18 Ноември 2024понеделник15:38 ч.

Акценти

За избора на "вълци и агнета"*

Един друг прочит на резултатите от местния вот в Турция

/ брой: 63

автор:Зорница Илиева

visibility 4660

Днес повечето западни медии отделят сериозно място за резултатите от местните избори в Турция от 31 март. Заглавията са красноречиви. От „Възходът на Имамооглу” на Ройтерс, през „Шамар в лицето на Ердоган” на Билд, допълнени с „Ердоган разочарован” на Асошиейтед прес изводите са, че „избирателите наказаха Ердоган”.
Лично той не участва в изборите, но изнесе голяма част от кампанията на своята ПСР (партия на справедливостта и развитието) на гърба си. Ала голямата криза в  икономиката, високите разходи на живот и срама от търговията с Израел са си казали тежката дума.
От Париж AFP пише в репортаж „Турската опозиция напредна в борбата с Ердоган в ключови градове” и оцени това като голям успех срещу турския президент. Но Монд обръща внимание на факта, че „Турция бавно се ислямизира, явно и коварно”. Резултатите са ясни. Управляващата партия ПСР на Ердоган загуби 21 големи града в страната и анализите тепърва предстоят. Имамоолу, кмет на Истанбул и Яваш, кмет на Анкара, са новите харизматични политици на опозицията, в лицето на НРП, които определено ще са съперници за позициите на Ердоган в бъдеще. Но е любопитно, че точно в този момент в Турция има анализи, които обръщат внимание на един факт –

изборите се решават с пари, даже много пари

и това не е дело само на управляващите.
Наричат изборните процеси „Избора на вълци и агнета”. Гласуващите като цяло са агнетата, а законите са вълчи. Каквито и да са резултатите от дадени избори, те били игра, която се играе по закона на вълците. В Турция някои твърдят, че именно парите са белязали изборния процес. Цитират се думи на областния председател на „Добрата партия”, който твърди, че Имамооглу е финансирал в Истанбул цялата кампания на ДПН, демократична партия на народите, на кюрдите, за да получи гласовете на техните избиратели. В същото време са предлагани подкупи на кандидати от „Добрата партия”, за да се оттеглят от кметските избори.
Разбира се, трябва да се подчертае, че на тези местни избори опозицията в Турция игра „всеки сам за себе си”. Разочаровани от провала на президентските избори миналата година, когато бяха обединени в борбата си срещу Ердоган, сега опозицията бе разделена и всяка партия издигна свои кандидати за кметове и служители в местни общини. Даже по места воюваха помежду си, неависимо, че общата цел бе да се победят кандидатите на управляващата ПСР.
Въпросът, който се задава е защо никой не пречи на установени вече „парични отношения” и не ги засяга. Даже не се говори на тази тема. Няма намеса. Но има и потоци на т.н. законни пари, които се харчат по време на предизборната кампания. Факт е, че сред кандидатите няма редови граждани, от средната класа например с т.нар. „фиксирани доходи”. По екраните били само силно платежоспособни кандидати, а се говори, че има демокрация, защото десетки кандидати участват в изборите. На практика се оказва, че

предимство имат само богати или хора с връзки

с богати лица. Изводът от тези анализи е, че установеният ред е основан на парите и самите избори са под опеката на парите. Това бил „законът на вълка”. А агнетата гласуват и се радват, че са упражнили демократичните си права. После политиците щели да правят това, което искат, журналистите ще говорят това, което им е казано, а накрая ще се окаже, че парите са диктували условията.
Странно е, че точно в тази, както казват ислямизираща се Турция, има коментатори, които отварят очите с по- различни анализи и поставят пръст в рана, която е свързана с пари, което е известно и си съществува без проблеми. Удобно е, не нарушава вековно наследство. Иначе може да се сменят играчите, да се лансират харизматични личности, да се говори от името на народа, но агнетата си остават агнета и си носят кръста на намаляващата покупателна способност. И точно това се наблюдава в Турция. И не само там. Принципът е един и същ по света.
И все пак е добре да се гласува, защото поне могат да се объркат картите на играчите. Точно това се случи в Турция. Следват интересни събития и отговорът на Ердоган, който не умее да губи. Засега успя да скрие разочарованието си зад слова, че е разбрал посланията на народа и ще коригира по демократичен път пропуските. Защото Турция била доказала при тези избори, че е демократична страна. Да видим.        

Клуб 24 май
*Заглавието е на редакцията


Екрем Имамоглу - основният
претендент за креслото на Ердоган

Преизбраният кмет на Истанбул Екрем Имамоглу се очертава като основен претендент за властта на Реджеп Тайип Ердоган, след като се пребори с Партията на справедливостта и развитието (ПСР) - политическата сила на турския президент на местните избори от 31 март 2024 г.
След като спечели комфортна победа и запази поста си на кметските избори, 53-годишният Имамоглу е разглеждан от много анализатори като потенциален бъдещ президент.
Той има много общи черти с Ердоган: и двамата са ръководили Истанбул, имат семейни корени в източната част на Черноморския регион и политическата им кариера е била възпрепятствана от турските съдилища. В младежките си години и двамата са били запалени футболисти. И двамата мъже притежават силна способност да се харесат на избирателите, но се разминават, когато става въпрос за тяхната политика. Самият Имамоглу, приветлив бивш бизнесмен, женен с три деца, е казвал: "Идеите ни до голяма степен са противоположни."
Ердоган влезе в политиката с ислямистка партия и след като пое управлението през 2002 г., преобрази светската държава. За разлика от него Имамоглу е от твърдо светската Републиканска народна партия (РНП), към която се присъединява през 2008 г., а през 2014 г. става кмет на истанбулския район Бейликдюз. Успехът на Имамоглу се дължи на способността му да разшири призива на социалдемократическата РНП, за да привлече по-консервативни избиратели.
Той доказа това през 2019 г., като нанесе най-голямото поражение на партията на Ердоган ПСР от две десетилетия насам и победи нейния кандидат не веднъж, а два пъти. Съдът анулира победата му през март същата година, само за да може той да спечели с по-голяма разлика на повторните избори през юни.
Кметът на Истанбул си изгради медиен образ и проведе мащабни кампании в социалните мрежи, които едновременно повишиха популярността му и лазиха по нервите на много избиратели. Междувременно държавните медии се опитаха да го представят в негативна светлина. През януари 2022 г. проправителствените медии бяха залети със снимки от камери за наблюдение, на които той вечеря с британския посланик в рибен ресторант, докато Истанбул се бори със снежна буря. Снимките допринесоха за представянето на кмета от страна на правителството като недосегаем и подкрепян от Запада. Проблемите му се усложниха от факта, че Ердоган си приписваше заслугите за много от важните проекти, които модернизираха Истанбул през последните години.
Много анализатори сега прогнозират по-нататъшен успех за Екрем Имамоглу. "Ако тези избори не бъдат отменени поради възражения по някакъв начин, той ще стане президент през 2028 г.", прогнозира Озер Сенкар, ръководител на социологическата агенция Metropoll.

БГНЕС

Инспекторатът на МС иска наказания в Министерството на културата

автор:Дума

visibility 352

/ брой: 220

4 щама на грипа тази година

автор:Дума

visibility 279

/ брой: 220

3 януари ще бъде учебен ден в София

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 220

Експерти алармират за криза с тока през зимата

автор:Дума

visibility 298

/ брой: 220

Инфлацията рязко се ускорява през миналия месец

автор:Дума

visibility 282

/ брой: 220

Застраховката на такситата поскъпва заради честите инциденти

автор:Дума

visibility 294

/ брой: 220

Еврокомисията повиши очакванията си за българската икономика

автор:Дума

visibility 316

/ брой: 220

Стреляха по резиденция на Бенямин Нетаняху

автор:Дума

visibility 313

/ брой: 220

Тръмп гласи високи мита за Евросъюза

автор:Дума

visibility 296

/ брой: 220

Гръцката полиция на крак заради демонстрации

автор:Дума

visibility 277

/ брой: 220

Ново ниво

автор:Ина Михайлова

visibility 1023

/ брой: 220

Това не са услуги

visibility 305

/ брой: 220

Иска ли Зеленски мир

автор:Юри Михалков

visibility 267

/ брой: 220

За лъжите и истините, свързани с „Гунди – легенда за любовта“

visibility 322

/ брой: 220

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ