Църквата почита на 18 декември св. Модест, патр. Йерусалимски. Св. мчк Севастиан и дружината му

Св. Модест Йерусалимски прекратил разрушаването на много християнски светини

Светителят Модест, архиепископ Йерусалимски, се родил в Севастия Кападокийска (в Мала Азия, на границата с Армения; виж Кападокия) в християнско семейство и от ранни години почувствал влечение към строгия иночески живот. Св. Модест приел монашески постриг и по-късно бил настоятел на създадената през IV век обител на преподобния Теодосий Велики - основателя на общежитийното монашество в Палестина.
В това време (614 г.) персийският цар Хозрой се обединил с юдеите да изтреби християните и предприел опустошително нашествие в Сирия и Палестина. Десетки хиляди християни били убити, християнските храмове били разрушени, Йерусалимският патриарх Захарий и много други християни били взети в плен заедно със Светия Кръст Господен.
В това смутно време на св. Модест било възложено временно да управлява Йерусалимската църква като местоблюдител на патриаршеската катедра. Той грижливо събрал останките на убитите монаси от обителта на св. Сава Освещени и с почит ги погребал. С помощта на св. александрийски патриарх Йоан Милостиви той прекратил разрушаването на Йерусалимския храм на Гроба Господен, на Храма във Витлеем и на други християнски светини.
Четиринадесет години по-късно патриарх Захарий се върнал от плена с Господния Кръст. След неговата смърт св. Модест бил поставен за патриарх на Йерусалим (632 г.). Св. Модест починал на 18 декември 634 г. на 97-годишна възраст. 

Свети Севастиан бил началник на дворцовата стража при императорите Диоклетиан и Максимиан

Царете го обичали за неговата храброст и мъдрост и винаги го държали при себе си, оказвайки му пълно доверие. Но те не знаели, че Севастиан е християнин. Не поради страх от преследвания Севастиан криел вярата си, но още не било дошло времето открито да изповядва Христа. А дотогава той не пропускал случай да помага на своите едноверци и спокойно очаквал времето, когато Господ ще го призове на свещен подвиг. Това време настъпило. Двама братя - Маркелин и Марк - поради християнската им вяра били доведени в Рим при управителя на града, който поискал те да се отрекат от Христа. Младежите били подложени на нечовешки мъки, а близките им денонощно страдали за тях. Това силно разколебало вярата у двамата братя. Тогава Севастиан отишъл при роднините на мъчениците и изнесъл пламенна реч в тяхна защита. Когато свършил, небесна светлина обляла цялото му тяло.
Свидетелка на това чудо била нямата Зоя, която с благословията на Севастиан възвърнала говора си. После още много хора повярвали в Иисус, за когото проповядвали Севастиан, Маркелин и Марко в затвора. Сам управителят Агресий видял силата на Божието слово и заедно с цялото си семейство приел Светото Кръщение. Единствено злите езичници не се примирили с успехите на християнската вяра. По тяхна воля приятелите на Севастиан - Маркелин, Марко и Зоя, намерили мъченическата си смърт. Не след много време същата участ сполетяла и Севастиан. След много тежки изпитания и нечовешки страдания светият мъж бил убит с тояги на хиподрума в Рим. Това станало през 287 г.