Световната банка препоръчва да ни бръкнат още по-дълбоко в джобовете

Миналият петък Министерството на енергетиката публикува на сайта за обществени консултации резюме на доклада на Световната банка "Осъществяване на преход към финансова стабилизация и пазарна реформа на енергийния сектор". Това, което се предлага за обществено обсъждане в рамките на 14 дни - до 3 март, са 20 странички текст с графики, писани от 10 човека от екипа на банката. Поне толкова са посочени като автори. Което означава, че за 560 дни (времето между възлагането на анализа и оповестяването му) експертите са създали по 2 (две) страници текст. Колко е платил Българският енергиен холдинг като възложител все още е тайна, понеже банката не желае сумата да бъде огласена. Според публикации в медиите, докладът в неговата цялост не е публичен заради съдържаща се в него информация, която представлявала търговска тайна. Излиза, че данъкоплатците са длъжни да плащат за анализ (независимо пряко или косвено), чийто резултат не могат да видят. Отгоре на всичко, ако той бъде приет и мерките от него бъдат приложени, те ще бръкнат още по-дълбоко в полупразните ни джобове. Понеже есенцията на резюмето, което ни се предлага, е точно в това.
Ефекта от следването на съветите на частния консултант сме го изпитали на гърба си. Следвайки мъдрите наставления на банката за 10 години (между 2001 г. и 2011 г.)

България закри над 800 училища

Унищожаването на образователната инфраструктура беше опаковано като "оптимизация на училищната мрежа". Експертите й не предвидиха, че заличаването на училищата след време ще доведе до заличаване и на много населени места от картата на страната. Пилотният проект за "оптимизация" беше признат за грешка. Банката не го прилага, нито го предлага на други страни, но вредата у нас беше нанесена. Сега дойде редът на ВиК отрасъла и на енергетиката.
Изготвянето на водната стратегия ни струваше 3,5 млн.лв., които правителството на ГЕРБ плати на консултантите от Световната банка (споразумението за консултантски услуги е подписано през лятото на 2012 г.). Те предвиждат вдигане на цените и концесиониране. Исканията за повече пари за водните услуги са представени в държавния регулатор с бизнес плановете на дружествата в края на миналата година. Увеличението, което се чака да бъде одобрено от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), е между 5% и 30%.
Не по-различен е подходът на Световната банка към енергетиката. В крайна сметка, това, което ни казват консултантите с резюмето на доклада си, е, че трябва да вдигнем цените на електроенергията и да търсим нови заеми. Което пък обяснява защо бившият енергиен министър Теменужка Петкова отлагаше публикуването на документа (вж. каре). ГЕРБ имат горчив опит с цените за електроенергията, които станаха повод за оставката на първия кабинет на Бойко Борисов.

в резюмето на доклада си?
1. Гарантираният капацитет, на който можем да разчитаме при пикови натоварвания в електроенергийната система, е под 10 000 МВт, но в краткосрочен до средносрочен план е достатъчен, стига да няма внезапни аварии.
Този януари опроверга заключението на консултантите. Заради ниските температури и високото потребление беше активиран целият студен резерв и бе спрян износът на ток, но въпреки това системата беше на ръба и се наложи да се обърнем за внос от съседни страни. Подтекстът на експертите от Световната банка е, че нямаме нужда от строителство на нови базови мощности. И той е логичен. Всеки нов производител на базова електроенергия би застрашил в перспектива пазарния дял на американските централи.                    
2. Вследствие водената политика в сектора - бум на въвеждането в експлоатация на ВЕИ-централи (през 2011 г.), преференциалните цени, по които е изкупувана енергията им, а също тази на когенерациите, заедно с дългосрочните договори на американските ТЕЦ-ове, са довели до "тарифен дефицит". С други думи електроенергията е изкупувана от производителите на по-високи цени, отколкото е продавана.
Проведените мероприятия за намаляване на дисбалансите (изкупуването само на онези количества електроенергия от когенерациите, които са произведени по високоефективен начин; увеличаване на таксата "задължение към обществото"; въвеждане на такса в размер на 5% от месечните приходи от продажбата на електроенергия на всички производители и търговци, както и върху приходите от достъп и пренос на електропреносното и газопреносното дружество; ограничаване на количествата електроенергия, които НЕК изкупува от ВЕИ на преференциални цени и др.) намаляват тарифния дефицит, но имат негативно въздействие върху финансовото състояние на дружествата.
3. Стойността на енергията в България е

важен политически въпрос

но с провежданите политики за удържане на цената й правителствата субсидират всички потребители без оглед на доходите им или на енергийната им уязвимост. Енергията формира средно 14% от разходите на домакинствата, като 20% най-бедни харчат за нея 17,4% от общия си бюджет, докато 20% най-богати - 11,9%. Действащите програми за социално подпомагане са неадекватни и не обхващат домакинствата в риск.
Три са предизвикателствата, с които секторът трябва да се справи, според консултантите от Световната банка: значителни задължения, натрупани през последните години; висок дял на електроенергийните разходи в бюджетите на домакинствата, особено в най-бедните; значителен дял на електроенергията, изкупувана по дългосрочни договори и по преференциални цени.
Препоръките за справяне със задълженията са: вземане на нови заеми, увеличаване на таксата "задължение към обществото"; изкупуване на технологичните загуби на пазарен принцип. Дългосрочните договори за изкупуване на електроенергия и изкупуването по преференциални цени се предлага да бъде трансформирано във финансов договор, известен като Договор за разлика. Този договор гарантира печалбите на стопанските субекти, изкарвайки ги пред скобите на пазара. За енергийно бедните се препоръчва разширяване на критериите за допустимост, увеличаване размера на помощта, интегриране на социалната тарифа в действащата система за социално подпомагане.
Предложенията са на масата. Ще следваме ли  съветите на чуждите банкери, или ще чуем най-после потребителите и българите, работещи в енергетиката, предстои да видим.



Пътят на 20-те страници

На 7 август 2015 г. Българският енергиен холдинг (БЕХ) и Световната банка в присъствието на министър (тогава) Теменужка Петкова подписват консултантски договор за цялостен одит на финансовото състояние на енергийния сектор преди отварянето на пазара от началото на 2016 г. и старта на енергийната борса. БЕХ и Министерството на енергетиката очакват банката да предложи механизъм, който да компенсира разликата между цената, на която Националната електрическа компания (НЕК) изкупува електроенергията на американските ТЕЦ-ове, ВЕИ-централите и когенерациите, и цената, на която я продава вече не като обществен доставчик, а като играч на свободния пазар. Договорът е със срок от 6 месеца (т.е. 7 февруари 2016 г.). Стойността му не е оповестена и до днес.
На 25 ноември 2015 г. зам.-министърът на енергетиката (тогава) Николай Николов обявява във Варна, че окончателният доклад на банката за либерализацията на енергийния пазар ще бъде готов през пролетта. На 14 април 2016 г. (два месеца след изтичане на шестмесечния срок, обявен при подписване на договора) Световната банка представя в Министерството на енергетиката основни моменти от доклада. Енергийният министър обещава, че "до 2-3 седмици финалният вариант на модела ще бъде изготвен и ще бъде представен за широка дискусия". Очаква се финалният вариант на модела да е готов в средата на месец май, пише в прессъобщението за събитието.
От стенограмата на заседание на Комисия за наблюдение на дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране към парламента, проведено на 16 юни 2016 г., става ясно, че държавният регулатор не е получил никакъв доклад и няма достъп до него.
На 16 ноември 2016 г. пред журналисти министър Теменужка Петкова коментира, че екипът на Световната банка ще представи през следващите няколко дни пред широката общественост моделът за либерализация на енергийния пазар за обсъждане. По думите й моделът е готов, включително и този за компенсиране на дефицита и "цялостния финансов модел за пълната либерализация". Такова представяне няма, но на 3 януари 2017 г. в интернет страницата на "Капитал" е публикувана статия със заглавие "Изводите на Световната банка за електроенергийния сектор", преразказваща части от доклада, някои от които в детайли.
На 17 февруари 2017 г. Министерството на енергетиката предлага за обсъждане чрез интернет портала за обществени консултации резюме на доклада на Световната банка "Осъществяване на преход към финансова стабилизация и пазарна реформа на енергийния сектор".