Почитаме Пресвета Богородица „Троеручица”

На 12 юли Светата Православна Църква почита чудотворния образ на Пресвета Богородица „Троеручица”, чудотворно копие на който се съхранява и в Троянската света обител от 1600 година.

Както иконата „Св. Богородица Одигитрия“ в Рилския манастир, така и „Св. Богородица Триръка“ Троянска произхожда от Св. Гора.

Иконата на Божията Майка е получила своето име през VIII век, когато във Византия бушувала иконоборческата ерес, поддържана от императора на Византия Лъв III Исавър.

По това време в Сирия живеел св. Йоан Дамаскин, висш сановник в двора на дамаския халиф. Той написал три трактата „Против порицателите на светите икони“, а с писма изпращани във Византия, св. Йоан пламенно изобличавал еретиците. Мъдрите вдъхновени писания довели до ярост императора иконоборец Лъв III, но тъй като авторът им не бил византийски поданик и сам императорът не можел да го накаже, той пратил на дамаския халиф измамно писмо и го наклеветил, че уж иска да предаде Дамаск на византийците.

Разгневен, халифът на Дамаск заповядал да отсекат дясната ръка до китката на преподобния Йоан и за назидание да я окачат на градския площад. Същият ден вечерта, когато гневът на халифа се уталожил, св. Йоан измолил от него отсечената си ръка, допрял я към китката си и паднал на колене пред иконата на Божията Майка. Той дълго се молел Пречистата Дева да излекува ръката му, писала в защита на Православието. След дългата молитва той задрямал и тогава му се явила Божията Майка, която му казала: „Ето, ти си здрав. Труди се прилежно с изцелената си ръка за славата Божия!“ Когато св. Йоан се събудил, видял ръката си невредима.

От благодарност за станалото чудо той поръчал да прикрепят към иконата на Божията Майка сребърно изображение на отсечената ръка. Така иконата получила названието „Троеручица“. Скоро след това свети Йоан постъпил в манастира на преп. Сава Освещени, като взел със себе си чудотворната икона на „Света Богородица Троеручица“.

Иконата се пазела в манастира до XIII век, когато по Божие внушение била дарена на св. Сава Сръбски и пренесена в Сърбия. По време на турското нашествие християните поверили опазването на иконата на самата Божия Майка, сложили я на осле, което само стигнало до Атон-Света гора и спряло пред вратите на Хилендарския манастир. Там чудотворната икона „Света Богородица Троеручица“ от св. Йоан Дамаскин била поставена в олтара на манастирския храм.

Образът на чудотворната икона на „Св. Богородица Троеручица“ бил разпространен в много православни страни.

Вярващият народ от близо и далеч гледа на нея като на голяма Божия милост към българския народ, дарена в най-тежките години на робството. В анонимния летопис на манастира се съдържат и доста сведения за чудотворната икона.

Йеромонах от Света Гора на път за Влашко минал оттук. Той носел със себе си и една чудотворна Богородична икона, дар за близките си във Влашко. Заинтригуван от вестта, че в Троянската планина отскоро се подвизава благочестив отшелник с послушника си, светогорецът се отбил при него и прекарали заедно в постнически подвизи доста време. Народът от близо и далеч се стичал за поклонение на светата икона, която показала не малко чудеса в Троянските предели. Поради това дълги години след посещението му светогорският монах бил споменаван с добри думи.

Като дошло време да продължи пътя си за Влашко, той оседлал коня, прекръстил се и тръгнал на път. Но не излязъл още от двора, конят се препънал и паднал. В това духовникът видял Божи знак, отложил пътуването си и се върнал с иконата при отшелника. След време отново потеглил на път, но на същото място конят му пак паднал. Сега вече той разбрал, че това става, защото иконата не желае да напусне това място. Отшелникът го увещавал да остане, за да служат заедно на Бога, както – види се – и Бог желае. Но пътникът от Света Гора жадувал за по-спокойни предели, далеч от турските произволи. С дълбок поклон и умилни сълзи той се простил с иконата и отпътувал сам с Бога в сърцето си.

 Троянският отшелник скоро привлякъл още неколцина братя, които построили за чудотворната Богородична икона малка дървена църквица и започнали да служат в нея. Броят на поклонниците и заселниците нараствал, за тях построили килии и странноприемница. Така възникнал Троянският манастир.

Славата на чудотворната икона „Св. Богородица Троеручица” се разнесла на длъж и шир, защото непрекъснато дарявала изцеление на идващите с вяра при нея: болни се изцерявали, прокажени се очиствали, неми проговаряли, разслабени прохождали. На всеки за всичко помагала. И не само на верните, а и самите турци не изоставяла, когато прибягвали към нея с вяра в помощта й.

 Св. Богородица спасила местното население от земетресение и от чумата през 1837 година. Заразата била обхванала целия край и цялото население – християни, евреи, турци. Хората бягали от градове и села по лозята, за да се спасят от болестта, но и там умирали.

Ловчанлии и сопотняни потърсили спасение под покрова на Божията Майка, в Троянската света обител. Настанал нейният празник – свето Успение Богородично. Дошли близките стареи и съветвали игумена да затворят портите и да не пускат за празника гости-поклонници, та да не дойдат болни и да заразят здравите.

 – Не мога, чеда, да сторя това, защото и тези наши братя християни от нужда прибягват до манастира – за изповед, за причастие, – как може да ги върнем?! Пък вие се не бойте, имайте вяра в Божията Майка, тя ще ни запази и уварди от чумата!

 Някои останали в манастира, но мнозина – между тях и някои монаси – избягали по колибите. Игуменът и останалите братя отслужили бдение, св. Литургия и св. Богородица ги опазила от болестта, а побягналите в гората измрели.

 – Голямо чудо показа св. Богородица! – възхищава се летописецът. Останалите в манастира братя посрещали поклонници, между които имало и заразени, слугували им, но никой не погинал. Божията Майка ги запазила. Бежанците от Ловеч и другаде седели докато престане чумата и се завърнали по домовете си с голяма благодарност към Божията Майка.

 Изкусни майстори направили гравюри и щампи на иконата; зографи зографисали новата църква. И те прославили св. Богородица Милваща. И който дойде в манастира с вяра, получава благодатна помощ от Троянската св. Богородица Троеручица.

Братството на Троянския манастир "Успение Богородично" организира в петък вечерта нощно бдение по повод днешния празник на чудотворната икона на Света Богородица Троеручица, която се пази от векове в светата обител.

Нощното бдение започна в 20.00 ч., а в тази сутрин беше отслужена тържествена света литургия в чест и прослава на образа на пресвета Богородица Троеручица.

Тропар, глас 4

Днес за нас изгря голяма вселенска радост: на Света Гора ѝ бе дарена Твоята целителна икона, Владичице Богородице, с изображение тричислено и неразделно на пречистите ти ръце за прослава на Светата Троица, защото събираш верните и молещите се на Теб, за да узнаят, че с двете държиш Сина и Господа, а третата яви като прибежище и покров на тези, които те почитат, за да ги избавиш от всякакви беди, та всички, които прибягват към теб, чрез вярата да приемат неоскъдно освобождение от всички злини и защита от враговете. Затова и ние заедно с Атон викаме: ,,Радвай се, Благодатна, Господ е с Тебе!“

Троянският ставропигиален манастир „Успение Богородично“

На десет километра източно от Троян, непосредствено до Орешака, в красива местност на брега на Черни Осъм, е разположен Троянският ставропигиален манастир „Успение Богородично“.

За неговата ранна история няма достатъчно данни. Не е доказано дали манастирът е съществувал през средновековието. Основавайки се на сведения от по-късно време, по-голяма част от изследователите приемат, че е възникнал в началото на XVII век. Сведенията от една изгубена история съобщават, че негов основател бил неизвестен монах-отшелник, който първоначално построил около Осъма малка дървена църквица „Рождество Богородично“.

През средата на XVIII в. игумен на манастира бил Христофор от Сопот. Той преустроил сградите и обзавел църквата. По време на игумена Пахомий (също от Сопот) през втората половина на XVIII в. на мястото на първоначалната църквица била построена нова, разширена в 1812 година.

Историята на Троянския манастир през XVII-XIX в. е низ от погроми и ограбвания, причинени от поробителите. Манастирът устоял благодарение на упоритостта на родолюбиви и будни монаси и на поддръжката на свободолюбиви и предприемчиви жители на околните балкански селца и колиби, на зараждащото се занаятчийско съсловие. В резултат на тази подкрепа през втората половина на XVIII в. в труднодостъпната местност източно от манастира бил изграден скитът „Св. Никола“, а около 1830 г. – скитът „Св. Йоан Предтеча“ в местността Зелениковец, на около осем километра южно в планината. За да се отърват от грабителството на ловешките гръцки владици, монасите многократно правили опити да издействуват самостоятелност на манастира. В 1830 г. в резултат на настоятелните им молби поличили специална грамота от цариградския патриарх, с която манастирът е обявен за ставропигиален.

През цялото си съществуване Троянският манастир бил локално средище за духовна просвета и грамотност. Известни са няколко ръкописни книги от XVIII-XIX в., съставени и преписвани от местни монаси. Още в средата на XVIII в. преди Освобождението, тук функционирало килийно училище. Много будни духовници от Възраждането, като Йосиф Соколски, св. Онуфрий Габровски и други, получили образованието си тук. В началото на XIX в. в манастира се подвизавал монахът-художник Лекитий, създател на няколко щампи.

Израз на стабилизирането на манастира било строителството на нова църква през 1835 г. и разширяването на жилищните постройки. Строежът бил осъществен с ентусиазираната помощ на местното население, както и с дарителството на занаятчийски сдружения и на отделни първенци от Троян, Тетевен, Копривщица, Севлиево, Карлово, Калофер и други. Солидната каменна постройка на храма е дело на майстора Константин от с. Пещера.

Троянски манастир – кулата-камбанария. Създаването на сегашния внушителен вид на манастира продължило до края на XIX век. До построеното от майстор Петър западно крило през 1865 г. майстор Иван от Млечево издигнал четириетажната постройка на кулата-камбанария. Горната част впоследствие била съборена, а през 1987 г. – реконструирана. На втория етаж на кулата е поместен параклис, посветен на славянските просветители Кирил и Методий. Северният манастирски двор, както и някои стопански постройки, е изграден в началото на нашия век.

Монасите от Троянския манастир по време на робството винаги поддържали тесни връзки с народа. Те подкрепяли неговата жажда за духовна и политическа свобода. В манастира намирали убежище народните закрилници – хайдутите, а неколкократно в своята опасна дейност тук се подвизавал и Апостолът на свободата Васил Левски.

Най-значителен паметник на културата в Троянския манастир е църквата „Успение Богородично“. Разположена в южния двор, сред двуетажните и триетажните еркерни жилищни сгради, тя представлява архитектурен и колоритен център на ансамбъла. По план тя е еднокорабна постройка (наос и притвор), двуделна по оста изток-запад, с три конхи в източната част и със средно висок купол над нея. От западната страна е имала открита нартика (галерия), продължена по-късно до половината на северната стена. За първоначалния вид на църквата и за сградите около нея съдим по една щампа от 1839 г. и от описанието и рисунките на унгарския пътешественик Феликс Каниц.

За украса на новопостроената църква троянските монаси поканили през 1847 г. един от най-известните и утвърдели се възрожденски художници – Захарий Зограф. Неговите стенописи покриват всички вътрешни стени на храма с ярки багрени хармонии и множество редки сюжети. Ръководейки се от своите възрожденски и патриотични възгледи, наред с обичайните Христос Вседържител, деветте ангелски чина, пророците, евангелистите, празниците, чудесата Христови, светците-войни, художникът помества на централно място – срещу олтара, образите на св.св. Кирил и Методий, св. Михаил Болгарин (навярно Михаил Воин от Патукс) и софийските мъченици св. Георги Нови и св. Никола (Софийски). Наред с това в нишите на прозорците Захарий.

 Чудотворната икона на Пресвета Богородица Троеручица в храм „Света Троица“ – Стара Загора

 До североизточната колона в храм „Света Троица“ – Стара Загора, също стои проскинитарий с чудотворната икона на Пресвета Богородица Троеручица.

Пътят, по който иконата пристига в храма, е описан в кондиката.

В края на ХІХ век свещеник Захарий Костадинов от днешния гр. Раднево, Старозагорско, заедно с манастирското братство от Калофер, купува иконата от Русия. След пристигането й той урежда със собствени средства параклис в дома си. Още като поставят иконата, тя започва да върши чудеса. В параклиса започват да се стичат множество болни от града, а сетне и от цялата страна.

Когато о. Захарий се представя в Господа, една от дъщерите му приема иконата в дома си и грижливо я съхранява. Поколения сродници на отеца дълго време пазят иконата като светиня. По Божий промисъл някои от наследниците си спомнят, че техният прадядо е бил свещеник и решават да подарят иконата на храма, в койтотой е бил ръкоположен.

Така на 24 юни 1956 г. иконата е изложена за поклонение в храм „Св. Троица“. През 2003 г. чудотворният образ е поставен в нов проскинетарий.

Иконата на Божията Майка извършва много чудеса. Част от тях са описани в специална книга, издадена от храма. Молитвите пред чудотворния образ на Света Богородица помагат за изцеляване от тежки и нелечими заболявания. Споменават се случаи, когато са излекувани хора безнадеждно болни, а бездетни семейства се сдобиват с рожба. Често иконата помага да се утвърди вярата на богомолците.

 Записан е случай, когато чудотворната икона е помогнала и на продължително боледуващ мохамеданин. За всеобщо учудване, неговата дълбока чистосърдечна вяра в Св. Богородица му помогнала, болният оздравял и благодарил на Бога.

МОЛИТВА КЪМ ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА „ТРОЕРУЧИЦА"

О, Пресвета и Преблагословена Дево, Богородице Мария! Покланяме Tи се пред Твоята света икона, възпоменаваща Твоето преславно чудо с изцелението на отсечената десница на преподобни Иоан Дамаскин, увековечено за всички бъдни времена с прилагане на трета ръка към този Твой свят образ. Оттогава и до днес хиляди изображения на тази Твоя икона украсяват храмове и манастири, параклиси и частни домове в целия православен свят, между които Твоята Троянска Троеручна икона сияе като ясна зорница с неотслабваща светлина.

Ти, Всемилостива Владичице, си пожелала тази Твоя светиня, дар от Твоята духовна градина – Светата Гора Атонска – да не замине за Влашко, закъдето е била предназначена, а да остане в поробената Българска земя за укрепяване на православния ни народ. Освободи ни и сега от робството на дявола и ни укрепи в светата Православна вяра!

Богородице Домостроителке! Ти си благоволила на мястото на дивното знамение на Твоята икона да се съгради малка църква, която след това се превърнала във величествена света обител, в която и до днес се пази и почита Твоята светиня. Закриляй под Своя покров монашестващите в нея, благославяй нейните поклонници и особено тия, които с вяра Ти се молят пред Твоята икона. Съгради в сърцата ни храм на Светия Дух!

Богородице Троеручице, Дивна Изцелителке! Изцери душите ни от чумата на греха и от смъртоносната язва на гордостта и привързаността към този суетен свят!

Богородице Троеручице, Неразрушима стена! Избави ни от опустошителния трус на всяка ерес, секта и разкол, смущаващи Църквата! Богородице Дево, спаси и помилуй всички юноши, девойки, младенци и децата, носени в майчина утроба. Бъди отрада и утешение на пленници и затворници, помощ и защита на всички християни. Простри ръцете си, изпълнени с изцеления, та, получили Твоите милости, да прославим Живоначалната и неразделна Троица, отца и Cина и Светия Дух във вечни векове. Амин!

ИЗТОЧНИК: https://www.troyanmonastery.com/

https://svetatroitsa-stz.com/