Тревога от ескалацията
/ брой: 43
Маруся Любчева
Европа ще се въоръжава... от днес нататък. Защо ЕС пропусна възможностите за мирно и устойчиво развитие? Писах за всичко това и бях критикувана. И днес отново пиша с тревога от новата ескалация, която се очертава пред Съюза и разделението между страните ни. Тревога от това, че ЕС днес загърби идеите на своето основаване, че се превърна в различен от Съюза, към който се присъединихме през 2007 г. Съюз, който подкрепя въоръжаването и провокира нов световен конфликт за сметка на сигурността на своите граждани и качеството на живот на европейците.
Имаше ли възможност да се избегне военният конфликт на територията на Европа? Имаше ли възможност ЕС да бъде по-сигурна територия за своите граждани? Имаше ли възможност ЕС да запази идеите на основаването си?
Да, имаше, но...
ЕС пропусна възможността да се превърне във водеща икономическа сила, въпреки индикациите, анализите и подредените приоритети за конкурентоспособност, приобщаващ, устойчив и интелигентен растеж.
ЕС трансформира обществените си системи в отслабващи неговото единство, цялост и суверенитет бюрократични структури и либерално – демократични организации с външно или европейско финансиране.
ЕС превърна територията си в разграден двор за бежанци и терористи, след отговора на един еврокомисар през 2013 г., че Европа изобщо не е заплашена от бежанска вълна.
ЕС допусна да се превърне от икономически съюз със собствена визия в съюзник на НАТО, без да отчете промяната на реалностите в света и рисковете, които това ще донесе, дори без да се съобрази със собствения договор за функциониране.
ЕС пропусна всички възможности за стратегическо регулиране на отношенията със страните от Източното партньорство, поддавайки се на илюзията, че цветните революции ще донесат надмощие и в териториален план, и в суровинни бази.
ЕС прибързано вземаше решения за субсидиране на правителството на Украйна без изискуем контрол върху използването на средствата и при налична нелегитимност на правителството през 2013-2014 г. (помня призивите в ЕП през 2014 г. да се прави революция в Украйна).
ЕС трансформира стратегическото си партньорство с Русия в непрекъснат санкционен режим, загърбвайки своята политическа самостоятелност, ресурсна и икономическа сигурност.
ЕС игнорира възможностите да възпре военен конфликт поради недалновидност на лидерите си и неглижиране на разумните гласове, които призоваваха за дипломатическо уреждане или предлагаха инициативи за мир.
Днес питам ЕС подкрепя ли „коалицията на желаещите“? Е ли това коалиция на възможностите, или на реалностите!? Май трябва да кажем „Ще доживеем до понеделник“, но още по-добре да произнесем отново думите на Юлиус Фучик: „Хора, обичам ви, бдете!“.