Кръстопоклонна неделя е – трета от Великия пост

Днес отбелязваме третата неделя от Великия пост наричана Кръстопоклонна неделя. На този ден християните специално се покланят на един от най-ярките символи на християнската вяра – Светият и Животворящ Кръст Господен. Той се изнася от олтара и се поставя в центъра на храма. Във всички епархии на Българската православна църква се отслужва Василиева света Литургия по повод Кръстопоклонна неделя.

Смята се, че в средата на Великия пост този ритуал дава на християните духовна сила, за да извървят до края пътя на пречистването – до деня на Възкресението. Ако Благовещение е празникът в чест на благата вест за раждането на Спасителя, която Архангел Гавраил съобщил на Дева Мария, то кръстът, честван в неделя Кръстопоклонна, е неговото изпълнение. Това е, защото Спасителят изкупил всички грехове на света чрез кръста, и дал Себе Си откуп за спасението на всички, които са вярвали, вярват и ще вярват в Него.

Христов кръст

Първоначално кръстът е бил в употреба у римляните като наказателно средство. То е прилагано към осъдени на смърт за позорни деяния. По тази причина кръстът е бил символ на унижение. Видът му е всявал ужас и отвращение. Цицерон изказва възмущение, че управителят на една провинция е приложил кръстна смърт спрямо един римлянин. Той изтъква разпъването на кръст като най-черно и отвратително изобретение на човешкия ум.

Разпъването на кръст е било непознато у евреите. За най-тежки престъпления, като например богохулство, провиненият бил осъждан на смърт чрез убийство с камъни, след което тялото му било обесвано на дърво (Втор. 21:22-23). В своето ожесточение към Христа обаче евреите поискали за Него от Пилат най-позорното и мъчително наказание, каквото сами те не прилагали – разпъване на кръст. А страшна и мъчителна е кръстната смърт, особено пък когато разпнатият е прикован, какъвто е бил случаят с Христовото разпятие.

Неестественото положение на тялото, увисването му върху прободените ръце и нозе, загубата на кръв, високата температура, причинена от раните, и свързаната с нея мъчителна жажда – всичко това причинява адски страдания. Към телесните страдания се прибавят и душевните, причинени от хулите и подигравките на тълпата.

Почитта към св. Кръст е изразена и в множество църковни богослужебни песни. Два пъти в годината Православната църква поставя Христовия кръст в центъра на своето богослужение. Тези два празника разполовяват годишния кръг на две. Единият празник е днес – в средата на Великия пост, а другият – на 14 септември –Кръстовден.

Какво се прави на Кръстопоклонна неделя

Съществува поверие, че на Кръстопоклонна неделя не бива да се работи. Смята се, че на този ден дори и птиците не преправят гнездата си, за да отдадат почит на Светия Кръст. На някои места в България през днешния ден правят пити с кръст, зелници и постни баници с лук.

По традиция на Кръстопоклонна неделя се събират девойките, които ще лазаруват на Лазаровден.

На Кръстопоклонна неделя имен ден празнуват: Кристина, Кръста, Кръстина, Кръстьо, Кана, Кънчо, Кристиан, Кристиян, Кристияна, Кристиана, Кръста, Кръстил и Нели, което е древногръцко име и означава светла.

https://rnews.bg/