18 Ноември 2024понеделник08:50 ч.

Черно на бяло

Наркогангстер - в тържествената заря на Трети март

Нито югославската историография, нито българската се интересуват от старата си история на организираната престъпност

/ брой: 136

автор:Христо Георгиев

visibility 7928

Не, определението наркогангстер за Иван (Ванче) Михайлов (1896-1990) не е плод на болна фантазия или на неудържим журналистически порив за правене на впечатление на всяка цена. То е на известната британска историчка проф. Елизабет Баркър (1910-1986). Тя завършва Оксфордския университет, а по време на Втората световна война е ръководител на група за проучване на политическите борби в Балканския регион. През 1945 г. е назначена за дипломатически кореспондент на "Ройтерс" за Балканите, а по-късно работи за Задморската служба на Би Би Си. С други думи - служител е на британските специални служби. Разсекретени и публикувани са нейни рапорти, които тя изпраща от България.

Определят я така: "Елизабет Баркър комбинира инстинкта си на историк с желязна строгост в работата и прецизност към фактите. Поради това нейните книги имат значителен принос за разбирането на проблемите и въпросите на Източна Европа във Великобритания и други страни от Западна Европа." 

В изследването й за Македония, частичка от което публикуваме със съкращения, личи удивителна информираност, макар да го е написала в края на 40-те години на миналия век. А може би тъкмо затова. Проф. Баркър изнася неизвестни факти за острите взаимоотношения между балканските комунистически партии по македонския въпрос, разкрива в нова светлина усилията на БКП по време на Втората световна война, а и след нея, Македония да си остане българска - непосилна задача, като се има предвид, че в нея България е сред победените, а Гърция и Югославия са победителки. Симпатията си към България тя не крие, но публикува и някои крайно нелицеприятни твърдения, особено за Иван Михайлов. Явно не се и замислят над това днешните фюрери на ВМРО, след като портретът на Ванчето краси конгресите и кабинетите им. За тях той е идол на българското родолюбие. И улици се кръстиха на негово име, и паметници му се вдигнаха. А както неведнъж сме писали, Ванчето е потънал в кръв до ушите още от 9 юни 1923 г. и от Белия терор през 1925 г. Писмата, които му пише Александър Цанков от Аржентина, където е скрит от американците, говорят за нещо повече от приятелски отношения. Дотам се докара България след реставрацията на фашизма в средата на 90-те години на миналия век, че политиците ни от всички цветове мълчат гузно по темата и днес. А отгоре на всичко - и наркопроизводство, и наркотрафик! (И нещо любопитно - братята северномакедонци в националния си герб са изографисали афиона, при това с четири чашки.) 

Нека да припомним, че през 30-те години на миналия век най-големите производители на опиум и хероин в Европа са Турция, Югославия и България. Количеството наркотици, произвеждани в "балканската Колумбия" - Македония, които са сред най-висококачествените в света, се настаняват и на пазара в САЩ. Едва тогава американски специалисти и  журналисти започват да пишат по темата. Според тях става дума за хиляди тонове висококачествена стока. Има едно снизходително оправдание, че приходите от хероина са отивали за оръжие за ВМРО, но за тези почти 10 години, докато Ванчето е начело на организацията, не е известно нито едно въстание или какъвто и да е друг крупен сблъсък срещу сърби или гърци. Е, за стотиците жертви по софийските улици и за шумните атентати в чужбина също са трябвали немалко пари, но огромни са "спестяванията" му, които са намерени след разтурянето на ВМРО през 1934 г.

Който може, нека оспори проф. Баркър, но - с документи и факти. Тъй като темата е обширна и полемична, а мнозина от яростните привърженици на Ванчо ще определят зашеметяващите й твърдения като пресилени и злоумишлени, ви предлагаме и откъси от още три източника.

Из книгата под печат в ИК "Синева" на проф. Елизабет Баркър "Македония. Мястото й в политиката на балканските сили", Кралски институт по международните дела, Лондон & Ню Йорк, първо издание 1950 г. 

Публикува се за първи път

Вътрешната македонска революционна организация

Единствената значима революционна организация в Македония през периода между двете войни, както и преди него, е ВМРО. Но след като приключва борбата си с турците и насочва усилията си срещу Югославия, ВМРО бързо деградира. Тя престава да бъде истинска революционна организация. През 20-те години на века тя се превръща във финансов рекетьор, който се продава на онзи, който плаща повече - българското правителство, италианците, а вероятно за известен период и на Съветска Русия. Тя се превръща в машина за изнудване, като принуждава емигрантите от Македония в България и населението на Петричка област - българска Македония, да се "брани" от икономическия рекет и терора на изключително висока цена чрез "доброволни" патриотични дарения. Организацията има и собствени твърде сериозни финансови интереси в Петричко; на практика целият икономически живот в областта е в нейните ръце. През 30-те години на века тя търгува нелегално с наркотици; Надзорният комитет по наркотиците при Лигата на народите докладва по онова време, че в Петричко и в София действат десет фабрики, които произвеждат синтетична дрога (Swire, Bulgarian Conspiracy, с. 50. - бел. Е. Б. - Става дума за книга на Джоузеф Суеър, издадена 1939 г. А в архивите на Надзорния комитет по дрогата при Лигата на народите и днес може да се видят двата доклада за опиума в България - от 1933 и от 1939 г. - бел. Хр. Г.). Когато ВМРО е закрита официално, имуществото й възлиза на 400 млн. лева. (Пак там, с. 287. Към датата курсът е 405-435 лева за 1 & стерлинг - бел. Е. Б.)  

...По-късно, особено през периода между войните, ВМРО забравя революционните си стремежи и изоставя предишните си методи на политическа и военна организация, както и своята просветителска дейност сред "неосвободеното" македонско население. В най-добрия вариант, през 20-те години на века, тя организира военизирани нападения с малки чети, главно в Югославска Македония. Но тъй като организацията все повече и повече губи подкрепата на населението в областта, тя се съсредоточава основно върху терористични акции, убийства и бомбени атентати. Нейната политическа стратегия, доколкото изобщо съществува такава, е да поддържа в Македония непрестанни вълнения, които да предизвикват отзвук в световната преса. Вероятно ВМРО храни надеждата, че по този начин ще успее да убеди Великите сили в необходимостта от прекрояване на границите на Балканите, в противен случай Македония ще бъде непресъхващ извор на нови конфликти...

Дегенерацията на ВМРО се дължи преди всичко на факта, че независимо от успешното й организиране през целия период между войните, тя няма ясни политически цели, не се наблюдават сериозни икономически или социални идеи, извън шаблоните за македонска революция и освобождение. На практика организацията не отправя сериозен призив към македонското население и твърде лесно залита по наклонената плоскост на полуофициален клон на българската тайна полиция. Но преди всичко основният проблем е фаталната несигурност по въпроса за нейната цел, автономия на Македония или присъединяване към България. Тези фактори ускоряват вътрешното й разцепление и саморазграждане на враждуващи помежду си съпернически групи. Последният й лидер Иван Михайлов в действителност е убиец и гангстер от голям мащаб, а не революционер. 

Вътрешната слабост показва, че ВМРО от 1918, а може би и от 1913 г. до 1934 г., черпи силите си от своите външни поддръжници, а не от своите собствени източници. Първо тя е от полза за Италия, която иска да попречи на примирието с Югославия, второ полезна е за българския цар Борис, който има ясен династичен интерес да попречи на създаването на южнославянски съюз, който... би помел българската и югославската царски фамилии. В крайна сметка, давайки политически живот на жестоките вътрешни вражди и групировки в България, за ВМРО е лесно да намери подкрепа от една или друга политическа партия или господстваща клика. По този начин ВМРО получава власт, която изобщо не е пропорционална на нейния действителен собствен потенциал...

През шестте години след края на първата война тримата лидери (Тодор Александров, генерал Александър Протогеров и Петър Чаулев - бел. Хр. Г.) са приятелски настроени помежду си, те се борят със своите политически врагове в България и със съперниците си в македонското революционно движение, организират въоръжени нападения в Югославска Македония... Те печелят решителен успех през 1923 г., когато заедно със Съюза на българските офицери и политика Ал. Цанков успяват да свалят от власт режима на земеделците и да убият неговия лидер Александър Стамболийски. Макар че приемникът на Стамболийски Ал. Цанков води полуискрена политика на примирие с Югославия, в действителност той развързва ръцете на ВМРО в България. ВМРО успява да затвърди административната и икономическата си власт в Петричко, областта се превръща в териториална база на лидерите на организацията...

Междувременно, в сравнение с предишния период, ВМРО се връща към по-близък контакт с българското Военно министерство. Но организацията е раздирана от тежки вътрешни противоречия. На 31 август 1924 г. в навечерието на първия следвоенен конгрес на ВМРО, Александров е убит в планините на Българска Македония... Протогеров наследява Александров като водач на ВМРО, а младият Иван Михайлов става член на Централния комитет на организацията, много скоро властта му във ВМРО се засилва. Неговото влияние допринася за окончателната деградация на ВМРО и превръщането й в гангстерска организация. 

По това време Британия и Франция правят неуспешен демарш пред правителството на Ляпчев за ликвидиране на ВМРО. На прага на започващата продължителна правителствена криза Министерският съвет обещава да извърши драстични промени в управлението на Петричко, Българска Македония. В действителност не е направено нищо съществено, а Ляпчев и Вълков с благословията на цар Борис III запазват властта в своите ръце. 

Протогеровистите започват война срещу михайловистите по улиците на София и из цяла България. Пладнешките убийства стават ежедневие. Въпреки че тази братоубийствена война унищожава последните остатъци от престижа на ВМРО като истинска революционна организация, михайловистката ВМРО остава твърде силна в България, под егидата на правителството и в крайна сметка на царя...

Такава е картината на събитията през 1933 г., когато крал Александър прави за пръв път помирителен жест към цар Борис, което е неблагоприятно за ВМРО. Но цар Борис още не е готов да изостави ВМРО. Ударът идва през май 1934 г. След преврата на военния кръг Звено ВМРО е разпусната, като оставя твърде слаби следи в България.

                    Превод Лиляна Ванова

Из  "Иван Михайлов и ВМРО в Петрички окръг 1922 - 1934 год. Опит за психография" , "Обречено родолюбие", доц. Димитър Тюлеков, Унив. изд. "Неофит Рилски", 2001 г.

Определящо е значението на Петрички окръг за осигуряване финансовата стабилност на ВМРО... В стремежа си да намери източници на нови приходи Иван Михайлов организира нелегалното изкупуване на афиона от Петрички окръг, преработването и контрабандното му пренасяне по таен канал от гр. Горна Джумая (дн. Благоевград) през българо-югославската граница.

Из "Balkans in the Spotlight: Drug Factories in Bulgaria 1935-1937", Vladan Jovanoviс, Institute for History of Serbia, "Балканистичен форум", 2018 г., брой 2., Изд. на ЮЗУ-Благоевград. (Статията "Балканите на прицел: Фабрики за дрога в България 1935-1937" на Владан Йованович е публикувана на английски език - бел. Хр. Г.) 

Въпреки че Българо-Югославската граница е била широко оградена със стена с бодлива тел от двете страни, снабдена с укрепления, шефът на българската полиция Григор Преславски предлага на военния министър през май 1929 г. да се засили граничният контрол заради увеличаващата се контрабанда на  хероин. Освен контрабандните стоки по граничната зона има струпване на въоръжени групи на ВМРО, които разчитат на резкия упадък в Югославия. За да стабилизира финансите на тази организация, президентът на Националното Македонско Движение д-р Константин Станишев основава нова Национална Македонска банка в късния март на 1929 г. Докато изследва финансирането на механизмите на финансирането на ВМРО, френският журналист Алберт Лондр предполага, че някои от парите са осигурени от самата българска държава и няколко милиона долара годишно идват от чужбина. А най-голямата част е била събрана от ВМРО от "доброволна такса от убедените македонци" (Лондр, 1931 г.). Според Югославското Външно министерство фракцията на Протогеров е била финансово зависима от приходите на базираното в София Inter-Clubs Casinо, докато "михайловистите" имали 22 млн. лв. от италиански дарения и голямо количество пари, конфискувани след убийството на Протогеров. В допълнение, Иван Михайлов е имал високи приходи от тютюн в Петричко (около 24 млн.) и милион лева, взети от богатите еврейски жители на София. 

Когато българското правителство на Кимон Георгиев ликвидира ВМРО и неговия нелегален апарат, в района на Петрич в средата на 1934 г. са конфискувани 50 милиона лева...  

Впрочем, вместо политическите конфликти и пограничните инциденти изплува нов тип проблем, който поставя България и Югославия обратно в центъра на европейското и дори на световното внимание. Всъщност почти цялата продукция на европейския опиум, която става приоритет на Лигата на нациите от средата на 1920-те, е концентрирана в Югославия и България. Тъй като зоната на опиума съвпада с територията на Вардарска и Пиринска Македония, веднага щом ВМРО е забранена, разрушителните й механизми консолидират нейното преориентиране към тази криминална дейност. Нито югославската историография, нито българската историческа литература са показали интерес към изучаването на тяхната стара история на организираната престъпност, без значение дали е имало липса на архивни източници или самоцензура, определяна от политически спирачки. Като резултат съществуването на над 10 фабрики за наркотици в Петричко е било възможно да бъде доказано само чрез "чуждестранни източници", а не български.

Превод Павлета Давидова

Македонският опиум между двете световни войни,  

Репер.нет.мк., Скопье, година XI, броj 103-104/2019, JУНИ - JУЛИ 

Във връзка с това, че ВМРО до 1934 г. е била парадържавна структура, която в своя "бюджет" е имала хиляди хора, споменатият френски журналист и изследовател Албер Лондр заключава, че механизмът за финансиране е бил в неразривна връзка с контрабандата на наркотици и тютюн. С печалбата от българския опиум е финансирано купуването на оръжие за ВМРО, което по онова време е описано и от кореспондента на "Ню Йорк Таймс" за София. 

България е маркирана като център на контрабандата на опиум в доклада на директора на Централното информационно бюро за дрога - Русел паша, което става повод за поредица от текстове в югославския печат, с които се хвърля светлина върху разкриването на "обществената тайна"... Още по-голям обществен удар са направили и сръбски политици, които имали връзки с лидерите на ВМРО. 

Иначе в България са работели девет нелегални фабрики за дрога, най-голямата от които се намирала в Радомир и била собственост на Методи Лазов. Само за два месеца от основаването си (1932 г.) тази фабрика, с прозаичното име Балканска производствена компания, е произвела тон и половина хероин, който след това с куфари е пренесен контрабандно в САЩ през най-големите европейски пристанища. Оттук се засилил интересът на водещите американски списания към македонските партизани и търговията с опиати. С прикачването на фразата "Балканска Колумбия", която се отнасяла за опиумната зона във Вардарска и Пиринска Македония, американските кореспонденти от Балканите привлекли вниманието на равнодушните европейски ръководители към ескалиращите проблеми, които в голяма степен засегнали Европа. 

Превод Мая Йовановска 

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1878

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1896

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1933

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1989

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1872

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 2058

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1762

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 2027

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1980

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1943

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1818

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ