Схемите и игричките на Топлофикация

Емил Брандийски

От известно време в публичното пространство набира скорост новината, че съдът е отменил (чети премахнал) единия от четирите варианта за изчисляване на сградна инсталация в НАРЕДБА № Е-РД-04-1 за топлоснабдяването. Вследствие на това Министерството на енергетиката е предложило тази формула да бъде заменена с фиксиран процент сградна инсталация, а именно 30%. Това естествено изправи на нокти всички, имащи някакъв досег с топлоснабдителните дружества и всички провидяха, че ей сега, видиш ли, сметките им ще скочат двойно. Това, разбира се, е абсолютна глупост и за пореден път ще опитам да разясня доста от манипулациите, свързани със сметките за парно. Нека отделим някои от фактите.
Първи факт.
Топлофикация не ви лъже в общите сметки във фактурите.
На топлофикационното дружество не му е необходимо да лъже потребителите във фактурите. То ви е продало едно определено количество топлоенергия, която иска да му бъде платена. Толкоз. Него не го интересува

кой и по колко и за какво ще плаща

За самото разпределение от 2003г. си има топлинни счетоводители, които да разпределят продадената от Топлофикация енергия между потребителите. За това има създадена методика. Самите топлинни счетоводители също не мамят в сметките. Не им е необходимо. Те имат едно общо количество топлоенергия, което трябва да разпределят по горепосочената методика.
Втори факт.
Топлофикация (ще се огранича със софийската) ограбва столичани с единствения начин, по който може - чрез продажбата на колкото може повече излишна топлоенергия, на колкото се може по-висока цена.
Количеството, продадена от Топлофикация топлоенергия, и цената, на която ни я продават, зависят единствено от същата тази Топлофикация.

От самите столичани нищо не зависи

За тази цел, разбира се, са създадени Наредба за топлоснабдяването, Общи условия за потребителите и защитни механизми, като методът е за определяне на цената на база „необходими приходи“, с което се позволява практически топлофикациите да предложат каквато си искат цена, а КЕВР да не може да направи нищо. Следствие на всичко това, ползващите топлинна енергия си остават „прости потребители“, нямащи нищо общо (най-вече права) с понятието клиент.
Трети факт.
Самото разпределение на общата топлоенергия, респективно общата сума, която плащаме за определеното количество, е изначално невярно.
Това е така, защото общото количество топлоенергия, което получаваме  за „отопление“ и „топла вода“, се регистрира само с един търговски уред (топломер). По този начин няма как реално да бъде измерено количеството топлоенергия, потребено за „топла вода“ и за „отопление“. Неслучайно, топлофикациите категорично отказват да поставят отделни топломери на „кръговете“ за топла вода и отопление и бранят със зъби и нокти това да не се случи. Ако се случи все някога, ще лъснат всички лъжи във формулите за разпределение на топлинната енергия в сметките ни. „По дяволите“ ще отидат и всички мантри за високи загуби на топлина по системата за топла вода (тъй като почти всички те са сменени с полипропиленови, които по стандарт са на 15% от загубите на топлина от железните).
Четвърти факт.
30% топлоенергия за сградна инсталация, както го представят в медиите, не е 30% от сметките ни към топлофикациите.
Обикновено (говоря от първо лице), 50% от общото, продадено ни количество, топлоенергия се начислява за „топла вода“. Това практически е невярно, защото не е реално измерено. Оттук следва, че прокламираните 30% са от частта от сметката за отопление, а това означава, че предложеното число от министерството е всъщност 15% от това, което дължим на топлофикация за продадената ни през отчетния период топлоенергия.
Пети факт.
Всички изменения през годините, в който и да е нормативен документ, свързан с топлоснабдяването, НЕ ЗАСЯГАТ ПО НИКАКЪВ НАЧИН количеството топлоенергия, което ни продава топлофикация. Всички изменения засягат единствено разпределението на топлоенергията в „етажната собственост“.
Това всъщност се случва поради простия факт, че сумите, искани ни за „топлото“, растат безконтролно. Тъй като потребителите не разбират методологията на разпределение на топлоенергията, те си мислят, че ако не ползват парното за отопление, им остава само сградната инсталация и именно върху нея акцентират вниманието си и опитите да я елиминират от сметките си. Те дори не се замислят нито за количеството топлоенергия, която им продават, нито за цената, на която им продават тази топлоенергия. Именно за това топлофикациите, с помощта на всичките си експерти, създадоха преди десетина години вариантите за определяне на сградната инсталация. Те са както безсмислени, така и неприложими. С две думи, нереалистични. Но пък са четири, така че не е като да няма варианти. Те обаче всички са за разпределение.

Ето и кои са те:

- по специална формула (която беше отменена от съда).

Тази формула е създадена на базата на статистика. Има 6 компонента, три от които са твърди числа, измислени от някого, на някакво си основание:
коефициент, отчитащ вида на изпълнението на вътрешната отоплителна инсталация по проект – (0.10 или 0.15)
общата инсталирана мощност – фиксирано число
средната температура на сградата – приета 19 градуса

Променливи компоненти в граници:

- средна външна температура за отчетния период, движеща се от -6 градуса до +15 градуса за последните 13 години, но винаги по-малка от +19 градуса, защото иначе формулата „гърми“;
продължителността на отчетния период, в дни
средната външна температура на населеното място
Променливите компоненти се движат в граници и каквито и стойности да приемат, не могат да изместят процента за сградна инсталация от границите 20-40% от топлоенергията за отопление. Лично при мен за последните 15 години сградната инсталация се е движела от 27% до 32% от топлоенергията за отопление.

- чрез използване на изчисления за инсталираната мощност на сградната инсталация, изготвени от правоспособно лице или от топлинния счетоводител;
Едва ли има уважаващ себе си топлоенергетик, който би заложил името и реномето си да изчисли инсталираната мощност на сградата заедно с тръбите за сградна инсталация. Това е поради факторите като дебелина на тръбите, тяхното състояние и най-вече използваемост на тази инсталирана мощност, от която естествено зависи топлината, отдадена от сградната инсталация. За това този начин е неработещ.

- по реално измерено количество енергия за сградна инсталация от избрано от общото събрание на етажната собственост лице, в присъствието на представител на топлопреносното предприятие и на представител на етажната собственост.
Всички топлоенергетици са наясно, че отдадената от сградната инсталация топлина е величина, непостоянна във всяка минута и реалното й измерване от когото и да е било ще бъде невярна с или без общо събрание, с или без тяхното присъствие, горепосоченият вариант е пълна глупост.

- по избрана стойност за процент сградна инсталация, който не може да бъде по-малък от 20 на сто и по-голям от 40 на сто от количеството топлинна енергия за отопление на сградата.
Този вариант, който може да се определи само от общото събрание, съдържа най-голям заряд за междусъседски войни, защото това е най-видимият сблъсък на интересите между хората. От едната страна са онези, ползващи радиатори, които ще дърпат към 40 процента от енергията за отопление (20% от цялата сметка)
- срещу онези със свалени радиатори, които ще дърпат за приемане стойност от 20% от енергията за отопление (10% общата сметка). Винаги съществува и група от хора, които ползват парно, но от време на време. Ето защо такова решение се взема изключително трудно, а в края на краищата не решава проблема със сметките на потребителите, тъй като винаги някой ще е ощетен.

Ето защо, чисто по соломоновски, Министерството на енергетиката избира най-лесния възможен вариант след решението на съда, за потушаване на напрежението, като се обединява около идеята сградната инсталация да бъде фиксирана по средата, на 30% от топлоенергията за отопление, или около 15% от общата сметка за топлоенергия, която получаваме от топлоснабдителните дружества.

Кои са „прецакани“, ако това предложение бъде узаконено?

Тъй като казусът засяга само разпределението на топлоенергията между живущите, „прецакани“ винаги ще има. Това обаче зависи изцяло от коя страна на „барикадата“ си. На ползващите или на неползващите отопление. Ако се приеме, че средната сметка на софиянци е от порядъка на 1500-2000 лв. на година, цялата шумотевица е за до 150 лв. годишно.
Ако никой не си дава сметка в същото време, че заради по-високо продадено количество, или по-висока позволената от КЕВР цена, общата му сметка за отчетния период може да нарасне и с 500 лв.