19 Ноември 2024вторник01:31 ч.

Актуално

Къде е България?

Сънародниците ни от Украйна продължават с борбата за запазване на Болградския район

/ брой: 83

автор:Георги Георгиев

visibility 3183

"Има ли кой да чуе апелите за запазване на Болградски район в Украйна?" Така в края на януари се обърна към читателите си списваното на в САЩ електронно издание "ЕуроЧикаго", което се занимава с проблемите на българите по света. Поводът за апела бе поредният стон на българското малцинство в Бесарабия, Украйна, което от година е силно обезпокоено от новата административно-териториална реформа, разделяща на части Болградския район в Одеска област. Формалният мотив на украинските власти, както стана ясно от отговор на външния министър Екатерина Захариева на питане на депутата от БСП Кристиан Вигенин, е изискването районите да имат население не по-малко от 150 хиляди души, а Болградският район е със 70 хиляди.

Към момента районът обхваща повечето български селища в Одеска област. Неговият етнически състав е 68% българи и 16% родствени на тях гагаузи, казват представители на българската общност от дружеството "Св. св. Кирил и Методий".  

От март 2019 г. представители на дружеството, както и местните депутати от Болградския районен съвет, изпращат писма, апели, до президента Румен Радев, до министър-председателя Бойко Борисов, до Народното събрание, в които настояват българската държава да се намеси. Това се налага, защото, както разказаха пред ДУМА бесарабски българи, те са изчерпали арсенала си от законови средства за въздействие върху украинската държава, сред които е и 

многохилядна подписка 

На 30 април Болградският районен съвет за пореден път гласува обръщение до всички украински власти, в което изрази възмущението си, че в плана за административно-териториално деление на областта не е предвидено запазването на района. Като посочват, че действията на властите нарушават редица международни документи, защитаващи правата на малцинствата, а също и украинската конституция, местните депутати предлагат Болградски район не просто да бъде съхранен, а дори да бъде разширен, като към него се присъединят селата с българско население от съседните райони и той да получи статут на национален български регион в Украйна. Опасенията на българите са, че при промяната на административната граница ще се промени съотношението на етносите, което ще доведе до нефинансиране на учебните програми по български език поради по-малкия брой българи в новите райони. Няма да има и български представители в местната власт. Съчетано със скандалния украински закон за езика, който ограничава изучаването на майчин език, можем да говорим за политика, насочена към мека асимилация на неукраинските етноси. 

В Украйна смятат, че няма етнически проблем. Държавната агенция "Укринформ" дори излезе на 18 февруари със статия "Кой и защо отново инспирира "българския" проблем в Бесарабия?". Повод за публикацията е заседание на Съвета за работа с българите в чужбина към вицепрезидента Илияна Йотова, проведено седмица по-рано по темата. Според цитирания в статията представител за Одеска област от НПО-то "Комитет на украинските избиратели" Анатолий Бойко, съпротива срещу реформата имало, защото децентрализацията лишавала ръководителите на някои райони от "основния лост за контрол над селата - власт и пари". Затова те разигравали етническата карта, като използвали контактите си на международно ниво. В официална позиция на украинското външно министерство до агенцията се казва, че се провеждала разяснителна работа, 

за да успокои официална София

Вероятността Киев да приеме аргументите на българското малцинство не е голяма. Пред ДУМА адвокатът от Измаил Владимир Петров, който е представител за града на дружеството "Св. св. Кирил и Методий", разказа, че приемането на новото устройство на Одеска област се очаква да стане най-късно в началото на юни, защото текат срокове до местните избори през октомври и три месеца преди тях трябва да се сформират избирателните окръзи. 

Не може да се каже, че българските власти не правят нищо. Но някак половинчато. От години официални лица от най-висок ранг, от президентството, изпълнителната и законодателната власт, евродепутати поставят въпроса за Болградски район пред украинските си колеги. Ангажимент пое през 2017 г. пред президента Румен Радев колегата му Петро Порошенко, въпросът бе поставен от премиера Бойко Борисов и пред сегашния украински президент Владимир Зеленски. Всичко това е без резултат. Както остават без резултат и усилията на българското външно министерство, което обаче винаги защитава украинската европейска кауза, по думите на министър Захариева. "... в отговор на тази подкрепа очакваме и съответни добронамерени действия от украинската държава", казва през февруари в парламента тя. Засега оставаме с чакането. 

Буди недоумение, че след толкова приказки няма нито един документ по темата. Нито декларация на Народното събрание, нито междуправителствен меморандум. Разбирам стремежа на Украйна да няма нищо "черно на бяло", но защо няма от българска страна? Върху това заостря вниманието на депутатите през декември 2019 г. председателят на Асоциацията на българите по света Младен Станев. На заседание на парламентарната Комисия по политиките за българите в чужбина, посветена на проблема с Болградски район, той казва: "Не знам кой трябва да го разписва? Просто трябва да се узакони това нещо, да се разпише на хартия, а не само на думи". Докато обаче в София се чудят кой какво точно трябва да разпише, керванът върви, а ние за жалост сме в ролята на 

ония кучета, дето само лаят

Ако София не може да излезе на глава с Киев, ако България не иска да има твърда политика за защита на малцинството ни, както прави Унгария, тогава има резон да се обърне към американците, които да вземат най-накрая да свършат нещо за нас, след като толкова пъти обгрижихме интереса им по най-разнообразни начини. Съединените щати, меко казано, имат огромно влияние над Украйна. По времето на президента Порошенко те буквално бяха взели тази страна на ръчно управление. Дали дипломацията ни все пак да не опита да задейства този лост и да не смята, че критиката срещу Киев означава автоматична подкрепа за действията на Русия? 

България обаче, за своя чест, има вече положителен опит с дипломатическо въздействие върху чужда държава именно по такъв казус. В края на 90-те години, разказва пред агенция "Кросс" Натали Петрова от софийското Дружество за връзки с бесарабските и таврийски българи "Родолюбец", беше спасен от раздробяване Тараклийския район в Молдова. Огромна роля, казва тя, изигра българската дипломация, в лицето на своите посланици в европейските структури, както и самите управляващи в България. Каква причина може да има да не приложим този опит сега? Защото никакви геополитически съображения не могат да бъдат по-важни от отговора на въпроса, поставен в НС от председателя на дружество "Св. св. Кирил и Методий" Иван Половнюк: "Като вземем предвид, че аз обикалям селата, селата съм ги обиколил още от 1990 г., всички български села в Съветския съюз съм обиколил и навсякъде питат: Къде е България? Кога ще се произнесе тя в наша полза?" 

Липсата на отговор би означавала присъда над цялата ни външна политика на постсъветското пространство. Ако тя е съобразена с българския интерес, разбира се. 

Едно към едно

Владимир Петров:
Без Болградски район няма подкрепа за българщината

"Наскоро беше прието допълнение към закона за местното самоуправление, с който се дават правомощия на Министерския съвет (МС) да определя центровете и териториите на "громадите" (общини - от укр.). Доскоро действаше закон за доброволното създаване на "громадите", а сега това се заменя с принудително. Т.нар. перспективни планове (за административно-териториалното устройство - б.р.) ще се утвърждават от МС. За Одеска област такъв още няма утвърден. Но сега бе спуснат план, по който Болградски район е разделен. Една част отива към Измаилски окръг, а друга - към Арцизски. Типично български район ще се раздели на две части и ще прекрати своето съществуване. 

Макар законите и конституцията да казват, че административно-териториалните единици трябва да се образуват съобразно етническия фактор, то МС отхвърля този фактор според всичките му методологически документи. Това е нарушение и на чл. 16 от Рамковата конвенция за защита на националните малцинства. Освен това, само Върховната рада има пълномощия да ликвидира даден район, а не МС. Ако го няма Болградски район, няма да има и механизъм за подкрепа на българщината в региона. Ние искаме Болградски район да бъде съхранен като уникална културна ценност."

Инспекторатът на МС иска наказания в Министерството на културата

автор:Дума

visibility 475

/ брой: 220

4 щама на грипа тази година

автор:Дума

visibility 382

/ брой: 220

3 януари ще бъде учебен ден в София

автор:Дума

visibility 409

/ брой: 220

Експерти алармират за криза с тока през зимата

автор:Дума

visibility 410

/ брой: 220

Инфлацията рязко се ускорява през миналия месец

автор:Дума

visibility 380

/ брой: 220

Застраховката на такситата поскъпва заради честите инциденти

автор:Дума

visibility 403

/ брой: 220

Еврокомисията повиши очакванията си за българската икономика

автор:Дума

visibility 406

/ брой: 220

Стреляха по резиденция на Бенямин Нетаняху

автор:Дума

visibility 418

/ брой: 220

Тръмп гласи високи мита за Евросъюза

автор:Дума

visibility 395

/ брой: 220

Гръцката полиция на крак заради демонстрации

автор:Дума

visibility 361

/ брой: 220

Ново ниво

автор:Ина Михайлова

visibility 1145

/ брой: 220

Това не са услуги

visibility 416

/ брой: 220

Иска ли Зеленски мир

автор:Юри Михалков

visibility 404

/ брой: 220

За лъжите и истините, свързани с „Гунди – легенда за любовта“

visibility 447

/ брой: 220

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ