18 Ноември 2024понеделник09:36 ч.

Светослав ИВАНОВ:

По света се върти само израелската гледна точка

Израел днес заслужено е подложен на натиск от международната общност, макар че претендира да е демократична държава и да уважава свободата на словото, казва колегата от bTV

/ брой: 125

автор:Дума

visibility 3681

Интервю на Лилия ТОМОВА

Светослав ИВАНОВ е 26-годишен, журналист е в bТV. Завършил е журналистика, в момента продължава обучението си по история в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Преди малко повече от година получи награда в конкурса за журналистика "Робер Шуман" (в категория "Телевизия"), организиран от представителството на Европейската комисия у нас, за филма си "Полумесец в короната".


- Добре дошъл, жив и здрав, колега Иванов! На "ти" или на "вие" ще си говорим?
- Ами, ами, даже да не се познавахме, пак щяхме да си говорим на "ти" - колеги сме, по-важно от това има ли?
- Кажи какво се случи, Светльо - колкото и да беше напечено, това си е шанс и за тебе, и за колегата ти Валентин Василев. Как се озовахте "в точното време на точното място"?
- Участвахме в хуманитарна мисия от шест кораба, организирана от неправителствени организации. Два кораба бяха товарни, с хуманитарна помощ, на единия имаше пропалестински активисти. Очаквахме все пак "нещо да се случи".
- Не изключвахте израелска атака, това ли казваш?
- Когато заедно са 600 души, нещата са с различни измерения. Дори атакуващите кораба командоси да биха имали заповед да не стрелят, все пак, при предизвикателства например, нещо все щеше да се случи. Но в никакъв случай не оправдавам израелската позиция - корабите ни бяха атакувани в открито море, в международни води. Не оправдавам Израел и защото ни обвиниха, когато ни свалиха на пристанището в Аждот и ни транспортираха до депортационните лагери, че сме били нарушили незаконно границата на Израел, че сме "влезли незаконно във военната зона на Газа".
- Което няма как да е вярно.
- Е, как ще е вярно, командосите атакуваха, когато бяхме на около 70 морски мили от брега.
- Питаш ли се вече "Защо ни трябваше да отиваме"?
- О, не. Тръгнахме, защото като журналисти видяхме в тази мисия единствена възможност да влезем в Газа.
- А страшно ли беше?
- Да ти кажа честно, на нашия кораб, който беше сравнително малък, бяхме около 50 души, не се чувствахме кой знае колко притеснени. До нападението, разбира се. Повечето от пасажерите бяхме журналисти и написахме все пак на спасителните си жилетки "PRESS" - с моливчето за очи на една американска колежка.
- Израел има сериозни служби за сигурност, Светльо. Дали разликата в атаките срещу корабите не е била и заради това, че са знаели къде са журналистите, та затова - по-меко с тях?
- Разбира се, че знаеха къде сме журналистите. Твърдо го знаеха. Не знам дали и по лице не ни познаваха... Показателен е фактът, че командосите щурмуваха турския кораб по различен начин - при нас ги нямаше бойните викове на израелските военноморски сили "за стряскане", виковете към журналистите бяха: "Всичко ще е наред!" Но сблъсъци имаше - на горната палуба, където пасажери се опитваха да бранят капитана. ООН, Европейският съюз и останалите международни институции, сигурен съм, ще осъдят сериозно този акт, дори разбрах, вече са го направили. Но наистина е нужно независимо разследване около обстоятелствата, при които беше щурмуван корабът. Колегата Валентин Василев засне нападението над другия кораб, в тъмната нощ го засне, дано имаме шанса да ни върнат материала. А хвърляха и бомби по турския кораб...
- Срещу акцията на командосите вече се чуват гласове и в самата държава Израел.
- Разбира се. Обикновените израелци, а и техни неправителствени организации дни преди да бъдат щурмувани корабите призоваха правителството си да не предприема силови мерки. Включително и заради присъствието на журналисти на корабите. Те не искаха Израел да изглежда в очите на света така, както изглежда сега. Обаче не ги послушаха...
- А трябва ли непременно и журналисти да участват в справедливи, в хуманитарни акции, за да бъдат и акциите успешни, и хората - по-защитени? Защото ако е така, мисията на журналиста придобива други измерения, нали?
- Ако имаш предвид дали са ни ползвали като жив щит, отговорът е - не. Не беше така. И моята, и на колегата ми Вальо мотивировка беше да разтоварим хуманитарната помощ и да видим как живеят хората в Газа. Нито аз, нито той сме искали да ставаме герои, не го искаме и днес и не мислим, че сме. Но - честно, очаквахме атака от израелски командоси. Повтарям ти - искахме да стигнем до Газа и да направим филм за хуманитарната катастрофа в тази окупирана земя. Но, уви, това не се случи.
- А надявате ли се да си получите заснетите кадри, включително и от нападението? Нещо не ми се вярва да стане...
- Много хора не вярват. Но си мисля, че израелската държава, притисната от международната общност - защото Израел днес заслужено е подложен на натиск, ще прояви все пак здрав разум поне в този случай и ще възстанови всички наши журналистически материали. Все пак Израел е страна с демократично общество, с демократично избрано правителство. И е държава, която претендира, че уважава свободата на словото. Въпреки че по отношението към нас в депортационните лагери не видяхме уважение нито към свободата, нито към словото, нито пък спазваха човешките ни права. А кадрите, които в момента обикалят света, са израелската гледна точка, израелските кадри, заснети от хеликоптери. Те просто иззеха материалите на всички журналисти, които бяхме с флотилията.
- Ще ни разкажеш ли малко повече за депортационния лагер?
- Преди корабите да акостират в Аждот, командосите ни обещаха, че "специален самолет ще ни откара до Атина". Но на пристанището бяхме задържани показно и ни третираха не като журналисти. Даже ни обвиняваха в лъжа - не сме били журналисти... Заключиха ни и разбрахме, че сме в затвор, а един израелски военен ни "приветства" така: "Добре дошли, приготвили сме ви страхотни места в нашите затвори!" Дори не знам дали са освободили вече всички колеги. Ще ми се да вярвам, че и те са се прибрали в държавите си, но използвам ДУМА, за да призова да освободят всички наши колеги оттам. От какво всъщност се притеснява Израел - ние работим в независими медии, не се поддаваме на натиск и не вземаме страна. Имаме си, разбира се, и мнение, и свои позиции, но тях споделяме пред познати, приятели, близки, не пред милионната си аудитория. Пред зрителите трябва да сме обективни, защото ако излизаш със своята си позиция пред милиони, всъщност не информираш, а налагаш мнението си. А е добре читателите, слушателите, зрителите сами да си правят изводите, но това може да стане само когато се опитваш да си независим. Ако налагаме своите позиции, ние всъщност подценяваме аудиторията си, а това, убеден съм, не е правилно.
- Дано повече млади журналисти мислят и се държат като теб, Светльо, желая го и на теб, и на колегата Василев, и всъщност - на всички нас. Ако е така, има надежда за занаята.

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1878

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1896

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1933

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1989

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1872

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 2058

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1762

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 2027

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1980

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1943

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1818

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ