Птеродактилите на прехода

Безбрежна, ама наистина безбрежна е политическата подлост на Иван Костов. Тези дни скелетът на бившия премиер пак бе изваден от прашното мазе на забравата, за да го завъртят по телевизията в мелодраматичен опит престарялата десница да си бие политически адреналин. 
"Петър Стоянов е най-добрият президент, който България е имала", боботи днес Костов. Целта на спецоперацията е очевидна - градското дясно си няма кандидат за президент. Самият факт, че като потенциален кандидат се завъртя името на Захари Карабашлиев, прилежен, скучен и абсолютно безличен политически комисар, означава, че нещата са страшни и драматични. Очевидно в нечия празна глава е дошла наум и идеята Стоянов също да бъде изваден от забвението и разположен като обединителна фигура. 
Нека да припомним за какъв величествен "президент" говорим. В средата на своя мандат той се появи на конференция на СДС и патетично прорева: "Аз съм седесар". Това беше неговият опит да омилостиви Иван Костов, който към онзи момент не просто ненавиждаше, той презираше президента си и постоянно работеше срещу него. 
Стоянов ще остане в историята с най-големия гаф, сътворяван в телевизионен ефир. По време на кандидатпрезидентски дебат той извади един абсолютно измислен и фалшив доклад като компромат срещу своя пряк конкурент за гласовете на десните - Богомил Бонев. Този доклад бе пробутан на Стоянов от ген. Атанас Атанасов и по същество му отряза главата и го прати в политическа пенсия.
Преди това "най-добрият президент" отчаяно се опитваше да се подмаже на НДСВ, за да получи тяхната подкрепа и тръгна да реди притчи за "разбитите авари" и за това как навремето хан Крум тръгнал да ги разпитва за упадъка на тяхната държава. Това беше плосък опит на Стоянов да хване влака на царя. "Аз не се чувствам като разбит авар", изсъска тогава Костов, а после четири години мълча обиден на българския народ. Като междувременно посече Стоянов, което си беше закономерност в подлостта на десницата у нас. 
И какво се получава - днес Костов пак излиза на терен, за да кади тамян на Стоянов, без да осъзнава, че те и двамата са политически птеродактили от една от най-гнусните епохи на прехода. 
Българското градско дясно отдавна носи тази котва на шията си и отказва да направи болезнената равносметка за своя провал преди. Ако искат, и до утре могат да се титулуват като реформатори, стабилизатори и визионери, но истината е, че сами взривиха своето управление. А опитът да реставрират миналото днес наистина е дело на разбити авари. Ама яко разбити.