От началото на годината има лека устойчива тенденция на покачване на цените на хранителните продукти - брашното със 17%, олиото с 20%, маслото - с 18%, като посоченото увеличение е на годишна база. Това казва председателят на Държавната комисия по стоковите борси и тържища Владимир Иванов пред "Нова нюз". Той посочи, че очаква пиковите стойности на цените да бъдат през март. И допълни, че на практика има нормално движещ се пазар и "по-скоро има психологическо напрежение".
По негови думи има световна тенденция на падане на цената на захарта, а при зеленчуците има зависимост от българското предлагане и вноса от Турция и Гърция.
Иванов подчерта, че "грубата намеса в пазарния механизъм не води до добри резултати".
"След влизането на България в еврозоната нищо от това, което се говори като крайни варианти, няма да се случи. Пазарът ще сработи заради конкурентната среда", прогнозира Иванов. И подчерта, че пазарът е спокоен и няма фактори, които да обусловят резки промени.
На Балканите започна бойкот на големите вериги магазини. Протестът е срещу високите цени и ниския стандарт на живот в Северна Македония, Черна гора, Хърватия и Босна и Херцеговина. Следващата държава, в която гражданите се организират да не купуват нищо на 10 февруари, е Косово.
Пенсионираният варненски учител Вера Попова обясни пред БНР, че няма как да бойкотира големите вериги.
"Няма как да не вляза в магазин, но съм за нормализиране на тези цени, защото някои от тях са шокиращи - на сиренето, кашкавала. Най-евтиното кисело мляко вече е 1,69 лв., а последния път беше с 30 стотинки по-евтино. Геврекът беше 1,40, сега е 1,90 лв. В Германия прясното мляко е 2 лева, тук е 3 лева. Маслото там е между 2,50 и 3 лева, а "краварката" тук е 8 лева. Безумие е 8 лева масло".
В магазина открихме краве масло и за 15 лева, за сравнение във френската столица е три пъти по-евтино. С него и с някои други групи стоки у нас има системен проблем, обясни икономистът Адриан Николов. Това са мляко и млечни продукти, яйца и растителни масла. Те са непропорционални спрямо българските доходи, но дори са и над средноевропейските нива. Икономистът се надява Комисията за защита на конкуренцията да отговори на въпроса има ли бариера при вноса на тези стоки или производителите сами успяват да поддържат високи цените. Според Николов трайно високите цени могат да бъдат обяснени с несъвършенства в конкуренцията и работата на пазара в тези сегменти.