19 Ноември 2024вторник07:21 ч.

Личности и съдби

Йордан Нанчев:

Трагедията на Яворов и Лора е скрита в душите им, в стихията на необикновените им характери

Поетът не би оцелял и днес, когато перфидността е много по-ярко изявена, почтените хора много по-малко, цинизмът и бездуховността са още по-безмило

/ брой: 18

автор:Петра Ташева

visibility 2714

- Господин Нанчев, защо отново решихте да изследвате тези драматични моменти от живота на Яворов?
- За Яворов наистина е писано много. Но, както казва Иван Радославов, "той беше един голям поет и за него може да се пише и ще се пише дълго време след смъртта му". Моята версия се появи,  след като започнах да изследвам живота и делото на неговия издател и близък приятел Александър Паскалев. През тези последни четири-пет години от живота на поета те са общували и Паскалев е бил свидетел на всичко, случило се тогава. Заедно издават "Подир сенките на облаците", "В полите на Витоша" и "Когато гръм удари". Яворов участва със свои стихове в първите книжки на сп."Съвременна мисъл", с което издателят има амбицията да продължи делото на вече спрялото да излиза сп."Мисъл" на д-р К. Кръстев. След това превежда "по приятелски", както сам признава, "Саломе" на Оскар Уайлд за начало на Паскалевата "Всемирна библиотека". Паскалев е щял да финансира и издава Яворовото списание "Дума" от началото на 1914 година... Той е последният, който изпраща Яворов и Лора до квартирата им във фаталната нощ на 29 срещу 30 ноември 1913 година, заплаща последния наем, съхранява част от архивата им, осигурява на своя приятел пари да опита да се лекува във Виена.

- Какви неизследвани документи има за трагичната смърт на Яворов и Лора? Какво е останало неясно за нас от отношението на техните близки и на обществото  към тази голяма трагедия?
- Нова и различна по-скоро може да е интерпретацията на вече познатото. Но както и да се тълкуват наличните свидетелства, каквито и нови документи да се открият, трагедията на Яворов и Лора ще си остане недоизяснена. Тя е скрита в душите им, в стихията на необикновените им характери. Така се раждат легендите, които ще продължат да ни вълнуват и провокират.

- Защо нашата литературна и културна общественост не е могла да опази таланта на Яворов?
- Нашата т.нар. литературна и културна общественост, или мнозинството от нейните представители, и тогава, и сега, май повече гледат да опазят себе си. Те държат да се харесат на властимащите, да изпросят тяхното благоволение. Естествено е да ненавиждат истински талантливите и неподвластните, като Яворов. Той не моли, не е склонен да прави компромиси, не иска и не може да се приспособява. И затова си остава неразбран и самотен. Отделни личности и сродни души са го подкрепяли, но кой човек сам би могъл да се пребори с обединените усилия на неукротимата посредственост и със скритата  и бездуховна власт!


- Сегашната ни действителност има ли прилика с отношението на обществеността към трагедията на Яворов?
- Питате ме дали би оцелял Яворов днес? Едва ли. Ако лошотията на времето, в което живеем, се различава по нещо от тази по онова време, то е, че днес перфидността е много по-ярко изявена, почтените хора много по-малко, цинизмът и бездуховността са още по-безмилостни и овластени.

- С какво Яворов днес ни е нужен? С какво той  е учител на съвременните поети, драматурзи, писатели?
- С творчеството си най-вече. И, разбира се, с примера на своя живот. С грешките и прозренията си, с неосъществените си литературни и житейски планове. Но, както тогава, така и сега тези неща няма как да бъдат възприети само емоционално без съответната психологическа нагласа и родствена душевност, без мъдростта и спокойствието на опита - житейски и творчески.

- Защо Яворов е следовник на Ботев? С поезия, с революционни дела?
- Той истински се е прекланял пред Ботев и е искал да бъде като него. Доколко е успял и доколко това си е струвало да го води в живота, е друга тема, която може да се разглежда от различни страни. Аз бих казал, че и двамата - Ботев и Яворов - са велики и грешни посвоему, че и двамата светят със своя собствена светлина и гениалност.

- Знайно е, че всяка книга се пише от автора, но се завършва от читателя. В живота на Яворов каква е ролята на литературната дружба, на Кръга "Мисъл", на протегната ръка на издателя - Александър Паскалев, на литературната критика - Боян Пенев, д-р Кръстев, на читателите, на зрителите на пиесите на Яворов?
- Намесата на д-р Кръстев в съдбата на младия Яворов е решаваща. Без него и без Кръга "Мисъл" животът на поета със сигурност би бил различен. Там го кръщават, дават му път в литературата, правят го известен. Книгоиздателят Александър Паскалев пък му помага да издаде най-ярките си книги и му плаща за това. Боян Пенев цени високо таланта му и го извисява дори и с несъгласията си по отношение на "В полите на Витоша". Всичко това подхранва самочувствието на поета, мотивира го да  твори и устоява. То влияе и на читателите, на публиката, която купува книгите на Яворов и пълни салона на Народния театър, когато се играят двете му драматични творби. Разбира се, успехът винаги е съпътстван и от завистта...
 
- Ако беше съхранен Яворов като човек и като творец, как щеше да се развие той след двете му пиеси, които разбунват театралния живот у нас?
- Кой знае? Но с поезията той сякаш вече е бил скъсал. "Искаше само да завърши цикъла си "Царици на нощта"- пише Александър Паскалев - като прибави още две: "Мария Магдалина", казвал ми е как го вдъхновяват образите на Христа, обърнал погледа си към небето, и на Мария Магдалина, обикнала го повече със земна страст; другата - образът на трагично загиналата предпоследна австрийска императрица, която,  отвратена от августейшия си съпруг, се влюбва в духа на отдавна мъртвия Хайне"...
И по-нататък: "В душата му зрееха две нови драматически творби: едната психологическа драма на писателя творец и борба между собствените му творчески интереси и любовта му към една жена, която е ревнива и спрямо творчеството му дори. И друга, също психологическа драма - "Боян Магесникът". Искаше да се опита и в областта на романа и през последните години бе замислил един психологически роман"...
Пред Асен Златаров пък самият Яворов споделя:" Аз съм замислил вече... трета пиеса: няколко месеца ми трябват, за да я дам. И тя ще бъде друга: едно главно лице ще има като център на драмата... И тоя херой ще бъде типът на новия българин от капиталистическия индустриален свят... Аз ще дам един тип на капиталист, та и духът на Маркса да остане доволен... Първично натрупване на капиталите чрез грабеж"...

 - Да се върнем към болната за вас тема, за Вашето "отроче" - Литературния музей в Хасково. Разкажете за неговото създаване, за неговите изявени прояви, за закриването му.
- За мене темата е по-скоро благодатна. За други би трябвало да е "болна", но те, главозамаяни от всичко онова, което получиха, без да го заслужават, едва ли могат да го осъзнаят. Музеят беше създаден по примера на Дом "Литературна Стара Загора" и съхраняваше книги, стара периодика, снимки, вещи и документи, свързани с литературния живот в нашия град и с живота и творчеството на писатели, преводачи, журналисти, печатари и книгоиздатели, родени тук или живели в Хасково. В уникалния музеен архив се съхраняваше и близо тридесетгодишният  по онова време летопис на  литературните дни "Южна пролет". Документирано беше всичко, случило се на празника, срещите с изявени творци, връчването на наградите, както и много публикации, писма, автографи, ръкописи, аудио и видео записи, фотоархив, всичките първи книги, излезли през годините...  Това за съжаление вече е само неясен спомен. И е безвъзвратно погубено за днешния ден и за бъдещето. А Литературният музей, уви, не беше единственият закрит музей в Хасково през последните години...

- Как обществеността в Хасково допусна и  музеят на Асен Златаров да стане партиен клуб?
- Това също е тъжна история, която подробно съм описал в книгата си за Асен Златаров "Синът на тоя град". Вместо да се засрамят и осъзнаят, инициаторите сега се правят на сърдити и обидени - в очакване на нови облаги. Или награда, може би! А "обществеността", както вие я наричате, е лесно манипулируема и покорна под бремето на страха и грижата за насъщния. Но не беше ли същото и тогава, когато Яворов предпочете да се застреля, вместо беден, полусляп и дрипав да проси по софийските улици или пред вратите и под прозорците на тези, които го уволниха, съдеха и клеветяха!

- Какво нашето общество не е научило от миналото си, от историята си, че да не допуска още закриване на културни институции?
- Не е лесно да го кажа, но се страхувам, че не само не сме научили онова, което е трябвало да вземем като поука от миналото, но и като че ли вече не ни се иска да се учим от него. А това наистина е непоправимо! 




Д-р Йордан Нанчев  е  литературен историк и критик, историограф на културния живот на  Хасково, където живее и работи. Той е изследовател на редица личности от миналото на българската литература и култура: Александър Паскалев, Асен Златаров, Пейо Яворов, Никола Вапцаров, Емилиян Станев, Иван Мешеков, Иван Арнаудов, Иван Мирчев, Владимир Василев, Христо Смирненски, Йордан Йовков, Йордан Стубел, Стела Янева, Петър Берковски, Тодор Запрянов, Нестор Марков, Иван Добрев, както и на много съвременни поети и писатели. Като основател и директор на Литературния музей в Хасково, е организирал литературните дни "Южна пролет", научни конференции, юбилейни чествания, лектории. Негово дело е първата документална фотоизложба за Атанас Далчев, показана в НБКМ през 1994 година по случай 90-годишнината на поета. Има над 500 публикации в сборници, списания, алманаси, вестници и в интернет. Отличен е с годишната награда за култура на Фондация "Вигория" през 2016 година за книгата му за Асен Златаров "Синът на тоя град" и за цялостната му творческа дейност.
Фондация "Вигория" с председател Мария Петрова е издател и основен дарител  за отпечатването на поредната негова книга "П.К. Яворов преди и след куршума", която излезе в края на 2017 година - в навечерието на 140 годишнината от рождението на поета.




 

Инспекторатът на МС иска наказания в Министерството на културата

автор:Дума

visibility 475

/ брой: 220

4 щама на грипа тази година

автор:Дума

visibility 382

/ брой: 220

3 януари ще бъде учебен ден в София

автор:Дума

visibility 409

/ брой: 220

Експерти алармират за криза с тока през зимата

автор:Дума

visibility 410

/ брой: 220

Инфлацията рязко се ускорява през миналия месец

автор:Дума

visibility 380

/ брой: 220

Застраховката на такситата поскъпва заради честите инциденти

автор:Дума

visibility 403

/ брой: 220

Еврокомисията повиши очакванията си за българската икономика

автор:Дума

visibility 406

/ брой: 220

Стреляха по резиденция на Бенямин Нетаняху

автор:Дума

visibility 418

/ брой: 220

Тръмп гласи високи мита за Евросъюза

автор:Дума

visibility 395

/ брой: 220

Гръцката полиция на крак заради демонстрации

автор:Дума

visibility 361

/ брой: 220

Ново ниво

автор:Ина Михайлова

visibility 1145

/ брой: 220

Това не са услуги

visibility 416

/ брой: 220

Иска ли Зеленски мир

автор:Юри Михалков

visibility 404

/ брой: 220

За лъжите и истините, свързани с „Гунди – легенда за любовта“

visibility 447

/ брой: 220

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ