Език мой, враг мой!

Изборите минаха. Светът не свърши. Слънцето отново изгря. Честито на победителя! Важното оттук нататък е какви изводи ще си направим и как ще определим случващото се за в бъдеще.
Обществото отново е разединено, а липсата на политическа отговорност допринася за това. Цяла седмица се нагледахме на министри, които защитават Цецка Цачева. Наслушахме се на приказки за комунизъм, управление на БСП и ДПС и крах на отношенията ни със западните партньори. Много думи се изговориха безсмислено. Но ключовият въпрос е как може егото на един човек да се сложи над всичко и всички? Изборите показват, че е нужна промяна, която да намали точно това разделение. Един човек вече не е цялата държава. Изчерпа се харизмата и сляпата вяра. Цялата власт концентрирана на едно не доведе до положителен резултат. Светът е многополюсен и промяната дебне отвсякъде. Навсякъде се говори за демокрация, но малко се замислят за значението на думата. Демокрация не означава един човек да взима всички ключови решения в държавата, на това друго му се викаше. Демокрацията е власт на народа, а управляващите са техни слуги.
За толкова години управление Бойко Борисов така и не започна да мисли като политик. Заплахите, обидите и сръдните си останаха в основата на тезите му. В името на какво и за кого той залага цяло правителство за победа на ГЕРБ в президентската надпревара? Видя се, че трудно прави разлика между правителство и президентство. Категорично отсече, че няма да работи с ген. Радев. Подобно поведение на действащ премиер някой ден ще се изучава в учебниците със заглавие "Как не трябва да се държиш".
Защо бяха впрегнати всякакви актьори и шоу звезди да ни обясняват, че ще спрем да вървим по европейския път, а ДПС им беше основната тема? За какъв комунизъм реваха цяла седмица?
Тези, които работят за ГЕРБ, трябва много да се замислят какво сътвориха. Само се внесе още по-голямо разделение в обществото. В лидерските партии е така. Къпеш се в партийната любов и няма кой да те приземи на земята. От сутрин до вечер ти се обяснява колко си добър и велик, но нито за миг не допускаш, че е крайно време да стъпиш в обувките на хората и да прогледнеш през техните очи.
Автоголът, който си вкара Борисов, ще бъде запомнен. Няма как да обвини комунистите, че му искали оставка или че това е преврат. Абсолютно необяснимо поведение. Тотална липса на каквато и да било политическа култура. Безотговорност. Но всеки рано или късно бере плодовете от това, което е посял.