Глупостта не мори, а мъчи

Какви "въстаници" покрай сирийските граници обучава американското разузнаване? Международните терористи, заради които всеки ден бие тревога официален Вашингтон, се раждат именно в такива тайни военни лагери.
ЦРУ и специални американски части тайно обучават вече месеци наред сирийски въстаници на територията на Йордания и Турция, според американския в. "Лос Анджелис таймс". Програмата, която е давала отдавна повод за слухове, е започнала през ноември 2012 г. в една американска база в югозападната част на Аман.
Според въпросния вестник, който цитира "командир от въстаническите части", става дума за двуседмична военна школовка на групи от по 20 до 45 мъже. Тези хора, представящи се за "Свободна сирийска армия", се подготвят за боравене с леко автоматично оръжие и с противотанкови ракети, както и с по-сериозни "средства за борба със атакуващи самолети" (разбирай противосамолетни оръдия и ракети).
Този кратък цитат бе публикуван преди дни в авторитетния френски в. "Монд". Лично аз съм готов да приема напълно подобно твърдение. То се доказва от жестоките по своя характер сражения на територията на Сирия, продължаващи вече втора година, издаващи както добра военна подготовка, така и добро военно снаряжение. Такава съпротива срещу полицейски и военни части не може да се извършва от "мирни протестиращи хора, от жени, мъже и старци". Това е поредното евтино обяснение на американската пропагандна машина.
Тук ще си позволя, драги читателю, да отворя една скоба. Почти половин век се занимавам с международна политика (по-точно от 1965-а) и никога няма да спра да се удивлявам на огромното безхаберие, стигащо до открита некадърност, на американския външнополитически курс. Очевидно в Щатите, отдавна замаяни от положението си на актьор номер едно на световната сцена, се отделя твърде малко внимание на това, което правят някакви дипломати в някакво си външно министерство (пардон, Държавен департамент) и други аматьори, подвизаващи се в кръговете на шпионажа (местата в ЦРУ са запазени за хора от елитни фамилии и от елитни университети). Примери колкото щеш. Един от многото фрапиращи бе случаят с делото по атентата срещу покойния папа Йоан Павел Втори, което ЦРУ се опита да пришие на България - с цяло кълбо от дебели бели конци. Три месеца от живота ми преминаха в съдебната зала "Форо Италико" в Рим и бяха предостатъчни, за да се убедя, че обвинението срещу нашия (вече покойник) сънародник Сергей Антонов бе лоша измислица, която не ставаше и за сюжет на детски комикс. Разбира се, и резултатът от делото беше никакъв, но тук трябва да отдам дължимото на грамадната пропагандна машина на Вашингтон, която ловко подхвана нелепото обвинение и успя да убеди католиците "средна ръка" от цял свят, че лошите българи са посегнали на живота на главата на римокатолическата църква. Напълно по шопската схема "Ти окни, че сестра му е к...а, па нека он се оправя". Спомням си, че навремето само в далечна Бразилия бяха излезли над 150 антибългарски публикации във връзка с процеса в Рим.
Но да не се връщаме толкова назад. В последните няколко години Белият дом се е посветил на "химизация" на външната си политика. Накъдето и да погледнат специалистите от Вашингтон, навсякъде им се привиждат опасни (и строго забранени от международни конвенции) химически оръжия. Така беше в Ирак, така е сега и в Сирия. С "химическия аргумент" напред САЩ стовариха огромната си военна тояга върху Ирак, разрушиха страната, обесиха Саддам Хюсеин, оставиха след себе си продължаващ и до днес кървав хаос... и не откриха никакви химически снаряди. Сега от известно време - без всякаква фантазия - отново се пее старата химическа песничка, този път за Сирия. И това е достатъчен повод за декларацията на Белия дом, че ще оказва "военна подкрепа на въстаниците" и ще изпраща камари оръжие към сирийска територия - забележете, към една суверенна арабска държава. Миналият петък - все в духа на този химизъм - държавният секретар на Щатите Джон Кери замина за Катар, за поредната финансирана с пари от ЦРУ конференция "Приятели на Сирия".
Кое тук е тревожното, да не кажа страшното? В така наречената "Свободна сирийска армия", според някои данни, се сражават мъже от над четиридесет държави. Повечето, разбира се, са от арабския свят - от Египет, Афганистан, Йордания и Ливан, та казват, че имало дори и 50 германци. Ако има и европейци, значи ЦРУ плаща твърде добре. Но да припомним, че именно в подобен военно-подготвителен лагер на ЦРУ бе обучен и небезизвестният Осама бен Ладен, бащата на зловещата организация "Ал Кайда", който за броени минути срути два от небостъргачите - символи на Ню Йорк, и част от Пентагона с помощта на своите обезумели джихадисти самоубийци, завзели четири американски пътнически самолета.
Преди години американците подпомагаха (обучаваха и въоръжаваха) талибаните в Афганистан, сражаващи се срещу съветските войски. Сега същите талибани (и техните потомци) доста ефикасно се бият срещу американските части в Афганистан и почти всекидневно "пускат кръв" на армията на САЩ. Този военен бумеранг също е плод на "далекобойната" външна политика на Вашингтон и на експертите от ЦРУ и струва - освен живота на десетки и десетки млади американци - и милиарди долари (разбира се, на гърба на американския данъкоплатец).
Несъмнено познатата максима "Глупостта не мори, а мъчи" е напълно валидна за дейността на дипломатическите и разузнавателни служби на Вашингтон, потънали в доволно самосъзерцание. В случая със Сирия обаче нещата са далеч по-сложни, защото зад официален Дамаск стоят Москва и Пекин и сега всичко е далеч по-различно от това, което ставаше в Ирак, Сърбия, Афганистан и къде ли не. Тук и сега, прилагайки "химическата" си стратегия срещу Дамаск, политическите актьори от Вашингтон настъпват в много опасно минно поле. Изпращането на мощни руски ракети С-300 в Сирия, присъствието на голям военен кораб на Китай край бреговете на тази арабска страна, блокирането от страна на Москва и Пекин на всеки опит за антисирийски резолюции в Съвета за сигурност към ООН - всичко това говори за съвсем нова обстановка. Не дай, Боже, идиотските поредни демонстрации на сила от страна на Америка по отношения на Сирия да запалят фитила на един нов световен конфликт. Защото народът го е казал: "Веднъж стомна за вода, два пъти - и тя се чупи".