Няколко думи
Властта и телата на дясното
/ брой: 76
Политическият пенсионер, призракът от отвъдното на десницата, идеологическият гуру на "Да, България" Христо Иванов блесна вчера с удивително откровение. То трябва да бъде цитирано, защото преразказът ще унищожи автентичното му дълбокомислие: "Властта е място. Ако там не сложим вашите тела, на това място ще бъдат други. Тези, които не трябва да са на власт". И целият този токсичен коктейл бе поднесен на публиката с аргумента, че десницата доказала, че не иска властта на всяка цена...
Всъщност проповедта на Иванов показва точно обратното. Това е апология на алчността за власт, инструментализирана като морална визия за управление. Нищо подобно няма в действителността - призракът на Христо Иванов, подобно на призрака на бащата на Хамлет, изисква от своите сподвижници незабавно, постоянно и неспирно участие във властта. Нещо, което неговите клонинги многократно приложиха в последните години - от влизането в спалнята на Бойко Борисов до седенето в скута на Делян Пеевски. Иванов може да е спокоен - в залата го слушаха небесни създания, които вече са изсечени по примера на сектата. Те искат власт и знаят, че техните тела са създадени за властта, а всички останали кучета ги яли...
Това, което пенсионерът ръси пред своите ученици, всъщност е автентичната експлозия на политическата секта, в която отдавна се е превърнала градската десница. Те не просто живеят с усещането, че са елит, на тях им набиват канчетата, че са родени за властта и са повече от всички останали. Тоест има "правилни" хора за управление и "неправилни". Под подобно твърдение би се подписал направо Алфред Розенберг. Подобни мисли вероятно са си разменяли членовете на сектата "Аум Шинрикьо", която през 1995 година пусна зарин в токийското метро.
За каква демокрация изобщо говорим, след като най-разглезените деца на българската политическа система биват зомбирани точно по този начин? Подобно разсъждение няма нищо общо с политиката - в него има психологическа патология, която отвращава всички нормални хора от градското дясно. И съвсем доскоро тази сектантщина не личеше толкова, защото медийната паяжина на психодясното е разгърната мащабно, но геополитическата буря в света отвори очите на хората.
Христо Иванов е прав, че една партия не може и не бива да развива психологията на вечна опозиция, защото това я вкарва в нокдаун. 8-те години на Корнелия Нинова в БСП са ясното доказателство. Но проблемът на политическия пенсионер и глас от отвъдното е, че той създаде всеядно политическо чудовище, което със своето разбиране, че властта е място, на което трябва да присъстват само нашите костюми, буквално разгради всяка смислена кауза. От съдебната реформа до отвоюването на държавата от мутрите. Точно бастуните на десницата плюха на тези каузи и ги занулиха. Защото нито един от техните идеологически зомбификатори не им каза, че във властта трябва да се влиза с принципи. Казаха им точно обратното - властта е място, където трябва да сте вие, за да се натъпчете до безобразие и после никой да не може да ви изнесе оттам. Дори и това място да е политическата морга на прехода.