Винаги срещу фашизма и нацизма

Евгений БЕЛИЙ, председател на УС на БАС 

Тази година за пореден път се провежда Луковмарш. На този фронт не отчитаме нищо ново: все същите екстремно дeсни организатори, неуспешно скрити зад патриотизма, все същите групировки, все същото присъствие от неонацисти, строева подготовка, факли и агресивна военна  визия. Под егидата на един от най-яростните привърженици на нацистката и антисемитската идеология, ген. Христо Луков, развявайки нацистки символи, десетки демонстрират в подкрепа на религиозна и етническа омраза. Под фалшив предлог, че се защитава възраждането на българската държава и нейния просперитет, организаторите на "Луковмарш" отново ще поведат млади хора в подкрепа на омразата и ненавистта.

Кой е генерал Христо Луков? 

И наистина ли, както пише в листовката на марша, той е автор на чутовни подвизи - например в края на Първата световна война сам бил стрелял с четири оръдия, благодарение на което Кюстендил остава в границите на България?

Това е само една от легендите, свързани с генерал Луков. И тя се поддържа не само от хората, свързани с Луковмарш. Преди петнайсетина години местен публицист от Кюстендил се опита да докаже, че фюрерът на Третия Райх Адолф Хитлер се бил лекувал по време на Първата световна война в Кюстендил, откъдето идвала неговата голяма любов към българите - затова ни дал Добруджа, Беломорска Тракия и Македония.

В това няма нищо вярно. Истината е, че Христо Луков е известен артилерист, полеви командир и военен теоретик, както твърдят още приживе неговите биографи. По-късно, както е добре известно, той поема ръководството на Съюза на Българските национални легиони. Как да си обясним обаче този внезапен култ към неговата личност? Началото дават самите легионери. След убийството на генерала на 13 февруари 1943 г. те започват активно да го издигат в култ. Пускат позиви и листовки в негова чест.

По данни на полицията в СБНЛ са членували около 15 000 души. Според някои легионери поне 150 000 души са минали през легиона. Иван Дочев твърди, че през 30-те години членовете са били около 35 000. Тази цифра е доста голяма - представете си какво правят 35 000 души, за чиито акции нямаме никакви сведения. Седят си по къщите и четат някаква литература? Трябва да се има предвид, че повечето легионери са най-вече ученици от горните класове на гимназията.

 За легионерите се пише много в историографията, а като се замисли, човек установява, че те не са имали чак толкова голяма социална тежест. СБНЛ развиват бурна организационна дейност - издават вестник, списания. Имат няколко силни провинциални ядра - най-силното е в Пловдив, второто по значение е във Варна.

Там публикуват идеологически текстове, активно се обговаря някаква политика. Твърдят, че са завладели пловдивските и варненските гимназии, което подсказва, че трябва да погледнем статистиката за броя на гимназистите в тези два града и да видим каква е възможната членска маса на легионерите. Но имат конкуренти в лицето на ратниците, да не говорим за бранниците, които са официална държавна организация, а властта поощрява и финансира членството на младите хора в "Бранник". Легионерите се бият с бранниците - има много документи за тези разпри.

Отпорът днес

От Българския антифашистки съюз сме убедени, че шествие в чест на личност и идеология, която символизира най-мрачните моменти от европейската история през 20 век, е огромна грешка. Още през 2010 г. Българският антифашистки съюз съвместно с гражданската инициатива "Хора срещу фашизма" направи първата протестна антифашистка акция срещу Луковмарш под формата на публично внасяне на протестно писмо в Столичната община.

От няколко години Българската социалистическа партия, Българският антифашистки съюз, неправителствени и правозащитни организации от страната и чужбина, както и еврейски организации от България също се опитват да сигнализират с декларации, позиции, писма за опасността от разрастване на неофашизма и нацизма, чийто събирателен образ в случая е Луковмарш.

Новото е, че миналата година в почти всички медии от различни източници, къде заради пиар, къде заради обективна промяна в обстановката се заговори за забрана на марша.

След публичното внасяне на писмо в Столичната Община преди няколко години се сформира и друга гражданска инициатива около самия марш, наречена "Не на неонацистките маршове". С тази инициатива се постави още едно начало за настоящата българска реалност - протеста АНТИЛУКОВ МАРШ, който се провежда на същата дата, когато и Луковмарш: 12 февруари. Мероприятието се състоя и миналата година под формата на шествие в памет на жертвите на фашизма и срещу всички съвременни проявления.

Провеждането на т.нар. Луковмарш е в разрез не само с Конституцията и законите на Република България, но и с 

ценностите на българското общество -

общество, спасило българските евреи от лагерите на смъртта. Политиците се гордеят с т.нар. "спасяване на евреите", но забравят, че не всички са били спасени. Забравя се още, че все пак фашизмът е бил официална политика, приет е бил Закон за защита на нацията. В името на този закон са убивани, преследвани, малтретирани хиляди българи. Прилагани са системно анти-еврейски мерки, евреите са полагали робски труд, носили са отличителни знаци, имуществото и правата им са били отнети, а политици като ген. Луков са били за засилване на терора и срещу така изтъкваното спасяване.

Никой не знае колко време щеше да се отлага депортацията на евреите от България, както и тяхното изтребление, ако войната срещу Хитлер не беше спечелена. 

Във връзка с историята на фашизма в България сме длъжни да отбележим, че имаме жертви не само евреи, убивани са всякакви хора несъгласни с фашизма, включително етнически българи. Включително деца на хора от съпротивата срещу съюза с нацистка Германия, най-известните от които са децата от Ястребино. 

Почитателите на Луков, изкарвайки го мъченик, често обичат да казват, сякаш това е най-важно, че той е убит от комунисти или от евреи, защото Виолета Якова, която убива генерала, е членка на РМС и еврейка. Искам да припомня, че тя на първо място е съвсем младо момиче в ситуация на война. И, независимо от това какво е заслужавал Луков като участ, власт, която се разправя с 19-годишната Виолета Якова, като я убива след зверски изтезания, не може и не трябва да бъде гледана с носталгия.

Допреди няколко години за неонацисткия  Луковмарш се говореше безкритично, като за "патриотична" проява. Вече той е поставен под въпрос. 

И все пак се гответе за момента, 

в който маршът вече няма да може да се провежда, защото гражданската нетърпимост към неонацизма и расизма растат. Това крие своя риск, защото сега, макар прикрити, защото идеологията им е официално забранена, чрез марша нацистите са лесни за изобличаване.

Вече звучи изтъркано обяснението им за подвига на генерала при град Кюстендил. Чудно е дали и те сами си вярват... Проследими са и връзките им с най-откритите нацисти-биячи, и расизмът им, и техните идоли - ген. Луков и съответно - Хитлер. Но може да дойде момент, в който неонацистите ще излязат с портрет на Левски и ние трябва да сме способни да ги разпознаем, да отличим от обикновените средностатистически патриоти.

Миналата година нацистите вече се опитаха да сложат знак за равенство между личността на Васил Левски и последователя на Хитлер ген. Луков. Във фейсбук се пуска пропаганда за Луковмарш през страница за Васил Левски. Страница, харесана от хиляди хора, нямащи нищо общо с нацизма, но и повечето незнаещи много за ген. Луков и марша. За да спрем обикновените хора да бъдат въвлечени несъзнателно на страната на неонацистите, трябва да говорим.

Проблемът е сложен и борбата с неонацизма и Луковмарш тепърва набира сила. Работа има много, защото самият неонацизъм не се изчерпва само с марша. Трябва да си дадем ясна сметка, че макар да се събират на историческо събитие, нацистите не се организират за престъпленията на нацизма от миналото. Те се събират, защото имат планове за бъдещето, но бъдещето не може и не трябва да принадлежи на нацисти. От всички нас зависи да не го допускаме.

  ХОРА, БДЕТЕ!