Шегите на бабаита
/ брой: 171
Едноличен режим, лобистки закони, проядена от корупция власт, управници-безродници, народ, гаснещ в недоимък и несвобода... Оценките на президента са думи-остриета, които с прецизна точност улавят проблемите на днешна България. Държавният глава ни предупреди, че времето за промяна почти е изтекло и подаде ръка към институцията, призвана да кове законите на демокрацията и да гарантира устоите й. Ясно формулира проблемите и конкретно предложи решения. Без да надхвърля правомощията на институцията, която представлява. Призова за единство с една-едничка цел - благоденствието на България.
Думите на Радев не чуваме за първи път. Колкото по-дълбоко обаче президентът поставя пръст в раната, толкова по-силно отеква гневът на Борисов и ГЕРБ.
Срещу словата на държавника политат плоски шегички, цинизъм и ирония. Диктаторът писука от мишата дупка, в която се е скрил. И се тресе от страх народът да не го посрещне с яйца и тояга. Не че някога е успявал да укроти мутренския си език, но напоследък паниката го кара да плещи като бабаит. И сам се смалява в сянката на този, за когото властта не е самоцел и който не се страхува от народен гняв или политически оценки. Борисов неуспешно си придава вид, че е над нещата. Но всъщност единствените над които е, са тези, които му чистят подметките. И църкат като ощипани госпожици при всяка дума или действие на президента. Ръсят откровени смешки в отчаян опит да засвидетелстват лоялност. Като кучето на Павлов са - той говори, те плюят. А после може и да ги чешат зад ушите. Или да ги изритат като мръсно псе от партията.
Радев отправи призив за единение, госпожичките окнаха, че разделял народа. Що ли? Щото не реди псалми за Бащицата? Я си глозгайте кокалите и си оправете прическите! Защото, когато улицата помете статуквото, ще ви снимат за фейсбук.