Ролята на онлайн медиите за атомизиране на обществото

Тъй като не съм медийна специалистка, финансистка или юристка, а историчка, в своето изказване не бих могла да обсъждам специалните механизми за финансиране на онлайн медиите и проблемите, които произтичат от това. Но-скоро ще се опитам да си отговоря на няколко въпроса за връзката между тези специфични медии, символ на съвременността, и обществото.
Ето и моите въпроси:

Какво разбирам под онлайн медии?

Започвам с този въпрос, защото под понятието онлайн медия журналистите обикновено разбират новинарски или други сайтове, които са подготвени от журналисти и имат свои редколегии, както и интернет страниците на вестници и телевизии, които повтарят и запазват вече публикувано или излъчено съдържание. Аз обаче търся общественото въздействие на онлайн медиите, затова според мен в това понятие трябва да се включат по-широк кръг онлайн дейности, например: различните подкасти, YouTube-канали, блогове, както и социалните мрежи. Този кръг онлайн медии включва много различни прояви, които трудно могат да се подведат под общ знаменател, но без съмнение те по един или друг начин влияят върху обществото и участват в създаването на обществено мнение.
Спецификата на онлайн медиите е, че повечето се опитват да представят алтернативна гледна точка на официалната, което означава както алтернативна информация, така и алтернативни коментари. Или, ако трябва да направя исторически паралел, бих рискувала да сравня съвременните алтернативни онлайн медии с ролята, която в ерата отпреди интернет са играли слуховете. С други думи, те изпълняват функцията на неофициален посредник (медия) между властите и обществото чрез идеята да изразяват вижданията на отделни групи с различни виждания от официалните, сиреч да представят народните вярвания за скритата страна на политиката и механизмите за развитие.

На какво се дължи възходът на онлайн медиите?

И най-беглия поглед към гледаемостта и харесванията (лайкове) на онлайн медиите показва, че през последните години те са във възход. До голяма степен на тях се дължи залезът на вестникарския бранш, вече виждаме как традиционните вестници вегетират, а жизненост показват главно онези вестници, които нямат електронни страници и са предназначени за по-възрастните поколения (пенсионерските вестници) или към любителите на клюки и сензации. 
По-важното е, че възходът на онлайн медиите се дължи на намаляващото гледане на телевизиите, преди всичко от по-младите поколения. Според мен обаче най-важната причина за този възход е тоталният политически и икономически контрол, наложен върху официалните електронни медии – обществени и частни. Те вече са се превърнали в пропагандни институции, затова все повече хора, независимо дали симпатизират на левите или десните идеи, започват да търсят алтернативна информация и я намират в онлайн медиите, чийто брой непрекъснато нараства, благодарение на което в тях могат да се срещнат всякакви направления и гледни точки. Идеологизацията на официалните медии означава, че те все по-ясно се отдалечават от безпристрастното представяне на събитията. За съжаление това се отнася не само до българските медии, както показа скандалът с приеманата досега като най-достоверна и безпристрастна обществена медия Би Би Си. 

Как онлайн медиите се отразяват върху обществото и общественото съзнание?

На пръв поглед онлайн медиите създават впечатлението, че съдействат за демократизиране на средствата за информация. В полза на тази гледна точка говори това, че благодарение на тях се разширяват пътищата за достигане до информация, чрез тях се избягва цензурата на властта, те предоставят пълна свобода за изразяване на мнения и оценки, които съществуват в обществото, но не и в традиционните медии.
Същевременно обаче не може да не се забележи и негативното въздействие на онлайн медиите върху обществото, тяхната сенчеста страна. Бих го описала така: липсата на контрол/проверка на информацията позволява в онлайн медиите да се лансират всякакви митове, конспиративни теории и легенди (каквато преди е ролята на слуховете), те често залагат на сензацията, а изразните им средства често са далеч от литературния език. Онлайн медиите също разпиляват знанието/познанието на отделни сегменти, което пречи на обединяването му в единна система.
Най-значителното негативно въздействие на онлайн медиите върху обществото е, че го разделят на групи, често много малки, които се самозатварят и не поддържат контакт помежду си. Това води да атомизиране на обществото. Подобна тенденция имаше и в началния период от плурализацията на традиционните медии, но разликата е в това, че тогава все пак те не бяха откъснати една от друга и често спореха помежду си, което ги правеше част от общата плуралистична система, докато сега алиенацията и атомизацията в много случаи е пълна.
Отделен, макар и немаловажен въпрос, е за липсата на професионализъм в много от новите онлайн медии. Това не се отнася за някои от по-големите сайтове, които се списват от журналисти, идващи от традиционните медии и имат редакционен контрол върху публикациите, но за малките сайтове, YouTube-каналите и за социалните медии това не може да се каже. Те са създадени от активисти и ентусиасти с различни професии и предходен или съпътстващ професионален път. Друг проблем е надеждността на информацията, която предлагат онлайн медиите. Това е общ проблем за всички медии и той се дължи главно на политическото, геополитическото и идеологическото противопоставяне, в което живеем. То превръща медиите в оръжие за борба, а не в безпристрастен медиатор и информатор на обществото, като води до едностранен подбор на информация и нейната манипулация.
Несъмнен проблем за онлайн медиите е тяхното финансиране. Също както и другите частни медии тяхната линия и съдържание зависят от източниците им на финансиране.  Свободното финансиране чрез интернет-трафика също оказва влияние върху темите и съдържанието. В този случай водещо е желанието на създателите да се харесат на зрителите/слушателите, защото от това зависи финансирането им. В случая става дума за пазарен принцип, но както знаем от възхода и падението на булевардната/жълтата преса от началото на прехода, комерсиализацията не стимулира високото професионално съдържание, а го тласка към масовия вкус. 

Какво е мястото на онлайн медиите в обществената дискусия?

Съществува ли в България подобна дискусия? Въпросът е реторичен, защото всички знаем, че такава дискусия няма, а има налагането на една, обявена на „правилна“ гледна точка, подкрепена от глупавия израз, че „най-после сме на правилната страна на историята“. Световната история е доказала, че такова нещо като „правилна“ страна няма, а има победоносна и губеща, които отгоре на всичко често сменят местата си.
Вторият въпрос е дали днес в България такава дискусия е възможна? Предварително условие, за да я има, е в нея да участват и хора с гледни точки, различни от тези на управляващите. Само че трудно можем да ги открием в официалните медии, а когато в името на „плурализма“ са включвани, те остават единици и мненията им са засенчвани от многобройните представители на „правилната“ гледна точка. Тук би трябвало да е мястото на онлайн медиите, в които се изразяват различни гледни точки. Проблемът обаче е, че и те трудно могат да се включат в подобна общонационална дискусия. 
Тъй като една от последиците на възхода на онлайн медиите е атомизацията на обществото, те няма как да съдействат за организиране на обща демократична дискусия, а по-скоро я правят невъзможна. В известен смисъл дори улесняват господството на официалните медии в тази част от обществото, която е загубила интерес към политиката и се е превърнала в политическо блато. В момента сме в ситуация, при която трудно може да се води истинска обществена дискусия, а това само подсилва ерозията на демокрацията. 

------------------------
*Изказване на Шестата национална конференция по медийна сигурност на тема “Нови бизнес модели и финансова сигурност на онлайн медиите“, организирана от Балканския институт за стратегически прогнози и управление на риска и Фондация „Комуникации и култура“ на 12 ноември 2025 г. в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Нови времена, със съкращения