Липсват ми усмивките на хората

АДРИАНА ДИМОВА е родена и израснала в Мароко. От 11 години е в България, където завършва актьорско майсторство за драматичен театър в Театралния колеж "Любен Гройс", при проф. Елена Баева, през 2016 г. От края на същата година е част от трупата на Габровския драматичен театър "Рачо Стоянов". Има роли в спектаклите: "Иванка Курвоазие на три морета", реж. Васил Дуев-Тайг, "Белградска трилогия" от Биляна Сръблянович, реж. Ана Батева, "Истината или се осмеляваш" от Щафан Лак, реж. Васил Дуев-Тайг, "Трудни за обичане" по Леополд Герш, реж. Светослав Славчев, "Свекърва" от Антон Страшимиров, реж. Петринел Гочев, "Моби Дик" по едноименния роман на Херман Мелвил, реж. П. Гочев, "Специалист по гафове" по Франсис Вебер, реж. Н. Гундеров, "Портретът на Дориан Грей" по едноименния роман на Оскар Уайлд, реж. Веселка Кунчева, и др. През 2022 г. участва в "Шест истории от Шести участък" - документален спектакъл, реж. Неда Соколовска, по проект на Община Габрово. Димова пише авторска стендъп комедия "По принцип" заедно с режисьора Емил Йорданов. Следващото представление е на 25 март от 19 ч. на сцена "Ъндърграунд" в ДТ "Рачо Стоянов".

- Адриана, макар и толкова млада, вече имате завиден стаж на сцената. Скоро излезе и авторският Ви моноспектакъл стендъп комедията "По принцип", който се радва на голям интерес. Доволна ли сте от резултата?
- Доволна съм, че ми се даде възможност да го направя. Това за мен е знак на доверие от страна на ръководството на театъра. До този момент не съм имала амбиции да правя моноспектакъл, защото това е нещо, за което актьорът трябва да е сигурен, че е готов. Да е натрупал достатъчно опит и самочувствие, за да дръзне да излезе сам на сцената. Но когато се появи това предложение, си казах, че ако не го направя сега, може да няма повече друга възможност. Режисьорът ми, Емил Йорданов, беше плътно до мен и извървяхме този труден за мен път заедно. Той не само че режисира "По принцип", но e и съавтор на спектакъла. Доволна съм от резултата, защото преодолях много страхове както професионални, така и лични. А доколко се оправдаха очакванията ми, в стендъпа си говоря точно за това. Как не бива да имаме очаквания!

В спектакъла се разкривате като актриса и като характер. Какви качества са необходими на днешния млад артист, за да успее?
- Имайте предвид, че "По принцип" се води стендъп комедия. Този жанр е нов за мен и е деликатен. Открих, че всъщност е "пипкав", когато си актьор. Защото като актьор те влече много да играеш и да подредиш представлението по много стриктен начин. Стендъп комедията е искрена, подлежи на истински импровизации и трябва да внимаваш да не издигнеш тази въображаема "четвърта стена" между теб и публиката. Казвам го в отговор на това, че ме разкрива като актриса. Мисля, че най-вече ме разкрива и като характер, като природа. Сцената винаги е лупа и в това камерно пространство - зала "Ъндърграунд", където го играя в театъра, става още по-голяма лупа. Публиката се намира много близо и буквално може да разбере кога съм притеснена, кога имам контрол и кога успявам да импровизирам по точен и успешен начин. Кога успявам да направя от публиката мой сценичен партньор, а не само зрител.
Относно какви качества трябва да притежава прохождащ актьор, за да успее... Не мисля, че съм в позицията да отговоря на този въпрос. Аз съм просто благодарна, че съм действаща актриса. Нека да уточним какво по-точно значи "успешен актьор" в нашата държава. Може би бих казала на млад колега, че трябва да има вяра в себе си. Звучи изтъркано, но нашата професия много бързо може да те срине и да те откаже. Също така, да са много "жадни", да се учат постоянно. Да си поставят за задача във всеки следващ репетиционен процес да слагат по едно ново умение/откритие в куфарчето си. Да ходят много на театър. Да се грижат за тялото, ума и знанията си. И най-вече - да се забавляват!
- Професор Елена Баева, при която сте се учили на занаята три години, Ви определя като "изключително интелигентен, много смел, фин и възпитан човек". Важни ли са тези черти за театралната изява?
- Толкова се радвам, че професор Баева, моят ментор, мисли така за мен. Важни са, разбира се. Актьорът трябва да е смел и да работи с голям размах, така да се каже. Продължавам да се уча на това.
- Може би публиката не знае, че по-голямата част от живота Ви минава в Мароко. Желанието да станете актриса ли Ви доведе в България? Защо точно на актьорството избирате да се посветите, и то у нас?
- Да. Дойдох в България, когато реших да следвам актьорско майсторство. Първо се бях ориентирала към архитектурата. Обаче, като в почти всички професии, където присъства изкуство, ако не гориш в това, няма смисъл да се занимаваш. Озовах се в България по стечение на обстоятелства, но въобще не съжалявам. България стана мой дом по трудния, но най-стойностен начин.

Как е застъпено изкуството в Рабат?
- Не живея в Рабат от много години. Моята информация няма да е актуална. Но Мароко е държава с изключително богата и красива култура във всяко отношение. Могат да се гордеят с прекрасни художници, писатели и музиканти. А в Рабат се намира най-големият театър в Африка. Това е един от последните проекти на арх. Заха Хадид. За съжаление, тя си отиде през 2016 г. Ако имат възможност, нека читателите да потърсят в интернет снимки от сградата. Наистина е впечатляваща.
- Как попаднахте в Габровския театър?
- Реално стана малко на късмет, защото точно тогава една актриса напускаше габровската трупа. Когато завършвах, тогавашният директор на Габровския театър, госпожа Невена Митева, дойде да гледа изпитите ни в Театралния колеж "Любен Гройс". Избра мен и мой състудент.
- Какво мислите за екипа и предоставената възможност точно от ДТ "Рачо Стоянов" да започне кариерата Ви?
- Екипът е прекрасен. Още когато пристигнах в театъра, като млада актриса, те ме приеха с широко отворени ръце и сърца. Не само актьорите, но и техническите служби. Тогава Габровският театър беше много нашумял с постановките "Ромео и Жулиета" и "Жана д'Арк" на Петринел Гочев. Бяхме ходили с класа да гледаме "Ромео и Жулиета" при едно от гостуванията им в Младежкия театър. Тогава всички много искахме да попаднем в Драматичен театър "Рачо Стоянов"!
- Кажете малко за спектакъла "Прозорецът на Яворов", който е първа премиера на театъра за годината. Каква е ролята Ви?
- Премиерата се състоя на 27 февруари и мина много добре! Следващите представления са на 7 и 20 март. В тази постановка и двете с Радостина Ангелова играем Лора Каравелова. Голямо предизвикателство, защото тя, Лора, е била изключителна жена. Винаги е трудно, когато играеш истинска личност, защото искаш да проявиш максимално уважение към живота на този човек и това, през което е преминал.
- Известно е, че габровската театрална трупа много пътува из страната, включително в малки населени места. Хората ходят ли на театър? Какви са впечатленията Ви от контактите с публиката?
- Да, хората ходят на театър. А публиката е много различна, където и да играем. Точно това е интересно. Забелязала съм, че хората са много по-отворени към разговор в по-малките населени места. Може би, защото по-рядко се играе там. И има нещо много лично. Посрещат те с малки подаръци, с домашно приготвена храна и искат да си поговорят с теб след представлението.

- От толкова много пътувания и работа остава ли Ви лично време за Вас самата и семейството? Какви са любимите Ви занимания извън сцената?
- Честно казано, не. Като цяло, успявам да се прибера само през уикенда (и то не винаги) и се опитвам да видя близките си и приятелите си, колкото се може повече. Заниманията ми извън сцената не се открояват кой знае колко. Обичам да си чета и да гледам филми. И през няколко месеца решавам да уча нов език!
- Връщайки се в България, променяте изцяло живота си, средата, приятелите... Кои бяха най-големите Ви трудности, докато се адаптирате? С кое още не можете да свикнете?
- Езиковата бариера, например. Нямах проблеми да разбирам, но се срамувах от ограничения ми речник тогава. Исках много бързо да наваксам. Също така се чувствах като марсианец, а понякога така и ме гледаха. Не знаех как да се държа, а и по принцип съм си притеснителна натура. Но всичко това изчезна, когато влязох в Театралния колеж "Любен Гройс". Там открих приятели за цял живот. Смея да твърдя, че много бързо наваксах пропуските си, именно защото исках да не изоставам и да не личи по никакъв начин разлика между мен и състудентите ми. Сега, като пораснах, започвам да разбирам, че това желание да не се откроявам се е загнездило дълбоко и е време да го пусна.
- Чувствате ли Мароко за своя родина? Връщали ли сте се скоро там?
- Мароко винаги ще остане част от мен, изградил е част от моята личност. Радвам се, че съм живяла на различни места, това ме е направило гъвкава и любопитна. А пък истинските "съзнателни" години прекарах в България. Пораснах и станах "възрастен" човек в България. Сблъсках се с живота и той с мен и затова смятам, че тук е истинският ми дом.
- Липсва ли Ви нещо от бита, културата, хората или природата в африканската държава?
- Липсват ми храната, климатът и усмивките на хората.