18 Ноември 2024понеделник23:57 ч.

Стария град е брошката на ревера на Пловдив

Той е училище за история и култура, а не питиепродавница

/ брой: 30

автор:Пенка Калинкова

visibility 3210

Община Пловдив започва дебат и набира идеи, които да бъдат заложени в програма от мерки за оживяване на Стария град и превръщането му, по подобие на квартал "Капана", в оживено място за среща на хора, събития и инициативи. Обмисля се да се затвори информационният център до църквата "Св. св. Константин и Елена" и помещението да бъде дадено под наем за питейно заведение или кафене. Има и други идеи. 235 000 лв. от бюджета ще бъдат предоставени на Арменското църковно настоятелство, за да реализира проект за удължаване на стълбите от църквата до Небет тепе, като ще има и две тераси с пейки за наблюдение. Проектът е готов и е съгласуван с НИНКН.
Познавам Стария град - пораснала съм заедно с него - с всяка реставрирана къща и ново място за компаниите ни в онези години - 70-те-80-те: Старата къща, Алафрангите, Домът на журналистите, "Пълдин"... Прекрасни вечери с приятели - художници, артисти, писатели, журналисти. Вижте рисунките на Борис Димовски в приземния етаж на управлението на "Старинен Пловдив" и ще научите кои бяха главните действащи лица в годините, когато той беше на върха на славата и популярността си. Там водехме гостите си от чужбина, там си правехме срещите с приятели.
През него са минали и оставили възхитени подписи такива знаменитости като Габриел Гарсия Маркес и Инокентий Смоктуновски, Уилям Сароян, Уилям Мередит и кой ли не... Но имаше стопанин, който живееше там, приятел на мнозина от нас, и тук е редно да споменем с добро Атанас Кръстев/Начо Културата. Той умееше да събира интересни хора, творци около себе си. Имаше екип от съмишленици. Много съм се занимавала с проблемите на Стария град особено след промяната, през последните 27 години, много съм писала за неговото предназначение и управление. Съдържанието му налага културен туризъм или култура и туризъм. Не може да бъде "като", не може да бъде "по подобие" на "Капана". В "Капана" хлътваш с няколко крачки встрани от главната улица и веднага сядаш зад някоя масичка, защото "Капана" са няколко улици на кръст. Няма усилие, има само забавление. "Капана" е чаршия и питиепродавница на открито. Стария град е нещо съвсем друго. Върху Трихълмието е възникнал градът. Това е Акрополът на Пловдив с крепостта на Небет тепе, с Античния театър и разноцветните възрожденски къщи. Трябва да направиш усилие, за да го изкачиш по калдъръма, особено през зимата. Трябва да се насърчава културният туризъм, като се осигурява финансиране за музеи, галерии, паметници на културата.
Да припомним - в него има поне 5 музея: Етнографският, на Възраждането и националноосвободителните борби, Музей на Христо Г. Данов и българското книгоиздаване, Държавната художествена галерия, къщата с музейна сбирка "Ламартин", а колко галерии, които са пак своего рода музеи - на Златю Бояджиев, на Димитър Киров, на Георги Божилов-Слона, на Енчо Пиронков, на Анастас Константинов, освен това галерия "Филипополис", "Възраждане", "Червеното пони", Къщата на Мексиканската графика... Всяка къща - Балабановата, Хиндлиян, Недкович, Клианти, е също музей. А може да бъдат отворени за посещение и "Бирдас", и Антовата къща. На територията на Стария град са две големи учебни заведения - АМТИИ (Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство), разположена в няколко сгради, включително в Зеленото училище и къщата на "П.Р. Славейков", бивш туристически дом, както и Биологическият факултет на Пловдивския университет, има поне шест църкви - катедралната "Света Богородица", "Свети Николай", "Свети Димитър", "Свети Константин и Елена", арменската "Сурп Кеворк", "Света Неделя"... още Дом на учените, някога имаше и на журналистите и архитектите - те вече не съществуват.
През 90-те години се направиха големи безобразия. Хроничният финансов дефицит докара тогава дотам, че културното наследство от наслада и гордост се превърна в обременително, тежко задължение. Някои къщи бяха дадени на концесия, която по-късно им се отне или не беше продължена. От концесиите съжалявам за "Конюшните на царя", от едно живо място за младежка култура се превърна отново в пустош. По онова време - 90-те, само Данчовата къща бе реставрирана и то с немски пари. Цяло десетилетие продължи и одисеята около къщата Клианти, но сега можем да се радваме на нейното своеобразие, уникалност и великолепие. Питейни заведения не липсват, но след затварянето на "Конюшните на царя" и ограниченото ползване на "Ритора" и "Пълдин", какво да кажем. Впрочем, липсват и добре оборудвани съвременни тоалетни. Какво иска туристът, след като разгледа и се наслуша - място да поседне, да пие една студена вода и да посети тоалетната.
"Капана" и Стария град са две различни концепции - "Капана" бе замислен като квартал на креативните индустрии, макар че по-скоро става дума за ръчноизработени предмети. А Стария град е Училище, даже Университет по изкуствата, като при това в него живеят и хора със своите потребности и нужди.
Стария град може да бъде прекрасно училище по история и култура. Преди няколко години водих един курс, който бях нарекла "Театралната история върху релефа на Пловдив". Идеята ми беше да разкажа историята на града, включително и театралната история, чрез подробно пътешествие по релефа на Стария град, влизайки от къща в къща и на открито, оглеждайки и откривайки сценичните пространства. В Стария град има още много използвани инцидентно и въобще неизползвани възможности за правене на театър. Трябва само да имаш очи и известни културни познания, за да ги видиш.
Хребетът на дискусията за Стария град винаги се е оформял от радикално мислещите и предлагащи да се продава и концесионира на всяка цена и от тези, за които Стария град е нещо съдбовно, по-съкровено от купчина камъни и разноцветни фасади. Някои от имотите са в плачевно състояние, крепят се само фасадите. Има и празни терени. Преди десетина и повече години, след като беше реализиран с незначителни изключения т. нар. списък на Бадев (зам.-кмет по култура по онова време) за продажби и концесии, се обединихме около решението от парите да бъде създаден общински фонд, средствата от него да бъдат насочени за подобряване на инфраструктурата на Стария град, както и за нови проекти като музей на открито на Небет тепе, музей на пластиката в дворното място пред Градската художествена галерия и т.н. Не се случиха тези проекти, парите се потрошиха за друго.
Трябва ни нова социализация/ресоциализация на паметниците на културата от и за младите хора. Никой от големите познавачи на града - историци и писатели, няма да откаже да се включи в урока по история на Пловдив. Някога бившият кмет на Стария град, вече споменатият Атанас Кръстев, разказваше до смъртта си с подробности историята на възкресяването на всяка от старите къщи, днес паметници на културата. Идеята за възстановяването на Балабановата къща например се родила след негово посещение със знаменития  художник Георги Божилов-Слона, лека им памет, в Италия. Разгледали вила "Боргезе" и им хрумнало, че и Пловдив може да си има свое "палацо". Само по себе си паметник на културата, но и изпълнено с великолепни картини и мебели. Без подкрепата на тогавашния пловдивски кмет Диран Парикян и на държавата идеята не би била реализирана. Жалко е подобни къщи да се превръщат в частна собственост и да не бъдат обществено достояние. Каква е съдбата и на творческия дом на журналистите "Захари Стоянов"? Някога председателката на Дружеството на журналистите в Пловдив Йорданка Аначкова и нейният заместник - писателят Николай Казанджиев, лека им памет, вложиха много от себе си, за да се обзаведе и превърне къщата в място за творчество и срещи. Днес предназначението е сменено. Не бива да се пренебрегват мненията на хора като арх. Румяна Пройкова и арх. Виолета Раева, чиито живот и съдба са вградени в историята на Стария град, на галеристите Краси и Сим Алексиеви, на изкуствоведите Красимир Линков и Галина Лардева, на музиканти, артисти, журналисти... Но и на младите хора. Та те обсаждат Стария град в Нощта на музеите и галериите. Със специалистите, но и с младите хора калдъръмът на Стария град ще бъде преодолян по-лесно. Отделните къщи наистина трябва да имат своето предназначение, всяка да пее със свой глас, всяка да разказва своята история. Може да има различни маршрути - територията на Стария град не е малка. В книгата ми "В търсене на великолепните съвпадения" имам раздел "Пловдивски любовни траектории", някои от любовните истории са се случвали на територията на Стария град - достатъчно е да се вгледаме в графита на калкана над тунела, където се виждат ясно фигурите на Захари Зограф и млада хубавица, съвсем наблизо е къщата на Димитър Киров и там над вратата има мозаичен портрет на Ди Киро и Русалия Кирова, а недалеч от долния вход към Античния театрон е къщата на Георги Божилов-Слона, която помни тихите стъпки на красивата Катя Паскалева.
Стария град е брошката, забодена на ревера на Пловдив, с която се кичим. Но брошката е с патина и за нея трябва да се полагат сериозни грижи. Стария град е благословената територия, винаги запазеното ни място в културната история на света. Никоя грижа за него не е в повече.















 

Инспекторатът на МС иска наказания в Министерството на културата

автор:Дума

visibility 475

/ брой: 220

4 щама на грипа тази година

автор:Дума

visibility 382

/ брой: 220

3 януари ще бъде учебен ден в София

автор:Дума

visibility 409

/ брой: 220

Експерти алармират за криза с тока през зимата

автор:Дума

visibility 410

/ брой: 220

Инфлацията рязко се ускорява през миналия месец

автор:Дума

visibility 380

/ брой: 220

Застраховката на такситата поскъпва заради честите инциденти

автор:Дума

visibility 403

/ брой: 220

Еврокомисията повиши очакванията си за българската икономика

автор:Дума

visibility 406

/ брой: 220

Стреляха по резиденция на Бенямин Нетаняху

автор:Дума

visibility 418

/ брой: 220

Тръмп гласи високи мита за Евросъюза

автор:Дума

visibility 395

/ брой: 220

Гръцката полиция на крак заради демонстрации

автор:Дума

visibility 361

/ брой: 220

Ново ниво

автор:Ина Михайлова

visibility 1145

/ брой: 220

Това не са услуги

visibility 416

/ брой: 220

Иска ли Зеленски мир

автор:Юри Михалков

visibility 404

/ брой: 220

За лъжите и истините, свързани с „Гунди – легенда за любовта“

visibility 447

/ брой: 220

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ