Обичам картините ми да пътуват нанякъде

СТАНИМИР ЖЕЛЕВ е роден на 1 януари 1965 г. Завършва Художествената гимназия в Казанлък и Националната художествена академия - специалност "Живопис" при проф. Светлин Русев. През 1990 г. печели Първа награда за живопис, малък формат - галерия "Del Bello", Торонто, Канада. Пет години след това е отличен с награда на Фонда за поддържане на изкуството в България. Негови творби се намират в частни колекции в България и по света. Автор е на валидираните през 2021 г. две пощенски марки, посветени на 800 години от създаването на Ивановските скални църкви. Това събитие бе повод за дълго чаканата му изложба в галерия "Арте" през 2022 г. Желев е участвал в реализирането на множество проекти, изписaл е стенописи и иконостаси в църкви и параклиси из цялата страна. През февруари т.г. галерия "Арте" бе за втори път домакин на изложба живопис на Станимир Желев.

- Господин Желев, ознаменувахте навършването на кръгла годишнина с изложба в галерия "Арте". А по време на Рождественските празници в края на 2024 г. бе открита Ваша изложба с живопис и икони в Българския културен институт в Берлин. Какви размисли, емоции Ви донесоха тези две събития?
- Преди всичко, струпа ми се много работа, защото изложбата за годишнината ми беше планирана отдавна. Говорих с Гергана Борисова преди една година и оттогава мислех какво да покажа. Направих няколко нови работи и реших, че ще прибавя мои неща още от завършването на академията досега. Подборът беше труден за мен и Филип Зидаров много ми помогна с неговия поглед и идеи.
А изложбата в Берлин се осъществи по идея на Олимпия Даниел. От три години водя курс по иконопис в Художествената гимназия, извън редовните часове. Олимпия видя моята работа и предложи да направим изложба. Но имаше 3-4 месеца до датата, което е твърде кратък срок. Тогава възникна идеята да представим картини от изложбата ми за Ивановските скални църкви. Притеснявах се, защото картини и икони трудно се съчетават. Но Олимпия ме увери, че пространството в института е подходящо. Нарисувах няколко нови икони, имах и готови, и картините от Иваново. Както каза Олимпия, "зрителят може да направи съпоставка между класически икони - "идеалното изображение", и тези, които са преминали през времето - лишени от полагащото им се великолепие, но именно заради това - оцелели, очароващи и вълнуващи с белезите си фигури".
Беше приятно преживяване. В Берлин се срещнахме с колеги, разговаряхме за нашето изкуство. Официалната част беше много тържествена: присъстваха посланикът, директорът на културния институт, митрополит Антоний, бяха подготвени специални плакати и всичко това се случи в празничната атмосфера на украсения град.
- Пестелив сте на изложби, рядко показвате публично свои творби...
- Да се направи самостоятелна изложба, е трудна и отговорна задача. Рисувайки картини, излагайки ги, някои от тях се продават и ми се струва, че невинаги имам достатъчно картини, за да направя самостоятелна изложба. Отделно от това, не съм човек, който ходи по галерии, готов да предложи изложба. Преди 30 години, след завършването на академията, показах свои неща по покана на тогавашната галерия "Александър". След много години наредих първата си изложба в галерия "Арте".
Междувременно имах доста поръчки за икони и постоянно работя нещо. В момента подготвям за манастира "Св. Дух" в София икона на св. Тереза, от чиято канонизация се навършват 100 години. С Атанас Атанасов и Малин Димов сме изографисвали през 2016 г. купола в църквата на този манастир.

- Когато работите стенописи, различно ли е усещането?
- Да, понякога се случва така. Иначе главно се стремим да спазим това, което трябва. При стенописите винаги скелето е построено на определена височина, не можеш да се отдалечиш и да видиш цялостната картина. Има и друго, когато рисуваш образите на купола и по същото време в църквата се извършва богослужение и пее хор, чувството е много вълнуващо. Усещаш, че се занимаваш с нещо важно и трябва да положиш усилия да се получи добре. А чувствайки се по този начин, и работата върви по-леко.
- Влагате ли лична интерпретация при създаването на икони?
- Винаги художникът влага нещо от себе си, всеки има собствена чувствителност, затова изображенията на една и съща икона се различават като израз, цветово и т.н. Това е естествено. И при старите майстори зографи, дори когато са били представители на една и съща школа, индивидуалният почерк си личи.
- Каква е ролята на галеристите за творческото развитие на художниците и на изобразителното изкуство като цяло?
- Ролята на галеристите е много важна. Те често стават инициатори на даден проект или изложба, техен избор е кои автори да представят. Например поканата на Гергана Борисова с идеята за Ивановските църкви стана причина да направя цяла изложба. В миналото грижата за изобразителното изкуство и за авторите беше основно на Съюза на художниците, който организираше Общи художествени изложби, представяше автори, правеха се откупки на техни творби, които се съхраняват във фондовете на галерии в цялата страна. Но днес част от тези неща вече не се правят, така че частните галерии са много важни.

- Като преподавател в Художествената гимназия на какво най-вече се стремите да научите своите възпитаници?
- Много е отговорно да преподаваш рисуване, композиция, живопис на ученици. За мой късмет, късно започнах да се занимавам с това - само от 5 години съм в гимназията. Освен че съм възпитаник на художествена гимназия и на академията, аз съм натрупал житейски и творчески опит през годините. И макар да съм наясно какво се случва с децата на тази възраст, понякога човек иска да ги научи на много неща наведнъж, но им идва в повече и не се получава. Преподавателят трябва да има много търпение и стъпка по стъпка да ги води, на тази възраст те са много чувствителни и не е лесно. Но е и много приятно, защото имат свеж поглед, млади са, енергични и ме връщат в годините, когато съм бил на тяхната възраст. Така и аз се чувствам млад. Емоционално е уморително, но и зареждащо.
- Дори и в изкуството, където талантът е водещ, академичната основа сигурно е важна, за да могат да градят след това свой стил, език...
- Наистина е така. Когато започнах, преподавах на деца, които са в VIII клас, а сега завършват XII клас, така че съм проследил целия им път. Помня какви бяха в началото и виждам как се развиха в резултат на обучението, проведено от всички преподаватели - по живопис, графика, скулптура, илюстрация... Удоволствие е, когато след тези години видиш нещо хубаво, което се е получило в резултат на усилията и на децата, и на преподавателите.
- Според Вас има ли промяна в начина, по който сега младите се изразяват, в идеите, които ги вълнуват, повлияни и от изобилната достъпна информация?
- Първо, те са много по-свободни, много по-информирани заради напредъка на технологиите. Което и за нас е положително, защото бързо намираме информация за автори, течения, за които говорим. Посещаваме заедно изложби и ги коментираме. Те са много по-директни в оценките си за автори, за творби, свободно се изразяват, което понякога кара човек да се замисли дали не са прави. Опитваме се да ги научим да рисуват, както нас са ни учили навремето, но имат и задачи за свободни работи. От самото начало трябва да се учат да рисуват и да гледат на работите си като художници. Защото всеки има различна чувствителност, което аз се старая да толерирам, предполагам - и колегите ми. В такава крехка възраст, нещо, казано по-директно, може да ги прекърши. Същевременно трябва да градим у тях вкус, тъй като изкушенията са много и ако залитат в грешна посока, трябва ясно да им се каже.

- Изкуственият интелект, който все повече навлиза и в изкуството, по какъв начин ще го промени? Може ли да бъде в помощ на художниците?
- Няма начин да го избегнем. Но ако разчитат изкуственият интелект да им напише работите, не е добре. От друга страна, те боравят с много информация и е въпрос какви изводи ще направят. Изкуственият интелект винаги работи по зададена задача, на база на съществуващи образи. А в нашата работа има и емоция, и душа, която няма как да се въплъти. Разбира се, че новите технологии много помагат - проекти, които преди се правеха на ръка, сега с една програма могат многократно да се коригират, което спестява време.
Например в областта на пощенските марки работата е много облекчена, тъй като там има специфика относно размер, шрифтове, пропорции и т.н. А това се постига с лекота с използването на различни програми.
- Автор сте на пощенски марки по повод 800 години от създаването на Ивановските скални църкви.
- Това беше вторият път, в който се занимавах със създаването на пощенски марки. Бях нарисувал няколко картини от Ивановските църкви и реших, че няма да ми е трудно. Първият път, когато правих проект за пощенско-филателно издание - карта и блок марки "Европа 2020 - древни пощенски маршрути", приех с голямо притеснение. Тогава проф. Пламен Вълчев много помогна, като ме насърчи с думите: "Който може да рисува, може всичко." Работата по марките за Иваново имаше хубаво продължение с изложбата в галерия "Арте".
- Когато Ваша творба напусне ателието, интересува ли Ви как продължава животът й?
- Обичам картините ми да пътуват нанякъде, така заживяват свой живот, виждат ги много хора и в същото време винаги си остават мои, защото са подписани от мен.
- А има ли картини, с които никога не бихте се разделили?
- Някои работи, които са стояли дълго при мен и като знам как са създадени, ми стават много скъпи и може би ще дойде време, когато няма да искам да ги продам. Имам в ателието един зимен пейзаж от баща ми, който беше преподавател по рисуване, създаден през 1965 г., с който никога не бих се разделил. Така е и с един етюд от академията, учебна задача. Докато рисувахме, Светлин Русев мина и ми показа нещо как трябва да се направи. Пазя го до днес, защото има история, говори за хора, които ги няма, свързан е и с емоционален момент. И е памет.
- Вярващ човек ли сте?
- Да.
- Всъщност всеки, който се ражда с талант да рисува, да пише, да пее, да свири, да танцува, носи дар Божи.
- Да, така е. Установявам го и като гледам учениците - всички са талантливи, но на някои е дадено много повече. Виждаш, че няма смисъл да прави това, което учим, той/тя вече мисли като художник. Но трябва много внимателно да се подхожда със свръхнадарените деца.
Струва ми се, че има някакъв ред, който ние наричаме Бог, морални принципи, правила, които съществуват, и е добре да се придържаме към тях.
- Когато бяхте дете, във Вашето семейство какви традиции се спазваха за Великден?
- Благодарение на баба ми се спазваха всички традиции, козунаците се правеха у дома от рано сутрин, знаеше се в кой ден се боядисват яйцата... В един момент тези неща започнаха да се поизгубват в обществото. Сега като че ли се възвръщат - и пак някои го правят с вяра, други  - заради самото тържество.