18 Ноември 2024понеделник17:59 ч.

Литературата на един бунт

Гласовете на арабската пролет не са книжни тигри

/ брой: 254

автор:Калина Йотова

visibility 2840

Литературата на революцията се пише с много плам и сълзи. Тя не се разказва, нито декламира, тя се преживява. Словата й са родени от мъка и непримиримост, обвеяни са с идеали и са пропити с много кръв. Думите й палят пожара на масовия гняв и историческата справедливост, а разрушителният й характер сътворява нов живот.

Арабската пролет не беше революция, а бунт, твърдят някои от свидетелите й. Други споделят, че революцията не е избор, а по-скоро липсата на такъв. При всяко положение революционната вълна ще струва скъпо на икономиките на страните, през които премина, предупредиха финансисти. Международният валутен фонд прогнозира икономически спад или в най-добрия случай - нулев растеж. Експертите изчислиха загубите в държавите с най-сериозни социални и политически сътресения на повече от 55 милиарда долара. И докато анализатори правят дисекция на ситуацията и ислямисткия възход, преломният момент за арабския свят се оказа плодородна почва за културно възраждане.
По-важно е, че събитията поставиха началото на една нова ера на надеждата в целия регион. Те дадоха тласък на вдъхновението за интелектуален и културен ренесанс, който да протича в съответствие с политическото и социалното пробуждане от Тунис до Триполи. За мнозина "избухването" на арабската популярна култура е най-важната промяна в региона през последните 20 години, която омаловажава войните, мирните преговори, терористичните атаки и смените на режима. Случилото се връща горещите точки на световната карта, но този път регионът има шанса да възвърне културното си значение. Когато колебанията за посоката се усилват, а суровата действителност заменя първоначалната еуфория, е ясно, че няма връщане назад. Арабската пролет вече пусна духа от бутилката.

Интернет революция?

Според една арабска поговорка "Книгите се пишат в Кайро, публикуват се в Бейрут, а се четат в Багдад". Казват още, че литературата, която излиза в Египет, оказва влияние върху читателите в целия Близък изток, тъй като близо 75% от арабските книги идват именно от Кайро. Всъщност ролята на интернет за Арабската пролет продължава да бъде от значение. През март най-големият сайт за електронна търговия на арабския пазар souq.com обяви, че разделът за книги и култура е отчел зашеметяващ 300-процентов ръст в продажбите. Направени са хиляди поръчки и запитвания за нови, употребявани и по-рано забранени книги. Арабската блогосфера кипи от поеми, анимационни филми и репортажи, които доказват колко е важно писаното слово.
Иракският поет и романист Синан Антун припомня, че въпреки шумотевицата около значението на Twitter и Facebook за събитията от Арабската пролет, наред с обществено-политическите недоволства и натрупването на болка и гняв, главен вдъновител на бунтовете е тунизийският поет Абу ал-Касим аш-Шаби. Поемите му "Волята за живот" и "За тираните по света" зазвучават по нов начин скандирани, рецитирани и написани по плакати и стени в арабските градове. Антун отбелязва, че поезията, романите и популярната култура описват и капсулират борбата на народите срещу колониалното управление, а по-късно и срещу постколониалните монархии и диктатурите. Именно затова строфите, литературните портрети и цитатите от романи са част от колективното несъзнавано. Стиховете спонтанно се разгръщат в скандирания и лозунги и се разпространяват в клипове. Революцията въвежда нови песни и изрази, но пренасочва вниманието си върху вече съществуващия, богат и жив архив.

Свободата на словото

"Представете си едно общество без литература, театър, кино, музика! Това е невъзможно! Културата е необходима. Ние трябва да мечтаем, да си представяме и да култивираме сетивата си. Важно е колкото хляба", убеден е мароканският писател Тахар Бен Джелун в своята реч при откриването на Берлинския литературен фестивал. Носителят на Гонкур вярва, че в арабския свят предстои творчески разцвет, не само на литературната сцена, защото хората най-накрая се чувстват свободни. Издателите от арабските страни потвърждават тази тенденция с присъствието си на най-големия международен форум - Панаира на книгата във Франкфурт.
"При диктатурите имаше много държавна цензура, но в същото време действаше и силна автоцензура. Дори живеещите в изгнание бяха много, много предпазливи", обяснява Бен Джелун. Според него изгнаниците от Ирак и Сирия не са можели да говорят или да пишат свободно от страх за сигурността на роднините си в родните им страни. "Например ливанските писатели, които критикуваха Сирия и намесата й в Ливан, получаваха смъртни заплахи. Ливанският писател Самир Касир, който публикуваше статии срещу сирийската диктатура, беше убит през юни 2005 г. Смята се, че Сирия стои зад покушението", посочва Бен Джелун.
"Днес се усеща по-голяма свобода на изразяване. Човек може да намери всички забранени при режима на Бен Али книги", твърди Уалид Солиман от издателство Уалидоф, представено на панаира във Франкфурт. "Вече няма официална цензура. Египет например изживява новата издателска свобода и се усеща огромен интерес към книги за революцията", обяснява Ахмед Салах Заки, директор на панаира на книгата в Кайро. Според него мнозина са нетърпеливи да прочетат какво точно се случи на площад Тахрир. Въпреки това той не подкрепя безрезервно внезапно сполетялата ги пълна свобода на изразяване. Ахмед Салах Заки е застъпник на "мъдрата цензура", която действа като своеобразен щит срещу критичните към египетските обичаи и традиции произведения.
Въпросът за ограниченията обаче може да бъде и много субективен, защото съвременните творци не са единствените, подложени на литературно преследване. Някои от най-непреходните и обичани произведения в арабската литература също не са пощадени. Миналата година в Египет се опитаха да забранят приказните "1001 нощи" заради "неприлично" съдържание. Фактът, че инициативата дойде от група ислямистки египетски юристи, подчертава екстремистката заплахата за творческите свободи в региона. Въпреки това ползите не бива да се омаловажават. "Днес всеки има равен шанс", категоричен е египетският редактор Шериф Бакр. Той е радостен, че вече няма корупция, както по времето на Хосни Мубарак, когато само няколко големи издателства получават субсидии от режима. Но докато на теория политическият климат се разведрява, издателите все още срещат много практически проблеми. Арабският книгоиздателски свят, простиращ се в 22 страни, с аудитория от над 300 млн. души, е притискан от ниски приходи и неефективни дистрибуторски мрежи. "Има ценова граница от четири евро на книга, отвъд която не мога да продавам", оплаква се Шериф Бакр.

Голямото предизвикателство

От Мароко до Йемен изкушените от словото възхваляват свободата, края на задушаващите табута и правото да се търси сметка от управляващите. Старанието е съсредоточено върху представянето на всички паметни моменти, в тяхната сложност и в красиви форми. И ако поезията е арабският регистър, днес в такъв хронолог се превръща романът. През последното десетилетие едно ново поколение от арабски писатели преминава отвъд социалния реализъм на своите предшественици, за да достигне света. С над 100 предложения за тазгодишната Международна награда за арабска проза (IPAF) - известна като Арабския Букър - е ясно, че художествената литература на арабски процъфтява. Арабският роман бележи голям напредък по отношение на разнообразието от теми, стилове и литературни форми. Авторите претворяват процесите, които вълнуват арабските общества - политически свободи, сексуалната революция, правата на жените и предразсъдъците. Писателите приемат предизвикателството да бъдат гласа на Арабската пролет. Така както "гласът на свободата" Нагиб Махфуз дарява на цялата арабска литература своя нобелов приз (1988 г.). "Малък град в Кайро" (Сградата на Якубян - в оригинал, публикуван за пръв път през 2002 г.), на египтянина Ала ал-Асуани е предварителната заявка за недоволството, от което избуяват съвременни шедьоври. Днес поколението Facebook руши бариери и интернационализира културните отправни точки. То също така отразява живота на арабската диаспора, битието в Европа и Америка.
Макар да са в творчески подем, арабските писатели не са като магнит за масите - тиражите са слаби, рядко има книги, които продават повече от 3000 екземпляра. Въпреки това тяхното влияние се усилва и от уважението, което вдъхват в 360-те милиона арабскоговорящи читатели от Мароко до Ирак. Много от тези писатели и поети пишат редовно във вестниците. Все по-често творбите им се превеждат, но репутацията им на Запад, която обикновено ги защитава от тормоз у дома, не винаги ги предпазва от забрана. Поне перспективите за арабската литература остават обещаващи.

  
Снимка БГНЕС

Кметът на Оснабрюк Борис Писториус (вляво) връчи литературната награда за мир "Ерих Мария Ремарк" на мароканския писател Тахар Бен Джалун (вдясно).
В книгата си за Арабската пролет Бен Джелун пише от гледна точка на покойния вече полковник Муамар Кадафи. "Обичам да влизам в главите на хората, дори когато диктаторите ми докарват главоболие. Сякаш съм актьор, който играе другиго и се опитва да види как функционират хората. Онези, които са чели моите есета, разпознават портрета. Не бих могъл да направя същото за Ангела Меркел, тъй като тя изглежда обикновена жена, която прави обичайни неща. Интересувам се от гледната точка на хората, които са далеч от нормата и вършат екстравагантни неща. Меркел не покрива този критерий", казва Бен Джелун


Първият договор за книга, който направи сензация след революцията, е на арестувания египтянин Уаел Гоним (на снимката), маркетинг директор на Google за Близкия изток и Африка, писал във Facebook в навечерието на бунтове. Синан Антун определя договора като "предсказуем избор на масовия поток". "Средна класа англоезичен корпоративен директор, който ще възхвалява Марк Зукърбърг и ще утешава читателите, че по някакъв начин технологичните постижения на Запада свалиха тези диктатори (подкрепяни от същия този Запад), а не кръвта и упоритата работа на организаторите и активистите", разсъждава Антун

Инспекторатът на МС иска наказания в Министерството на културата

автор:Дума

visibility 416

/ брой: 220

4 щама на грипа тази година

автор:Дума

visibility 338

/ брой: 220

3 януари ще бъде учебен ден в София

автор:Дума

visibility 372

/ брой: 220

Експерти алармират за криза с тока през зимата

автор:Дума

visibility 366

/ брой: 220

Инфлацията рязко се ускорява през миналия месец

автор:Дума

visibility 333

/ брой: 220

Застраховката на такситата поскъпва заради честите инциденти

автор:Дума

visibility 349

/ брой: 220

Еврокомисията повиши очакванията си за българската икономика

автор:Дума

visibility 365

/ брой: 220

Стреляха по резиденция на Бенямин Нетаняху

автор:Дума

visibility 368

/ брой: 220

Тръмп гласи високи мита за Евросъюза

автор:Дума

visibility 352

/ брой: 220

Гръцката полиция на крак заради демонстрации

автор:Дума

visibility 329

/ брой: 220

Ново ниво

автор:Ина Михайлова

visibility 1099

/ брой: 220

Това не са услуги

visibility 366

/ брой: 220

Иска ли Зеленски мир

автор:Юри Михалков

visibility 354

/ брой: 220

За лъжите и истините, свързани с „Гунди – легенда за любовта“

visibility 391

/ брой: 220

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ