Дроновете - фантазията става реалност

Може да ви се струва, че дроновете са се появили през последните десетина години, но това е заблуда. Вярно е, че в последно време станаха "видими", успешно се наместват в различни сфери на живота ни и правят заявка за все по-осезателно присъствие. Независимо как ще ги наречем - безпилотни летателни апарати, квадрикоптери, бикоптери, безпилотни авиосистеми и прочие, те имат почти вековна история.
Смята се, че създателите им са англичаните, но американците също имат претенции за авторство. През септември 1898 г., когато в Ню Йорк се провежда станалата вече постоянна изложба за електроника, един експонат се превръща в обект на небивал интерес. Кораб, конструиран от Никола Тесла, демонстриран на посетителите, бил управляван от дистанция и можел да променя скоростта си. Идеята за дистанционно управляема техника предизвиква широк отзвук в научните среди. Целта на подобен род апарати, посочена тогава от Тесла, е с тяхна помощ да се проучат недостъпни природни обекти. 
30-те години на ХХ век са повратен момент в "биографията" на дроновете. На прага на Втората световна война стрелците от зенитната артилерия на Кралския военноморски флот на Англия провеждат учебни стрелби по движещи се мишени, теглени "на буксир" от самолет, управляван от пилот. Скоростта им не била висока, а позицията сравнително лесна за уцелване. Към тези минуси се добавял и още един - съществувала реална опасност вместо мишената да бъде улучен самолетът и човекът в него. Тренировките били оценени като опасни и нискоефективни. От този момент започва разработката на по-бързи мишени и което е по-важно - безпилотни.
През 1932 г. е създаден първият в света радиоуправляем безпилотен самолет, който можел да излита и да се приземява самостоятелно. Той, разбира се, бил прекалено тежък, но това не отказало изобретателите и те продължили работата си по усъвършенстването му. Около 1935 г. е създаден по-лек и маневрен самолет, наречен Queen Bee (пчела-майка), след което се появява терминът "дрон" (dronе - търтей, заради звука, който издават апаратите, наподобяващ жуженето на рояк от пчели). Управлението ставало само с няколко копчета, но пултът, на който се намирали, бил огромен. Тренировките на армията с Queen Bee показали нейната неподготвеност. Разказват, че веднъж мишената летяла цял час под дъжд от снаряди, изстрелвани от военните кораби на английския кралски флот, но накрая се приземила, без да бъде уцелена. Изобретението нямало как дълго време да остане скрито.
Във втората половина на 30-те години на ХХ век Германия, САЩ и СССР започват да правят собствени разработки, но за военни цели дроновете са използвани само от САЩ и СССР. Те стават особено популярни по време на студената война. Усъвършенстваните машини можели да летят километри, без да се нуждаят от зареждане. Американците монтирали камера и ги ползвали за разузнавателни задачи. Липсата на военен пилот в апарата спестявала главоболия от политическо, военно и хуманитарно естество. Съществен тласък в приложението на дроновете настъпва след сриването на кулите-близнаци на Световния търговски център в Ню Йорк.
Днес армията на САЩ прави изпитания на товарен дрон. Идеята тръгва от платформата Kickstarter, чрез която се събират дарения за реализиране на проекти в различни области (българският проект за Halfbike - полуколело, за което и ДУМА писа, беше финансиран по този начин през 2015 г.). Впоследствие в реализацията й са привлечени и военните. Доставката на боеприпаси, храна или медикаменти например на бойното поле или в засада са сложни и скъпоструващи операции. Товарите могат да бъдат хвърляни от вертолет или самолет, но къде по-безопасно е това да се върши от роботи-дронове. Тестовата версия прилича на огромен квадрокоптер, но амбицията на създателите му е да лети до 200 км и да пренася до 350 кг товари.
Как би изглеждала една бъдеща война при експлозивното навлизане в употреба на дистанционно управляемите апарати, бързото им усъвършенстване и разширяване на възможностите им. Американската армия има вече над 11 000 бойни дрона. Всички държави строят свои безпилотни летателни апарати. Експерти предричат, че с тях ще се случи същото, каквото и с персоналните компютри - ще стават по-малки, по-бързи, по-евтини, по-умни. Способността им да противостоят във враждебно обкръжение и дори да го унищожават, при това без да бъдат забелязани, означава, че рано или късно ще се превърнат в основните действащи лица от войните на бъдещето.
Един от най-използваните от военните безпилотни летателни апарати Predator може да се задържи 27 часа във въздуха. Руският му аналог "Дозор-600" лети 30 часа, а разработеният неотдавна в Калифорния Global Observer стои в небето цели 168 часа заради голямата работна височина - 20 000 м и използването на течен водород за гориво.     
В началото на ХХI век дроновете навлизат и в цивилната сфера. Могат да се видят на техническите панаири и изложения и да се поръчат по интернет. Интересът към тях прави производството им рутинно, а многообразието от дронове-конструктори, произведени от 3D принтери, вече не е фантазия. Приложението им е разнообразно - от играчка за малчугани и възрастни до машини, помагащи на учените в изследване на недостъпни за тях места или спасители на човешки живот. Те могат да контролират качеството на въздуха, да откриват вулкани, лавини и други потенциални източници на бедствия.
"Вие се притеснявате, че службите за безопасност могат да следят телефонните ви обаждания, електронната поща или интернет трафика? Представете си, че дрон може да следва човека като сянка. И тези устройства могат да бъдат насочени към вас от когото се сетите - от бракоразводен адвокат или частен детектив през собственик на скандален блог до обикновен шегаджия или някой извратен тип".
Думите са от статията "Дроновете идват: поглед към антиутопията" на Адам Пененберг и са добър повод за размисъл за това докъде могат да стигнат технологиите, как да се предпазим от злонамерената им употреба и дали не е време за регламентиране на присъствието им в живота ни. Миналата година Русия прие закон за регистрацията на всеки дрон с тегло над 250 грама. Във Великобритания обсъждат въвеждането на изпити за собствениците на дронове. 

Четири открития,  направили дроновете възможни:

1.  GPS (Global Positioning System - глобална система за позициониране). През 1981 г. първият GPS-предавател тежи 15 кг и струва над 100 000 долара. Днес GPS е чип с тегло 0,3 грама, чиято цена е под 5 долара. 
2. IMU (Inertial Measurement Unit - стабилизатор), измерва скоростта, ориентацията и ускорението. През 1960 г. тежи повече от 15 кг и струва милиони. Днес представлява няколко чипа с цена 1 долар и се побира в телефона ви.
3. Цифрови камери. През 1976 г. първата цифрова камера Kodak снима с разделителна способност 0,1 мегапиксела, тежи килограм и струва над 10 000 долара. Съвременните цифрови камери са в пъти по-добри, разделителната им способност е 1000 пъти по-висока, 1000 пъти са по-малки и толкова пъти са по-евтини. 
4. Компютри и безжична комуникация (Wi-Fi, Bluetooth). От 1980 г. насам компютърните и безжичните технологии са милиард пъти по-добри.


Какво могат по-добре от човека


Вече не правят впечатление снимките с дрон от високо. Телевизиите и киното харесаха възможностите на безпилотните "оператори" и все по-често ги включват в продукциите си. Военните отдавна са им намерили десетки приложения, за част от които дори не се досещаме. Но дроновете могат и много други неща, дори да изместят човека от някои професии. Е, ако не напълно, то поне в значителна степен.

Археолози
През 2014 г. квадрикоптерът GoPro успява да открие древно селище в Мексико. Термокамерата, която е монтирана на него, локализира студените участъци под пясъка, които представляват интерес за археолозите.

Доставчици на интернет
През 2014 г. два интернет гиганта обявиха намеренията си за създаване на мрежа, която да покрие цялата планета. Дронове, захранвани със слънчеви батерии, лазери и спътници, ще работят синхронно, за да може и най-трудно достъпните кътчета на Земята да имат достъп до интернет.

Спасители   
Масачузетският технологичен институт е разработил мини-вертолети, които могат да се управляват дистанционно. Те могат да доставят лекарства и консумативи в труднодостъпни места. Този вид транспорт ще бъде в пъти по-евтин в сравнение с ползването на конвенционални вертолети или на автомобили.

Куриери
Двата гиганта Amazon и Alibaba смятат да използват дроновете за доставка на поръчки. Засега двете компании търсят начини да преодолеят законодателните пречки и нищо чудно да успеят тъй като към усилията им се е присъединил и Google.
Дроновете доставят не само стоки, но и пици. Използва ги (от 2013 г.) една от световните вериги - Dominos Pizza , която притежава ДомиКоптери.

Санитарни инспектори
Тези дронове са помощници в строителството. Те обследват строителните площадки доколко отговарят на санитарно-хигиенните норми, следят за наличието на електромагнитни и радиоактивни лъчения, а също и за нивото на шума в околната среда.

Рекламни агенти
Азиатска мрежа ресторанти използва 10 дрона, които да я рекламират. Безпилотните апарати, към които са прикрепени банери, кръжат по обед около бизнес центровете, канейки "белите якички" да посетят ресторантите от веригата.

Сервитьори
В Сингапур дроновете помагат за справянето с недостига на обслужващ персонал в заведенията за обществено хранене. Управлението им се осъществява с компютърна програма, а за пространствената им ориентация помагат инсталирани по тях инфрачервени датчици. В лондонския ресторант Yo Sushi те успешно заместват сервитьорите, които вместо да обикалят от маса на маса, управляват безпилотните апарати с iPad-приложение.

Охранители
Всеки дрон, който е снабден с инфрачервена видеокамера, датчици за движение и температура и електрошоков пистолет, може да замени охранителите. Немските железници вече имат опит в подобно приложение на дроновете, които са използвани, за да разкрият кой шари с графити вагоните на влаковите композиции. Дроновете, на които била поверена отговорната задача, са летели на височина 150 м над релсовия път и са се спускали веднага, щом "забележат" нещо подозрително.
Държавите от години водят борба с нелегалната имиграция, пиратството и тероризма. Полицията и граничните служби на Австралия например активно използват безпилотници, за да осигурят безопасността на крайбрежните си зони, а САЩ са ги включили в охраната на границата си с Мексико.


Фермери
Биолози и епидемиолози от САЩ бият тревога - в страната намалява застрашително пчелната популация. Все още няма категорично мнение чия е вината за това - на пестицидите, паразити или някакви вредни влияния на околната среда. За решаване на проблема учени от Харвард са създали робопчела, превръщаща енергията в движение (пиезоелектрик). Този проект не може да спаси всички пчели в света тъй като има ограничения. Робопчелите са свързани чрез кабел към източник на енергия, а миниатюрното им "тяло" не позволява да се коригират движенията им. Нищо чудно обаче след време да не можем да различим истинската пчела от роботизирания й аналог.

Треньори
Специалисти от австралийския технологичен институт са създали дрон, който може да изпълнява ролята на личен треньор по време на бягане. Той съпровожда тичащия, задавайки му ритъма. С него могат да се правят и състезания по бързина. За да няма усещане бегачът, че е преследван, създателите на Jogobot са се погрижили той да лети винаги пред човека.

Винопроизводители
Безпилотни летателни апарати са помощници на френските винопроизводители от района на Бордо. Снабдени с камери с висока разделителна способност, те облитат лозовите масиви и пращат информация за състоянието им. Това улеснява и прави навременни решенията за нуждите от напояване или наторяване на насажденията. Дроновете са снабдени и с инфрачервена камера за определяне на степента на зрялост на гроздето. По този начин събирането на реколтата може да стане в точния момент, което е от особена важност за качеството на виното.

Журналисти
Понеже тези апарати, летейки във въздуха, могат да "виждат" всичко, те са чудесни помощници в работата на средствата за масова информация. Това са разбрали и в университета в Мисури, където бъдещите журналисти се обучават как да управляват дронове, за да събират информация. Голям опит в работата с дронове има натрупан у папараците, които ги използват, за да правят снимки на публични личности и звезди от шоу бизнеса. Дроновете са особено ценни помощници на спортните журналисти в отразяването на екстремни видове спорт като рали, сноуборд, бейсджъмпинг.



Мини дрон