Искаме повече държава в енергетиката

ТАСКО ЕРМЕНКОВ е роден през 1955 г. в София. През 1981 г. завършва международни икономически отношения в Московския институт за международни отношения, а през 1984 г. ВА "Георги Стойков Раковски". Специализирал е "Финансов анализ на инфраструктурни проекти" в Института за публично-частно партньорство във Вашингтон през 1996 г. През 2003 г. става изпълнителен директор на Агенцията по енергийна ефективност. Доктор в областта на техническите науки от март 2015 г. Депутат в 42-то и 43-то Народно събрание, член на парламентарната комисия по енергетика. Кандидат за депутат на "БСП за България", водач на листата в 21 МИР - Сливен


"Дългосрочната ни цел е 8 млн. българи и нито един под прага на бедността"


- Г-н Ерменков, бяхте народен представител в 42-то и 43-то Народно събрание. И в двата мандата бяхте ангажиран с проблемите на енергетиката. Какво бъдеще очаква българския енергиен отрасъл, тази зима показа много пробойни в него?
- Бъдещето на енергийния отрасъл зависи от изхода на изборите. Ако се запази управлението на държавата такова, каквото беше от 2014 г. до края на миналата година, енергетиката не я очаква нищо добро. По много причини. Първо поради това, че в сектора има абсолютни дисбаланси, в това число и поради управлението. Мога да обобщя, че ГЕРБ се проявиха като стихийно бедствие и в сектор енергетика. Една от кардиналните разлики, които има между нас и ГЕРБ по отношение на управлението в т.ч. и на енергетиката, е, че ние от БСП искаме повече държава в енергетиката, т.е. държавата да се върне с регулация, с инвестиции, като гарант на обикновения потребител, че ще получава качествена услуга на достъпна цена.
- Опонентите ви обвиняват БСП, че прави грандомански проекти - АЕЦ "Белене", "Южен поток", но тези дни стана ясно, че без АЕЦ май няма да се справим?
- Мащабността на проектите зависи от дълбочината на познанията, които имаме в конкретната област. Колкото по-повърхностни са  познанията и възможностите за управление на един сектор, толкова по-дребни са проектите. Колкото по-добре си запознат с проблематиката, колкото по-добре знаеш какво е бъдещето в световен мащаб, не само в национален, толкова по-мащабни проекти трябва да правиш, за да можеш да се изправиш срещу предизвикателствата. Мащабността на един проект зависи и от това дали е необходим, а необходимостта зависи от това какво бъдеще искаме за България. Ако искаме тя да е индустриално развита и да заема мястото, което си беше завоювала, значи ще имаме нужда от енергия. Щом ще имаме нужда от енергия, трябва да я осигурим по начин, който не вреди на околната среда. Единственият начин, по който това може да се случи, е чрез ядрената енергетика. Още повече, че има подготвена Директива на ЕС за повишаване на изискванията към емисиите, отделяни от електроцентралите, изгарящи въглища. Те, освен че трябва да намалят концентрациите на въглероден двуокис, ще трябва да редуцират и други вещества, което технологично няма как да се осъществи. Ако директивата бъде приета, България ще трябва да затвори всичките си въглищни централи. Надявам се, че ЕС ще се съобрази с това, че централите, които работят в България, имат очистващи инсталации и няма да се стигне до такива драстични мерки, още повече, че енергията, генерирана от тези централи в момента в България, е най-евтината, като махнем, разбира се, АЕЦ "Козлодуй", и е гаранция за енергийната и националната сигурност на България. Така изглеждат нещата с днешна дата. В бъдеще изискванията към въглищните централи ще се завишават и цената на емисиите, и цената на съоръженията, които са необходими за улавянето им, ще е такава, че енергията им ще бъде непосилна. Именно това е една от причините ние да искаме построяването на АЕЦ "Белене".
- По какъв начин трябва да се случи това?
- Моето лично мнение е, че трябва да се направи широко обществено обсъждане, за да можем не само ние да решим какво трябва да се прави, а и да запознаем хората с плюсовете и минусите на една такава централа, цената, на която се очаква тя да произвежда електроенергия, за да може когато вземаме решение, да сме убедени, че и народът е убеден в правилността му и че и той го иска.
- Стана ясно, че писмото, предупреждаващо мини "Марица изток" за опасността от приемане на по-високи изисквания за емисиите, е получено още в началото на годината и дружеството е уведомило кабинета "Борисов" и енергийния министър. Те обаче не са реагирали, нито споменаха нещо в публичното пространство. Това изненадва ли ви?
- Това писмо беше тук още декември месец. Аз съм го виждал изпратено до мините и оттам до Министерския съвет. Не мога да кажа защо нямаше ответна реакция, вероятно това е поведение по схемата всички лоши неща да ги премълчим, да ги прехвърлим на следващото управление и да го обвиним за тях. Това е старият сценарий на ГЕРБ - по тяхна вина спират парите, но ги спират по време на наше управление и ние сме виновни за това, че са ги спрели и че ГЕРБ не са си вършили работата като хората. Стар сценарий, надявам се българският народ да не се хваща на него.
- Да си енергиен министър и да излезеш и обявиш, че страната е заплашена от спиране на 3000-5000 МВт базови мощности, не е приятно. Теменужка Петкова се изплаши, не мислите ли?
- Отпаднат ли между 3000 и 5000 МВт базови генериращи мощности, ние ще останем само с 2000 МВт - тези на АЕЦ "Козлодуй". Това означава срутване на цялата енергийна система с всички последствия. Или внос на електроенергия от съседни страни, които и без това не са в цветущо положение и нямат такъв излишък, който да покрие недостига при нас, а цените, не искам да коментирам какви ще бъдат. И вместо да бъдем, както сме били, нетен износител на електроенергия, вече не сме, защото януари месец и февруари вече внасяхме, ще се превърнем в нетен вносител без никакъв износ.
- По мнението на експерти от ЕСО със спирането на ТЕЦ "Варна" България е загубила позицията си на енергиен център на Балканите.
- Губим я, да, и ако не вземем бързи конкретни мерки да възстановим обема на генерираната електроенергия, от център на енергийна сигурност за Югоизточна Европа ще се превърнем в периферия и рисков фактор за региона, защото вместо да осигуряваме електроенергия за дефицитите, които съществуват, ние ще ги увеличим.
- БСП записа в платформата си, че ще възражда индустрията. Какви са проблемите на хората във вашия избирателен район Сливен?
- На икономическите карти на България, които бяха разпространени до 1989 г., отраслите на промишлеността се отбелязваха в различен цвят, спомняте си кръгчета със сектори. В кръгчето на Сливен нямаше липсващ цвят. Всички цветове бяха там - и лека, и тежка индустрия - машиностроене, текстилна и стъкларска промишленост, дървопреработване, електротехника. Нямаше нещо, което в този регион да липсва. Сега нещата са плачевни. Големите заводи, които произвеждаха и създаваха работни места, част от тях въобще ги няма, в друга част работят отделни цехчета и поради тази причина нивото на безработицата в града е високо и младите хора си тръгват. Затова една от целите, които си поставяме в нашата предизборна платформа и след това надявам се, ако спечелим доверието на избирателите и започнем да управляваме държавата, е прагматизъм във възстановяването на икономиката с една единствена цел - младите да се върнат и младите да не напускат. Тук, разбира се, влизаме и в други области, че освен индустрия, трябва да имаме и квалифицирана работна ръка, което значи че са необходими промени и в образованието, и в здравеопазването. Всичко това, пак казвам, е с една единствена цел, тя е записана и в нашата програма като една дългосрочна, повтарям дългосрочна, за период от 20-30 години, бих я нарекъл национална кауза - 8 млн. българи и нито един под прага на бедността. Това е един дълъг път, на който първите крачки сме ги очертали с нашата предизборна програма, първите четири години, ако народът ни даде възможност да управляваме. Това е обвързване на икономиката със социалната политика, образователната политика и здравеопазването.
- В какво ще сблъскате позиции с кандидатите на другите партии в Сливен?
- Предполагам, че основният ни опонент ГЕРБ ще продължи с лъжите, които разпространяваше досега, че те са довели държавата до цветущо положение, ще твърдят, че ние сме популисти, а те са реалисти и ще пропуснат един малък факт - точно те са тези, които в момента се хлъзгат по популизма и лъжат. В края на годината приеха един асоциален бюджет, един бюджет, който обричаше държавата на стагнация и изведнъж, сякаш "падайки от Марс", разбраха, че този бюджет е много лош и сега ще увеличават всички плащания, които замразиха сами. ГЕРБ замрази плащанията, защото нямало пари. Месец по-късно се оказа, че има пари, което ме навежда на мисълта, че тези пари, които те смятат, че сега ги има, са били предназначени да бъдат ограбени от българския народ и прибрани в определени джобове.
- Хората се измориха да ги лъжат. Какво ще им обещаете, може да е едно, но което ще изпълните?
- Още 2009 г., когато се явявах на парламентарните избори като мажоритарен кандидат в София в 24-ти МИР, си бях избрал следното послание към избирателите: "Аз не обещавам, аз изпълнявам". Моят ангажимент ще бъде всичко, което сме записали в програмата, да се опитам да го превърна в действителност.