Фюрер, "люге", "люгнерс"

Д-р н. Цочо Куманов

Значението на тези немски думи е добре познато. Читателят си спомня за фюрера Хитлер и неговия край, "люге" означава "лъжа", а "люгнерс" е "лъжци" на български език.
Започвам с това необичайно въведение не заради друго, а да напомня, че "фюрерите" - "водачите", лъжата и лъжците са на мода и в моята, в нашата родина. В този контекст са известни и т.нар. гербоносци. Тях обаче трудно мога да приема като хора от моето поколение, да ги назова "човеци" - тях, премиер, председател, президент. За мен те са просто индивиди от биологичното разнообразие на природата българска.
Всички са рожба на случая и на улицата. Най-странното е, че те не знаят, по-скоро не осъзнават кои са, защо са, не усещат, че бъдещето е извън тях. Хвалени и презирани, те са като изригване на газ, който ни обгазява икономически, политически и културно-интелектуално. Ето защо в демократична Европа е трудно и дори невъзможно да се приемат техният език и поведение. Затова разсъждавам върху нашия, български

Модел на нищета

Със сигурност моите мисли ще предизвикат недоумение и скептицизъм, което е въпрос на позиция. Със сигурност обаче настоящият политически модел - на бедност, хаотичност, еднолично управление, омраза и отрицание на всички и всичко, направено досега, е безспорен факт. С една дума, всичко е наред - няма ценности, няма добри резултати, цели, действия, уважение към хората. Вместо това днес, в първото (второто???) десетилетие на ХХI век, имаме циничен, примитивен, брутален потиснически властови нагон върху обществото. Друго не може да се мисли за поведение, в което хуманизмът се превърна в канибализъм, антикомунизмът в патриотизъм, а демократичността в кретенизъм. Зад "чудното" покривало на фюрера-водач виждаме мътна цивилизованост, пълзящи екземпляри, готови да лъжат, да действат без мисъл за народ, бъдеще, култура, наука. Така синтезирано виждам днешния български управленски модел.
Питам се защо е така, коя и каква сила ни кара да се самоубиваме така като народ, защо вместо спокойствие имаме всекидневно безкултурно, политическо и икономическо насилие. Как не стана отдавна ясно колко голяма е некомпетентността на сегашните управляващи, колко са грандиозни лъжите им. Не зная, може би от липсата на историчност у всеки от нас.
Никъде в глобалния свят и още по-малко в Европейския съюз, част от който сме и ние, не може да се види подобна пошлост, мизерия и отчаяние, никъде бесовете на хората не са така подчертани и разрушителни. И възпроизводството на този модел достигна невероятни размери. Може би затова вървим смело напред, към

Долината на мъртвите

Великият български писател Иван Вазов звучи и днес съвременно и актуално. Ето какво пише той на 24 декември 1883 г. във вестник "Народний глас" (бр.457): "Злото е почти непоправимо и пътят, по който сме тръгнали, не е път, който води към достижение на нашите народни идеали, а път към опростяването, към нравствената и политическа гибел."
Сигурен съм, че ще се запитате какво е "долина на мъртвите"? За да бъде по-ясно, нека обясня, че се опитах да си представя едно въображаемо посещение на един египетски фараон, излязъл от своята пирамида в Долината на мъртвите и дошъл да ни посети сега, днес в съвременна България. Ето как си мисля, че може да изглежда това пътешествие:
На входа на съвременна България сме - част от ЕС. До гишето, на влизане в държавата виждам странен субект, с още по-странна шапка-глава каска. Едва прекрачил прага, пред мен се изправят знамена, "много", "много" магистрали, по които се движат всякакви същества. Учудвам се на този напредък, но най-много ме стресна фактът, че уж сме демократична страна, а навсякъде има "електронна гилотина" за проверка на лоялността. Още по-странен ми се видя надписът, светещ на всеки ъгъл - "Надежда всяка тука оставете". Казвам си, че това трябва да е техният модел за мотивиране на гражданите. Постепенно разбирам, че съм влязъл на посещение в държава, известна не с друго, а със своя политически холокост: "убедиха" ме бързо, че грубостта тук е на почит, а лъжата - истина. Бях чувал за неискреността и съмнителните им ценности, но едва тук, в реалността, видях, че те са повече от факт.
Узнах още, изучавайки долината България, че само с финикийски знаци - всички, всички по пътя са честни до смърт. За първи път обаче срещнах мъртви медийни групи и какво ли още не - от сбъркано по-сбъркано.
Но най-много искам да представя на любезния читател едно интервю с един от най-важните "политици" в долината на мъртвите, посочен ми за интервю лично от премиера. Нали бях арабски гост. Въпросите са от мен, а отговорите са "герберски" - ето още един термин, който научих от посещението си в българската долина, тъй като розите вече били от друг цвят.
Въпрос (В): Защо ви наричат Абсурдистан?
Отговор (О): Защото тук се раждаме живи, а живеем мъртви, защото сме пазители на преходността в непреходния свят.
В: А какви са политиците ви, енергични ли са, всеотдайни?
О: Ами те напоследък са доста прибрани, като скопени са, скачат, работят, а резултат няма.
В: А как така при вас фараонът не е фараон, а пожарникар?
О: Защото при нас процесът е обратен - не ги оставяме да живеят след смъртта мумифицирани, а обратното, защото те са мъртви приживе. Режем им главите още в началото.
В: По пътя към вас видях магистрали, движение, но все под земята. Заради това ли главният ви ме помоли да нося много лентички от Египет?
Ж: О да, тези строежи са наша, нова "висша технология", внедрена от...
В: Разкажете ми нещо за вашия "фараон".
О: Ами той явно е призван от боговете, роден, за да руши, като чук е. Но се знае още, че е привърженик на една крилата фраза - "Сначала деньги, а потом все возможно" ("Първо парите, а после всичко е възможно" - "Златният телец", Илф и Петров). Търпи странни трансформации - сутрин е мъртъв, на обяд е мумия фараон, а вечер, вечер просто открива топлата вода.
В: Как измервате времето при вас, как преживявате миналото, настоящето?
О: При нас има минало наужким, настояще и бъдеще наужким, а четвъртото време - което е измерение само в нашата долина, е - каквото дойде. Не ме питай, пришалецо от Египет, да ти обяснявам какво означава това. Трябва да живееш тук, за да разбереш.
В: Как изглежда правителството ви днес?
О: Никак, ние нямаме правителство.
В: А възможно ли е това?
О: Да, защото ние не живеем, ние сме духове, също както и правителството, невидими, не можем да бъдем докоснати.
В: Непонятна страна сте. Изненадан съм от видяното - при вас няма кучета?
О: Много просто - нашите кучета са мъртви души, духове на бивши министри, президенти, разноцветни величия. Ние си ги тачим, защото са мъртви. Лаят обаче като живи.
В: Много добре, а имате ли и местни идиоти?
О: Ами не, защото всички сме идиоти. Такава е управленската догма на нашия подземен свят.
В: Чувам, че имате демократичен парламент. Как работи той?
О: Много просто, всички депутати имат буквари за глухонеми и знакови инструменти - "пари, деньги, money". Много удачно решение, нали?
В: Познавате ли библейските мъдрости?
О: За нас скромността, почтеността, човечността са библейски лъжи. Ние си живеем по свой кодекс на лъжата.
В: Съществува ли при вас корупция?
О: У нас корупцията е управляем благодат, тя е овладяна от водещи политици, така че да сме прозрачни пред ЕС.
В: Имате много жени във властта. Не ги ли величаете много тези ваши политжени?
О: Защо мислиш така - те са само биологично разнообразие в мъртвилото.
В: Знае ли правителството ви, макар и да е дух, че може да си намери майстора също?
О: Ние сме почти готови във всеки момент да се променим и да служим на по-изгодна оферта от сегашната. Това е нашето ноу-хау. Ето ние сега обявихме атомно-ядрена война на Русия.
В: Смятате ли, че светът разчита на вас?
О: Знаете ли, драги пришълецо, понякога от телата на мъртвите изскачат искри, а не мисли. Което е по-страшно и от опозицията. Именно поради това в този наш свят скоро ще поставим пред някоя от най-важните сгради невиждан лазерен лъч с надпис за поколенията: "Тук вече не съществува най-сбърканото и импотентно политическо, чорбообразно сдружение на индивиди." А може и пред Парламента, до паметника на Цар Освободител да се сложи тази мисъл: "Тя, историята, измъчена от гаври и неволи, от необразовани плевели, не се състоя, тя е погребана тук. Останете всички разочаровани от този и онзи свят тук и не ни помнете." Чудесно, нали?
В: Не зная, не мога да ви разбера, вие сте новата загадка на мъртвата долина.
Седнах след това интервю, уморен от мисли, със своя материал от хаоса, в едно кафене. Като пришълец си мърморя "Скоро, много скоро тази долина ще стане измерител, символ на мъртва демокрация", защото духът в нея се оказва по-слаб от властта и парите. А разумът е безумие. Нали?
А аз, публицистът-журналист си чета великия А.С. Пушкин, който преди точно 194 години пише едно вечно стихотворение - "К Чаадаеву":

Товарищ, верь: взойдет она,
Звезда пленительного счастья,
И на обломках самовластья
Напишут наши имена!
(А.С. Пушкин, Стихотворения, 1966, стр.37)

И помнете, читатели - империите са вечни, а не БЦРЦ (Бойко, Цветан, Росен, Цецка). А тях дружелюбно ще посъветвам по-често да посещават гробищните паркове. Може пък пишещата се, не от тях, история да ги остави извън долината на мъртвите.