О(бе)зверяване

Справедливият гняв на габровци се обърна в озверяване. Фитила запали не наглият побой в магазина, а бездействието на МВР и прокуратурата. Първо беше страхът, днес властва гневът.

Кой обаче допусна опитите за саморазправа и вандалщината след мирния протест пред общината? Агитката от бръснати глави с качулки, въоръжени "спонтанно" с бухалки и камъни, бе готова да убива. И то пред погледите на полицаите, които пазеха себе си от обезумелите качулки. 

Някой преобърна протеста срещу бездействието на общината в расистски марш. Бръснати глави трошиха полицейска сграда и щурмуваха ромски къщи. Хулиганстваха, а полицията ги пазеше. Във Фейсбук им ръкопляскаха. Властта имитира загриженост и ще събаря къщи. За сетен път. 

Българите отдавна не вярват, че техните проблеми са част от проблемите на управляващите. Цели села са разкостени от набези на крадци, но полицията я няма. Съд и присъда дори за кокошкарите се очакват едва след Страшния съд. 

Там, където буквата на закона не работи, се връща законът на джунглата. Търсят справедливост с бухалки и камъни.

Защото обезверяването води до озверяване.

Всеки габровец може да ви разкаже как допреди 10-15 години в града циганите са били по-малко от пръстите на едната ръка.

Семейството на Дико и Божана - неграмотни, но с работа - знаели са ги всички. Кротки, не създавали проблеми.

Днес от всяка полусрутена постройка може да изскочи босоного циганче, а прането им е накацало из изоставени цехове, стари общински имоти и скелети на съсипани заводи. 

Самонастанилите се семейства отдавна бунят духовете в града, призиви към общината да се справи с проблема имаше не един и два. В социалните мрежи пък вървят разкази как кметицата ги заселва заради пари по европроекти. Други слухове твърдят, че са фамилии от Старозагорско, които се преселват периодично след опити на тамошната местна власт да ги прогони. Истината най-вероятно е някъде по средата.

Властта за пореден път имитира загриженост, след като духът излезе от бутилката. А Борисов махна с ръка и обясни всичко с предизборната обстановка. Командирова Томислав Дончев на място, забравил може би, че същият бе кмет допреди няколко години и бе от тези, които неглижираха самонастаняването на ромите и предупрежденията на хората, че ще стане страшно. А протежето му Таня Христова едва вчера се сети, че изоставените общински постройки са нарочени за събаряне, и пусна багерите. 

Правосъдието също се самопоправи. Арестува отново биячите и ще ги съди по бързото производство.

Защо властта се сети какво да направи, чак след като камъни полетяха по ромските къщи? Защо Дончев сега прозря, че гневът на габровци е справедлив? Защо Борисов смята провокациите за нормална предизборна ситуация?

Дали всички те, докато се готвят да управляват пожизнено, си дават сметка как омразата и обезверяването плъзват като тумор. Тумор, който търси възмездие. И кръв.