Няколко думи
За гнева и съвестта
/ брой: 85
Целият колективен и виртуален бяс се стовари вчера върху Наталия Киселова. "Възраждане" с писък й поискаха оставката. Гневните свободни радикали с горно "до" я посочиха с пръст и подложиха на картечен обстрел до невъзможност. Киселова се оказа предател, човек, който суспендира Конституцията, оръжие на олигархията, самозабравила се парламентарна аристократка, която плюла върху гласа на народа.
Опасен спорт е да се върви срещу колективната петминутка на омразата, но точно в този случай е задължително да се кажат няколко думи. В името на здравия разум. И в името на истината.
Киселова като юрист беше длъжна да не допусне искането на президента. Имаме решение на Конституционния съд и, ако предложението на Радев бе допуснато, това щеше да е делегитимация на най-върховния юридически орган. Унищожим ли и КС като авторитет, значи по-добре да закриваме България. Тези, гневните, бесните и недоволните, само преди няколко месеца приеха с радост решението на КС за пренареждане на парламента, а днес вече се оказва, че неговите изводи са врата в полето. Всъщност шефката на НС показа, че е блюстител на закона. Законите може и да не са добри, може и да ни вбесяват вътрешно, но някой трябва да ги спазва. За да има парламентаризъм. И за да има държава.
Киселова беше оставена без избор и пое целия удар върху себе си. Гневът е полезна емоция, но в случая тези гибелни страсти отказват да видят най-важното. Референдумът за еврото беше възможен преди две години или преди три. Това премълча в думите си президентът. Тогава нямаше решение на КС, но и, честно казано, темата беше важна, но по-скоро странична за много хора. Днес бомбата беше активирана, взривната вълна емоционализира много хора, но Наталия Киселова е възможно най-подходящата машина за този гняв. По същия начин могат да бъдат държани отговорни кадрите на "Възраждане", които от години играят кадрил с темата, но никога не я поставиха сериозно. Стрелите могат и да попаднат при Радев, който имаше цялото политическо време на света да постави темата за референдума, преди да има решение на КС.
Много е удобно днес Наталия Киселова да се превръща в съсредоточие на целия мрачен гняв на разочарование и отвращение, но нейните ръце на юрист бяха вързани. Тя реши да не огъва своята съвест и сега й предстои на практика да разбере колко висока е цената на принципността в разядено от омраза и интриги общество като българското.
Хвърлянето на пиратката за допитването обаче измества вниманието от истински голямата тема. Дали имаме власт, която ще вземе реални мерки да защити хората от ефектите от влизането в еврозоната. Защото може и да сме с лев, и да живеем зле. Може и да сме с евро, и животът да не е чак дотам лош. А може и да е обратното. Но истинското национално достойнство се измерва с добрия живот на хората, с тяхната възможност да начертаят перспектива за себе си и собствените си семейства.
Киселова се опита да спре подменената тема и да даде шанс на истинския разговор да започне. Сигурно няма да успее, но насочените пръсти срещу нея са абсолютно безсмислени и безполезни.