До четири месеца избират нов патриарх измежду деветима

Със смъртта на патриарх Неофит се дава начало на процедура по избор на нов глава на Българската православна църква.
По устав, когато патриаршеският престол овдовее, Светият Синод временно се ръководи от старшия по митрополитско служение член на намаления му състав. Той уведомява за кончината и ръководи делата на Българската православна църква - Българска Патриаршия до избирането на Наместник-председател. Това трябва да стане в 7-дневен срок от овдовяването на патриаршеския престол.
Наместник-председателят със Светия Синод предприема необходимото във връзка с избирането на нов български патриарх, което трябва да стане най-късно до четири месеца от овдовяването на патриаршеския престол.
След това Светият Синод определя датата за свикване на Патриаршеския избирателен църковен събор и разпорежда с окръжно писмо на епархийските митрополити да свикат във всяка епархия в определен неделен ден епархийските избиратели.
При кворум от две трети от списъка на епархийските избиратели, под председателството на митрополита или определено от него с писмена заповед духовно лице, с тайно гласоподаване и мнозинство повече от половината от присъстващите се избират петима представители на епархията - трима клирици и двама миряни, а от Софийска епархия - шестима клирици и четирима миряни.
На заседание най-малко 7 дни преди определения ден за избор, с тайно гласоподаване и мнозинство от две трети от членовете на Светия Синод, се избират трима епархийски митрополити - кандидати за патриаршеския престол.
Когато един или двама митрополити получат изискуемото мнозинство, гласоподаването се повтаря до избирането на още двама или един с мнозинство две трети от членовете на Светия Синод. Ако двама митрополити получат по равен брой гласове, гласоподаването се повтаря само за двамата, докато един от тях получи мнозинство повече от половината от гласовете на всички митрополити.
Кандидатът, получил най-малко 2/3 от гласовете на присъстващите избиратели, се обявява от наместник-председателя на Светия Синод за канонично и законно избран Български патриарх и Софийски митрополит.
Изборът на нов глава на Българската православна църква трябва да бъде направен в рамките на четири месеца - до средата на юли.
Кандидат за патриарх и Софийски митрополит трябва да е епархийски митрополит, да е не по-млад от 50 г., да е управлявал епархия като митрополит поне 5 години и да се отличава с правилни мисли върху православната вяра и с точно спазване на църковния ред.
Българската православна църква има 13 епархии у нас (Софийска, Варненска и Великопреславска, Великотърновска, Видинска, Врачанска, Доростолска, Ловчанска, Неврокопска, Плевенска, Пловдивска, Русенска, Сливенска и Старозагорска) и 2 задгранични (Американска, Канадска и Австралийска епархия и Западно- и Средноевропейска епархия).
В момента Сливенската епархия няма избран митрополит след смъртта на Йоаникий. Според богослови смъртта на патриарха ще отложи избора на нов Сливенски митрополит, поради което наследникът на Неофит ще бъде избран сред деветима членове на Светия синод.
Това е така, тъй като четирима не отговарят на условията да оглавят църквата. Трима от тях - Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний, Неврокопският митрополит Серафим и Старозагорският митрополит Киприан не са навършили 50 години. Доростолският митрополит Яков пък не отговаря на изискването да е управлявал епархия поне 5 години - той беше избран през 2020 г.
Така деветимата, измежду които ще бъде избран новият български патриарх, са - митрополитът на САЩ, Канада и Австралия Йосиф Великотърновски, митрополит Григорий     Плевенски, митрополит Игнатий Ловчански, митрополит Гавриил, Пловдивски митрополит Николай, Варненски и Великопреславски митрополит Йоан, Русенски митрополит Наум, Врачански митрополит Григорий и Видински митрополит Даниил.