Инш Аллах, Сашо, ама не вярвам

Време е да задължат европейските политици (с малки изключения - унгареца Орбан и словака Фицо) да гледат филмите на "Animal planet" за това колко бързо плъховете се ориентират, че трябва да не си тикат муцунката в проводника, по който протича електрически ток. Защото поредица от събития през последните една-две години показват, че на тези политици им липсва най-елементарен инстинкт за самосъхрание. С което за жалост вредят не само на себе си, но и на поверените на управлението им народи.
Декември 2015 - касапницата в Париж в хумористичното списание "Шарли ебдо". После "Батаклан" и едновременно на "Стад дьо Франс". После в брюкселското летище и метро. После камионът терминатор в Ница. Онзи ден терминаторът вилня в Берлин. Междувременно "по-дребни" инциденти като заклан свещеник в Сент Етиен дьо Руврие, застреляна полицайка, изнасилени германки край гарата на Кьолн.
И...
И "президентът Оланд осъди отвратителната терористична атака в Сент Етиен дьо Руврие". Същият, по повод кървавите вакханалии със стотици убити и ранени през декември 2015: "ДАЕШ ни обяви война и трябва да я водим с всички средства, като същевременно спазваме върховенството на закона, което ни прави демокрация". Върховенството на закона се спазва, като на доказани престъпници им се поставя електронна гривна. Да не говорим, че междувременно лъсна фактът, че обменът на информация за престъпниците между съответните ведомства в европейските държави е такъв, че като преминат границата, нерядко се оказват чисти като планински ручей.
Ангела Меркел, канцлер на държавата локомотив на Европейския съюз: "шокирана и много тъжна", че един от тези, които тя покани на гости в Германия, комай се отплатил с черна неблагодарност. И още по-бодряшки от Оландовите декларации: "Ние ще намерим сили да продължим да живеем живота си, както искаме да живеем в Германия - в свобода, откритост и заедно... Ние не искаме да живеем в страх. Искаме да бъдем свободни".
Паролата е дадена от най-високо място. И започва масовката с телешко скандиране "Не ни е страх". Та дори и "Да отговорим на насилието с любов". Та тя една нали се съблече дибидюс гола след изстъпленията на кьолнската гара и вдигна плакат :"Дори голи, ние не сме дивеч. И накрая, какво по-просто и по-лесно от редактирането на "Je suis Charlie" в "Ich bin Berliner". Звучи двойно неоригинално, защото "Ich bin Berliner" го изрече американският президент Джон Кенеди край Бранденбургската врата още преди повече от половин век - през юни 1963 г. (всъщност и той е плагиатствал от древните римляни, горди с принадлежността си към империята:"Civis romanus sum" - "Аз съм римлянин").
Политическата коректност, която бе превърната в символ верую на Европейския съюз, сякаш лишава от здрав разум европейските нотабили, които се опитват да я налагат като задължителна норма на поведение. Независимо, че насреща си имат фанатичен враг, който не споделя прословутите общочовешки ценности и цивилизационни избори и чиито възглас "Аллах акбар" замества всякакви идеологии, морал и мотиви за действие. За съжаление очевидно политическата коректност, достигаща до интелектуална стерилност, е в състояние да увреди мисленето дори на поначало трезвомислещи и адекватно реагиращи люде. С известно съжаление установих, че този бацил е увредил дори един стародавен мой колега и дори приятел, с когото сме работили под един покрив в Българското радио. Искрено се надявам, че писанието, което ще цитирам тук, е по-скоро изпълнение на указание свише, отколкото лично убеждение. Ето какво е написал Сашо Андреев в "Дойче веле"тези дни: "Ако приемем, че в момента глобалният тероризъм наистина води война срещу либералния, отговорен и демократичен свят, то тъкмо умиротворените, празнично настроени посетители на коледните базари са истинските герои от другата страна на барикадата. Те са много, те са неагресивни и имат своите нормални човешки ценности, които в крайна сметка ще победят човеконенавистния тероризъм".
"Иншалла" - "дай боже", но ако чакаме с коледни базари да победим "Ислямска държава", тежко ни!