочка беше изписано: "На този чин е учила народната героиня Вела Пеева". Чинът винаги беше празен. След време изчезна. Така, както сега бледнеят спомените за нея.
Вела Пеева завършва впоследствие пазарджишката гимназия. Там става член на РМС (Революционния младежки съюз). Две години е студентка по география в Софийския университет. През ваканциите със сестра си Гера списват на ръка нелегален вестник - "Просветител". Двете го разпространяват тайно по домовете на своите съученици и другари.
През март 1943 г., на 21 години, Вела става партизанка в отряд "Антон Иванов". Там е приета за член на БРП (Българската работническа партия). Първоначално се включва в отряд „Антон Иванов“, като по-късно заедно с Гера Пеева, Атанас Семерджиев, Костадин Гяуров, Крум Гинчев, Стоил Гълъбов, Атанас Юмерски, Надка Дамянова и Димитър Горостанов формират в чепинско нова, отделна от „Антон Иванов“ чета, издигнала се през 1944 г. в партизанска бригада, наречена на името на селото – „Чепинец“.
През есента на 1943 г. чепинските партизани се връщат и образуват чета "Братя Кръстини". На 27 март 1944 г. те водят сражение. Стойо Калпазанов е заловен жив. Вела, макар и ранена, със счупени очила, се спасява.
Краят на живота й е и тъжен, и героичен, и велик, и страшен. Преследвана от жандармерията, Вела се укрива повече от месец сама в планината без храна и без помощ. 37 тежки нощи и дни, през които тя е гладна и ранена, но готова на всичко, за да не бъде заловена.
Установява се в местността Бялата скала. 37 дни сама в подножието на Арапчал. Слизала е в Каменица за храна. Търсела е връзка с отряда. В първите дни на май прислужникът в каменската община дочува през открехнатата врата на кметската канцелария как му докладват къде се крие Вела.
В утрото на 3 май 1944 г. Вела е обградена в местността Бялата скала. Пистолетът, верният неин другар, с последния си изстрел слага началото на нейното безсмъртие.
Обкръжена от жандармеристите в местността Бялата скала, тя води сама битка с тях часове наред, а накрая се самоубива, избира смъртта пред това да бъде заловена. Отива си от този свят, за който е била прекалено голяма и надраснала времето, само на 22 години, но всъщност поема път към безсмъртието.
Главата й е отрязана и поставена на място, на което да бъде обществено достояние. Но това не успява да заличи следите на смелата партизанка, напротив – години по-късно в нейна памет и като израз на преклонение през духа, смелостта и делата й родното й място – Каменица бива обединено през 1948 г. със селата Лъджене и Чепинци в град, кръстен на името й – Велинград. Само 5 години по-късно в музей е превърната къщата, в която е родена Вела Пеева, за да докоснем до силата на духа й и до жертвоготовността и подвига й и днес, посещавайки тази къща-музей.
"Стрелбата спира "и преминава над света най-тихата минута". Това ще изрече по-късно Дора Габе в поемата си "Вела", написана през 1946 г.
"Един живот, в който така сложно са преплетени човечност, скромност, другарство със стремежа за красивото, идеалното, с беззаветна преданост към народа.
"Слушам... със сълзи на очи, когато с болка говорят за трите гроба на Вела. Колко смъртни могат да бъдат белязани с този знак! Единият - на Бялата скала, под хайдушките буки, другият - над живописен хълм под стройните борове, третият - в тиха алея под плачещи върби! Сякаш земята на цялото Чепинско корито иска да приюти по-крепко в майчините си обятия своята вярна дъщеря, та чудодейната сила на всяка капка кръв от Вела да покълне тук, и да дава смелост на хората да продължат подвига й", споделя Тодор Ямаков, бивш кмет на Велинград, в едно свое покъртително слово.
А пред Народния съд в Пазарджик Михаил Манев, народен обвинител, ще попита един от убийците на Вела: "Кажете с какво стреляхте по нея?" Отговор: "С пушки, бомби и автомати." "А тя с какво се отбраняваше?" "С пистолет!" "И какво намерихте в раницата й?" "Корички хляб и книги, само книги и един бележник с песни, стихове и нейни записани мисли!"
Каква велика дарба има нашият народ - мъката си да излива в песен. Първи със сълзи на очите запяват жените от Каменица: "Ой, горо, горо гъста, гъста зелена. Що си навела клони надолу, клони надолу кат народ глава.
И ти ли, горо, жалиш
за Вела Пеева..."
Вела Пеева е една от многото героини на България. Човек, който е изпреварил времето си и е вярвал в социалното и политическото равенство, вярвал е във възможността всеки да изразява своето мнение и да може да го отстоява и бори за него. Дори с цената на младия си живот.

Фейсбук

При кладенчето на Вела Пеева

Гергина Давидова

Облаци сърдити се събраха
бурята започна изведнъж
Сред Балкана ни подслон,ни стряха
гръм удари,рукна силен дъжд
Вятър луд ми скубеше косите
клони зли изпрати да ме спрат
Аз вървях разсичайки тъмите
водеше ме Велиният път....
Дъжд и град и огнени езици
съскаха,буботеха ми : Спри !
Горда бях и пращах обичта си
гневните води да укроти
Арапчал бе стихнал сред мъглите
горски мъх в краката ми постла
А поточе бистро сред скалите
пееше за Вела песента....
Ден след ден ранена е вървяла
носела достойно свойта чест
Сред куршумен дъжд е песен пяла
тази песен ви припомням днес..
Рязали главицата моминска
аленеели белите скали
Плачело поточето планинско
смаяли се горските орли
Този град запази чест и слава
внуците посрещат всеки гост
И разбрали как се побеждава
С Вела редом днес стоят на пост...

В памет на Вела Пеева през 1948 г. селата Чепино, Лъджене и Каменица са обединени в град Велинград. Родната й къща в Каменица е превърната в музей през 1953г. Музейната експозиция, посветена на героизма на 22 годишната девойка ни разкрива не само моменти от нейния живот, но и събитията в годините преди и по време на Втората световна война в Северозападните Родопи.

Акцент в експозицията са документалното наследство и реликвите от това време, съхранени във фонда на музея.