Справедлива такса смет - химера за столичани

За поредна година столичани ще плащат несправедлива такса смет - не колкото боклуци са изхвърлили, а според данъчната оценка на имота си. Липса на воля или просто безсилие от страна на управляващите в Столичната община да създадат нова методика за изчисление на налога затвърди усещането на софиянци, че пак са измамени. Както досега, те ще продължат да плащат за услуга, която не им се предоставя напълно.
Отново възрастната жена от 8-мия етаж ще заделя същите пари за такса смет, колкото тричленното семейство от 7-мия, което живее в апартамент със същата квадратура и изхвърля три пъти повече боклук от съседката си. И изобщо - защо ергенът от тристайния апартамент ще плаща повече пари от 5-членното семейство от гарсониерата? Несправедливо е, признават от общината. Но е социално поносимо, коментират от властта. Доколко е поносимо за бабата да поема част от разходите, направени от комшиите, е риторичен въпрос, който не се коментира. Нелогично и абсурдно е също защо при една услуга, която няма нищо общо с принципа на социалната солидарност, както е в здравеопазването например, се говори за социална поносимост. Всеки разумен човек ще се запита каква е тази основателна причина, заради която събирането и съхранението на индивидуално изхвърления боклук се свързва с обществената справедливост...

Думи без дела

Демонстрираните от кмета Йорданка Фандъкова загриженост и нежелание да се натоварят част от хората с по-високи суми при преизчисляване на таксата вероятно е добър начин за нея да се оправдае за несвършената работа. По време на предишния й управленски мандат неведнъж се правеха обещания, че в най-скоро време ще се предложи нова методика за определяне на налога за столичани. Единствената промяна обаче настъпи, когато изненадващо част от обитателите на столицата получиха огромни сметки за боклук. Скандалът избухна след тайно презониране на София, като в някои крайни квартали данък сгради скочи абсурдно, а наред с него - и такса смет. Като че ли след този резил в общината решиха да си потраят известно време и така и не достигнаха дори до етапа идеен проект за нов размер на такса смет.
Всъщност гербаджиите поеха ангажимент пред общинския съвет още през април миналата година да се направи обсъждане и да се вземе решение по проблема. Месеци по-късно резултат няма. Никакъв. Последната новина от партията ГЕРБ е, че до средата на тази година ще е готова новата методика за изчисление на таксата. На практика се оказа, че международни консултанти, наети от Европейската инвестиционна банка, ще трябва да предложат различни методики, на базата на които чиновниците в общината ще излязат с обобщението си.
А обещания за справедлива такса смет се дават още от времето на кметуването на Стефан Софиянски. През 2007 г. пък екоминистерството се нае да въведе заплащане на такса смет на база на реалното количество образувани битови отпадъци. От МОСВ тогава обещаха да разработят новата методика съвместно с Министерството на финансите и тя дя бъде готова до средата на следващата година, тоест 2008 г. През миналата година проблемът достигна и до ушите на институцията "Национален омбудсман". Константин Пенчев също застана зад тезата, че промяна е наложителна, за да стане таксата по-справедлива и да се начислява според генерираните от потребителите отпадъци. След една дискусия преди повече от половин година с участието на представители на държавни институции, сдружението на общините и бизнеса, историята с такса смет съвсем замря. До последните дни на 2011 г., когато стана ясно, че статуквото се запазва.

У нас това няма да стане

През всичките години на дълбокомислие върху нечестното плащане за събиране на боклуците се споменаваха различни варианти, прилагани в чужбина - до един отхвърляни от отговорните институции. А оправданието винаги бе - "У нас това няма да стане". Още през 2009 г. общинският съветник от БСП Георги Кадиев предложи въвеждането на индивидуално таксуване на потребителите. Идеята му не е нова, нито уникална, а е взаимствана от практиките в различни държави. Според него хората могат да си купуват торби за боклук с бандероли и да ги изхвърлят в контейнери само пред входа на имота, в който живеят. Така самото купуване на торбите е начин на заплащане на такса смет. У нас засега никой не се наема да посочи как на практика може да се реализира тази методика, без това да е особено трудно, защото тя работи от години в много държави по света. 
В повечето страни всеки район или община има право да посочи свой собствен начин за определяне на таксата за събиране на отпадъците и затова размерът й е различен. В някои части на Германия например има годишна потребителска такса, която се изчислява според членовете в домакинството. Отделно се заплаща сума за напълнен контейнер. Всеки един е снабден с чип, чрез който се отчита колко пъти е изпразван от поддържащата услугата фирма. На определен период идва сметката и отделно - съответната потребителска такса. Така на практика всеки германец може да определя колко ще плаща, а възможностите за пестене се стимулират от разделното събиране на отпадъка - практика, която в България не само не се утвърди, но и все повече запада. Проблемът с по-големите отпадъци в Германия е решен с безплатното им извозване 2 или 3 пъти годишно, като всяко домакинство предварително трябва да заяви какво ще изхвърли.
Там при еднофамилните къщи нещата са по-прости - всеки дом си има свои контейнери, а някои отпадъци, като хартия, метал и пластмаса, се събират безплатно. Символично се заплаща прибирането на биосметта, а отделно има по-висока такса, която не зависи от това колко често се извозва боклукът.

Контейнери с чипове

Кофи с баркодове има и в някои области на Белгия. Там те се измерват при извозването им от сметосъбиращата фирма, но за домакинствата има ограничения за количеството изхвърлена смет за година. Надвишаването му увеличава крайната сметка. В малките жилищни блокове с няколко апартамента например има стая в мазето, където се складират пликове с обикновен боклук. Те се купуват предварително. Отпадъци за рециклиране също се събират в мазето, но в много по-евтини пликове. В Белгия също е широко застъпено разделното събиране на стъкла, метал, пластмаса, хартии от общия битов боклук.
В Холандия най-често налогът зависи от броя на членовете на домакинството. Той се определя и според района, който то обитава. В някои общини пък няма кофи за боклук, а той се складира в торби. В определен ден те се изнасят на тротоара, за да бъдат прибрани. За разделно събраните и изхвърлени отпадъци не се плаща.
Таксата за смет е част от общия налог, който се плаща в съответната община в Англия. Там периодично се събира общият боклук, отделно - разделно събраният. Кофите стоят в двора на къщите и се изнасят на улицата в деня за събиране. В жилищните блокове има специални помещения за складиране. В страни като Ирландия пък в малките комплекси има отделни къщички за смет, в които са събрани няколко контейнери - общи и за рециклиране.
Може би най-шарена е практиката на сметосъбирането в САЩ. В големите сгради с много апартаменти таксата за смет влиза в наема. Има кофи за общ боклук и за рециклиране. В някои от районите с къщи пък боклукът се извозва веднъж седмично, независимо дали контейнерите са пълни. Кофите обикновено стоят в гаражите и се изнасят непосредствено преди да се появи камионът за смет. Част от биоотпадъците се използват за компостиране. 
В други части на САЩ общините дават етикети, които се купуват, за да мине сметоизвозващият камион веднъж седмично. Колкото повече боклуци има, толкова повече трябва да са етикетите. Съществува и годишна такса, която се използва за поддържане на сметищата и рециклиране. По-големите жилищни сгради имат общи контейнери, които са прибрани в дървени постройки.
Всяка община в Канада също има отделни правила за изхвърляне на боклука. Таксата например може да е годишна и се изчислява на базата на отпадъка, изхвърлен през предишна година. В някои райони дори не се мери количеството.
Както е видно от чуждата практика, у нас каквато и методика да се предложи, няма да се открие топлата вода. Оригиналността на българския вариант по-скоро трябва да се състои в приложимостта му в нашенски условия. И вместо да се търсят оправдания в разхайтеността и незаинтересоваността на българина, е по-добре да му се наложат някои по-разумни мерки и да се стимулира ангажираността му. Едва тогава размерът на налога може да стане регулатор за българина да внимава повече какво и как изхвърля.